Мечтата: Кметски стол за мен-асфалт пред вкъщи

 От Доспат до Крумовград и от Кирково и Златоград до Черноочене могат да се изброят стотици села, в които бачкане има единствено за… кмета. Може би и за някоя чистачка, 2-3-ма озеленители и пътна поддръжка, а ако остане щат за секретарка… работата лъха на зрял социализъм (в добрия смисъл на понятието).  Олющеното бюро в кабинета на местния управник започва да привлича вниманието вече и на по-младото поколение. На този, чийто кураж за просперитет е стигнал само до малките матури, но за сметка чувството на преуспялост и цъкащото възхищение сред наборите, прибрали се от гурбет. „Видиш ли бе, къде съм аз-де си ти!?", кладе комплексарщината на местния лентяй. И за малко пари да е, но облечен с власт. Без грижи за бюджет, за сметка на добре поддържания маникюр на кутрето, заради онази товаро-разтоварна дейност от ноздри и ушна мида. Съученикът му може и да кара „Мерцедес", но парите от гурбет не стигат да докара свястна канализация до дома на баба му. „Е, тук съм аз!", си мисли бъдещият баш началник със задоволство. Ще ги върти дъртите един мандат, ще важничи, а ако от голямата община му отпуснат средства… ще видим.

„Искам да стана кмет на на`што село", мълвеше един пич, докато по необработената нива на интелигентността му даскалите засяваха френската реч и култура в гимназията. Похвална амбиция за пъпчасал осмокласник. Високопланинската природа на родния му край го правеше малко по-откровен, въпреки че след години силните ветрове по високо накривиха перчема му в друга посока.

„Що, бе нашият?!", заиграва любопитната усмивка.

„Щото ще оправя шибаната улица до къщата ни. Асфалт не е виждала и след дъжд затъвам в кал бетер бирника от „Андрешко". Трябва да бутам всеки път и буса по нагорнището, к`ат закъса. Мятам асфалта и съм готов, всичко вече ще е наред. Колко е лесно, ама трябва да се захвана…", по мечтите им ще ги познаете. Да не забравяме, че глобализацията се губи в перспективата на мирогледа, когато човек дори един „шибан" път няма. Въпрос на време, на амбиции и на пари. Последните и те не се вяскат из кръгозора, така че-газ през сокака в търсенето им.

Жельо МИХОВ