Жената, която довършва и вашата боза…

Метафорични метастази на съвсем истинска огризка

 

 Тя не си купува боза (трудно събира толкова стотинки), но знае всичко за бозата. От какво се прави, на коя фирма е най-гъстата… И не защото е балканджийка, а слабо алкохолната напитка е характерна за балканските страни.

 Тя никога не се реди на опашка за боза. Тя е единствена пред мястото, където има стотици опаковки с гъстата консистенция – двата контейнера, където се изхвърлят отпадъците от най-оборотната баничарница в града край Арда.

 Тя знае и порядките в баничарницата. Винаги е край контейнерите преди момичетата да изсипят вътре чувалите със завити с омаслена хартия последни залъци баници, кифли и гевреци. Всъщност, последните залъци комай са само парчета извара – и за другите е криза, никой не оставя половин баничка! Но пък на дъното на почти всяка бутилка остава боза.

  Тя е най-доволна в петък, събота и понеделник. Тогава в града пият най-много боза. Тогава тя е най-щастлива.

  Живот е, всеки си има своите мигове на радост от малките победи!

 

*

Адът - това бил просто раят, гледан от другата страна.

Иначе казано всичко зависи от времето, мястото и посоката на взора. За някои висок стандарт е демонстрирането на сутрешен тур по кафенетата, в компанията на новоизгряващи звезди с прикрит от солариума оперативно-полеви загар. Върховното постижение в живота се равнява на гледка през черен джам на автомобил към (не)далечния спомен на кърската повинност. За други ровичкането в житейското гюбре предразполага към раздразнен стомашно-чревен тракт, причинен от сутрешните порядки на огнусеното от гледката общество. Огризка от баничка и глътка боза на дъното на контейнера не е по-различно изпитание от тонове развалено говеждо от Ирландия с туристическа виза, разписана от настоящ министър. Въпрос на вкус, стандарт и гледна точка. Осланяйки се на Умберто Еко и непременно на гурбетчийския манталитет за красотите отвъд всеки роден ГКПП, то не е трудно да разберем мястото си на европейската карта. Само, че озъртането в близък периметър не е силната черта на нашенеца, а след време и обонянието навиква на зловонната действителност. Абе, надежда всяка тука оставете, ако не-то поне нека да е половин баничка с глътка боза...
„Родопи voice"