Съдът в патова ситуация след „Не ми барай сина бе, боклук!" и "Всички ще ви уволня, тъпанари!"

 Състави се сменят заради спор между нервен шофьор и полицаи, униформените искат 11 000 лева обезщетение

 

"Аре бе, до кога ще чакам, пиши по-бързо", "Нещастници, лайнари, тъпаци, малоумници такива, писнало ми е от вашите тъпотии", "Вие не ме знаете кой съм аз и с кого се захващате, аз имам хора навсякъде", "Аре пиши по-бързо акта бе, малоумник такъв", „Ти ли бе, лайнар, какъв си ти бе, ти си бил много отворен, че да ми казваш какво да правя и къде да стоя", "Абе, ей, не ми барай сина бе, боклук, с боклука ти", "Всички ще ви уволня, който си няма вуйчо владика, направо да си ходи вкъщи, защото аз имам много връзки и ще ги използвам да бъдете уволнени", "Ще напиша жалба до прокуратурата, че сте ми искали пари, после при Пинчев и край с вас".

Всичко това изрича П. А. И. в очите на трима служители на РУ на МВР в Кърджали и един жандармерист.

Срещу него е повдигнато обвинение за грубо нарушаване на обществения ред, явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта. Не изпълнявал  разпореждания на 4-мата служители, които изпълнявали задължения по опазване на обществения ред, като по своето съдържание поведението на П. се отличавало с изключителна дързост.

 

Двама от полицаите пък предявили граждански искове за по 3 000 лева, а един – за 5 000 лева, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

 

 На 2 март обаче Районният съд е признал П. И за невиновен. Последвало обжалване и завчера Окръжният съд гледа делото.

В жалбите на гражданските ищци, които са идентични по съдържание, се твърди, че присъдата е необоснована и като такава- неправилна. По делото били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да направи несъмнен извод, че подсъдимият П. И. е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд. Сочи се, че били събрани и достатъчно доказателства, от които по несъмнен начин се установявало, че с действията си подсъдимият уронил престижа им на граждани, служители на РУ на МВР – Кърджали и доброто им име. Въз основа на тези действия гражданските ищци претърпели неимуществени вреди, които били посочили в исковите си молби. Твърди се още в жалбите, че при разглеждане на делото съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в следното: При разпита на свидетелите гражданските ищци били изведени от съдебната зала и нямали възможност да присъстват при събирането на доказателствата по време на съдебното следствие. Били допуснати в един значително по-късен момент, като по този начин били нарушени правата им на защита.

Адвокатът на П. И. твърди, че в хода на съдебното следствие не се е доказало по никакъв начин подсъдимият да е изричал твърдените в обвинението обидни реплики. Приетите за изречени от районния съд два обидни израза от подсъдимия –

 

 „лайнари" и „ей, боклук, не ми барай сина", не можели и не следвало да бъдат отнесени към тежка квалификация.

 

  Инцидентът се разиграл във февруарски ден, по обяд. П. А. И. управлявал лек автомобил марка "БМВ", като се движел по ул."Екзарх Йосиф" в Кърджали, в посока кръстовището, образувано от ул."Екзарх Йосиф" и ул."Булаир". Също така с него в автомобила е пътувал и малолетният му син. По това време двама от посочените по делото лица давали съвместен наряд и били паркирали патрулния автомобил на кръстовището. След като П. И. приближил към тях, полицаят забелязал, че по време на движение подсъдимият разговарял по мобилният си телефон. Бил подаден знак с ръка БМВ-то да спре. Колата отбила вдясно и спряла.

Полицаят се приближил към подсъдимия, представил му се и му поискал документите за самоличност и тези на автомобила. От своя страна подсъдимият попитал "Какво, документите ли ще искаш?". В този момент звъннал телефона на водача, полицаят го изчакал да свърши разговора си. След това П. И. дал документите за правоуправление и тези на автомобила, но без контролния талон. Полицаят му направил забележка, че не може по време на движение да разговаря по телефона, а също така и че е без предпазен колан, за което ще му бъде съставен акт, след което му разпоредил да остане в автомобила. Полицаят се качил в патрулния автомобил, извършил справка с оперативния дежурен относно валидността на свидетелството за управление на подсъдимия, след което започнал да пише акта. Предвид известното забавяне по съставяне на АУАН,  подсъдимият И. се изнервил, като отишъл до патрулният автомобил, почукал на прозореца и се обърнал към пишещия акт с думите "Аре бе, колко ще те чакам да напишеш акта". Полицаят отново казал на подсъдимия да влезе в личния си автомобил, като също така помолил за съдействие наблизо преминаващия пеши патрул - свидетелите Е. В. и Д. С. В това време П. И. бил пред патрулния автомобил и разговарял по телефона с неустановено лице, като в разговора с него казал "Лайнарите започнаха да ми пишат акт". След пристигане на място другият полицай разпоредил на подсъдимия да влезе в автомобила си, но същият отказал с думите „Кой си ти, бе". Последвало ново разпореждане към нервния водач да се отстрани от патрулния автомобил и след като последният не е изпълнил това устно разпореждане, му било заявено, че ще бъде задържан за срок от 24 часа и ще му бъдат поставени белезници. От своя страна П. И. отвърнал "Ти ли ще ми ги поставиш?",

 

"Знаете ли кой съм?", "Ще ви уволня".

 

 Първоначално подсъдимият сложил ръцете си зад гърба, но след това ги подал напред и казал "Добре, сложете ми ги", след което единият от униформените му поставил белезниците. В този момент от автомобила на подсъдимият слязъл малолетният му син, който се затичал към него и се развикал "Тате, тате?". Единият полицай прегърнал детето, като се опитал да го успокои, а баща се обърнал към него с думите "Боклук, не ми пипай детето". Също така казал на сина си да го снима с мобилния телефон. След това свидетелите позволили на подсъдимия да се обади на майката на детето, за да го прибере. След около 5-10 минути тя пристигнала на място и взела детето, а подсъдимият бил закаран в районното управление.

 Първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият П. И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението. Отправените от подсъдимия обидни изрази спрямо полицейските служители според съда представлявали непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, тъй като в действията на П. И. нямало формирано никакво решение за непристойни действия, с които да се изрази явно неуважение към обществото. Поведението на подсъдимия било провокирано от действията на единия полицай, който по непонятни причини забавил съставянето на АУАН за нарушение на ЗДвП. За съставянето на

 

първия акт са му били необходими 25 минути

 

при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка районният съд е приел за безспорно, че подсъдимият не е целял да демонстрира явно неуважение към обществото, а действията му били резултат на моментно раздразнение в следствие на безпричинното забавяне.  Липсвали по делото доказателства за присъствието на други граждани, от които поведението на подсъдимия да бъде възприето като възмутително. В този смисъл, случилото се между подсъдимия и полицейските служители, макар и на публично място, обосновавало липса и на субективния признак на хулиганството, а именно – умисъл /пряк или евентуален/.
С оглед оправдаването на подсъдимия, съдът е приел, че следва да се отхвърлят и предявените против подсъдимия граждански искове искове като неоснователни.
Въззивната инстанция обаче е на друго мнение. Окръжният съд върна делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали.