Илия Илиев: Солисти търсят в операта, аз играя за отбора

Човекът, който ГЕРБ посочи за кметския пост, няма болезнено партийно минало и се дразни от стари муцуни, за които политиката е въпрос „на кокал"

 

Мая Михайлова

     

       Той е градско момче.  От онези, които сами си вадят хляба. По най-прозаичния начин – с работа. Пестелив е на приказки. Описва себе си като дисциплиниран, педантичен и последователен. Смята, че е ненатрапчиво самоуверен, уравновесен и оптимист. Със сигурност не е избухлив, не е безразсъден и не влиза в безсмислени спорове. Житейската му философия е, че всеки връх се покорява стъпка по стъпка, не скокообразно, и всеки победоносен поход започва с една малка крачка.  

Твърди, че запазва самообладание във всяка ситуация, а единственото нещо, което е в състояние да го извади от равновесие, е безпорядъкът. Макар, че не обича да е център на внимание 42-годишният икономист Илия Илиев приема ролята си на кандидат за кмет на Кърджали като мисия. С политика се занимава от 3 години и няма болезнено партийно минало. Самоопределя се като отборен играч, с комплексни качества. Споделя максимата, че солисти търсят в операта, а управлението е колективен спорт. Влиза в ГЕРБ, защото е разочарован от старите муцуни, за които политиката е въпрос на „кокал", и подразнен от нихилизма на хората, че промяната ще дойде „свише".

 „Всеки се е сврял в черупката си, превърнахме се в зрители на собствения си живот, безмълвни, безучастни, без позиция, без кауза, без илюзии. Не осъзнаваме, че бездействието е онова, което ни обрича на провал", разсъждава на глас Илиев. Намира съмишленици в ГЕРБ и вярва, че общественият напредък се крепи не на рутината, а на чистите хора, които трасират новото начало." ГЕРБ е различна партия, която дава шанс на младите хора, на можещите, не почива на стари лаври, чертае реални перспективи. Миналото си е минало, бъдещето е пред нас,

нашата задача е да си свършим работата тук и сега", категоричен е избраникът на ГЕРБ за кметския пост.

     Илия е роден и израснал в Кърджали. Корените му по майчина линия са от Самоков,  по баща е потомък на тракийски бежанци от Беломорието. Признава, че обича своя град с мъжка преданост, без сантименталности. Никога не се е опитвал да го напусне, битието на емигрант не го блазни. Убеден е, че камъкът си тежи на мястото и че когато човек има амбицията да се реализира, може да го направи навсякъде.

  След като завършва средно образование и отбива военната си служба започва работа в обществения сектор. Бил е служител в банка, а от 15 години се занимава с частен бизнес. Междувременно се дипломира в УНСС със специалност „Икономика и управление на индустрията". Започва с павилион за цигари, впоследствие отваря  заведение за бързо хранене. В началото функционира като бирария. После го преустройва в дюнер-кебап. Въпрос на пазарна преценка. Видимо успешна. Със същия успех би търгувал с коли, обувки или козметика. Казва, че принципът е един и същ – рационален мениджърски подход, отношение към клиента, уважение към персонала. Доволен е от постигнатото.  Съпругата му Яна е дясната му ръка в бизнеса.

 „Моето поколение изстрада на гърба си тежестта на така наречения преход. Преминахме през заплата от 30 долара, тотално обезценяване на лева, банкови фалити, криминална приватизация. В ония времена бе трудно да се живее, камо ли да прави бизнес.  Всеки опит за планиране бе обречен. Оцеляхме с упорство и това ни кали. Не смятам, че съм хранил някакви илюзии, с които да съм се простил. По принцип съм упорит човек, умея да се вслушвам в чуждото мнение, но когато съм прав, отстоявам позицията си докрай, не се отказвам лесно, не съм припрян, боря се докрай за каузи, които имат смисъл, независимо колко време ще ми отнеме. На дълги разстояния се бяга с постоянно темпо, не спринтово. Работата ме научи на едно – да знам какво мога и какво не мога да си позволя. Защото от това зависи не само моето лично благосъстояние, а и това на онези десет души, на които осигурявам заплати и които са гласували за мен с труда си".

Имуществото на Илиев се състои от наследствена къща в „Гледка", част от жилище във „Възрожденци" и два автомобила. Има сестра, която живее в околностите на Чикаго, и все не може да откъсне месец време, за да й отиде на гости.

„Аз съм работещ човек. Искам да създам на семейството си приличен стандарт и хората около мен да живеят по-добре. Когато човек е вторачен в осигуряването на прехраната си, той е слаб, зависим, манипулируем, лишен от възможности за развитие. Българинът по природа е инициативен, достатъчно е да му бъдат създадени условия и да се спазват правилата и той ще обърне света, за да успее."

     Илиев не гледа сериозно на скептиците,  които припяват, че не познава кухнята на властта и няма административен опит.  „Властта е отговорност и обществен ангажимент, а аз съм човек, който може да носи отговорност. Общината е като една голяма фирма – когато познаваш механизмите на управлението, няма значение дали в нея работят 10 или 150 човека. Всяка стотинка, която изкарам се дължи на моите знания и умения. За мен е важно хората ми да си получат заплатите навреме и да се чувстват сигурни на работното си място". 

      Илиев се шегува, че седмицата му се състои само от делници, а часовете му за почивка са само в неделя до обяд, и то благодарение на 10-годишния му син Симеон, на когото дължи повече внимание.  Чувства се неестествено да мързелува вкъщи. Ако не е на работа, е като в безтегловност. Свободно време и релакс са чуждици в речника му. Описва се като умерен фейсбук-потребител, харесва „Матрицата", Шаде и политически трилъри. Интересува се от история, цени старите приятелства и Оскар Уайлд. Не е ловец, нито рибар, няма домашен любимец. Обича киното, футбола и семейните излети.  

      Иска синът му да живее в чист, зелен и подреден град, с достатъчно паркове, не презастроен и хаотичен, с мръсни междублокови пространства и тротоари, с достатъчно детски градини, спретнати училища и спортни съоръжения.  Да има перспектива за хората в активна възраст, чийто потенциал в момента се похабява в чакане на опашка за чиновници в държавни институции. „В основата на всичко е икономическият просперитет, това е базата, политиката е надграждане. Младите хора трябва да бъдат стимулирани да се развиват, да са проактивни, да обличат идеите си в действия, да са новатори. Родопите са уникална туристическа дестинация, имаме забележително археологическо наследство, язовири, гори, природни феномени. От това по света се печели. Нашата история е достатъчно основание за гордост, но ако искаме да имаме самочувствие като хора, които живеят в 21 век, трябва да подобрим стандарта на живот, но не на единицата, а на масата. Да  създадем стабилна средна класа, да имаме избор, да се позоваваме на правилата, не на изключенията. И да работим здраво, напук на масовите стереотипи, които понякога са по-устойчиви и от бактериите. Друга формула няма!"