Психиатърът: Джунейт е сървайвър, но емоционално окастрен

  Д.м.н. д-р Петър Маринов е специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия, началник на отделение в МБАЛ „Свети Наум". Защитил е дисертация по проблемите на убийствата от психично болни. Той е експертът, който по нареждане на съда прави психиатрична експертиза в много от сложните дела, свързани със съмнения за психична болест.

- Наскоро правихте експертна оценка на едно жестоко убийство в семейството в Кърджали (б. р. - Случаят със 17-годишния Джунейт, който е заподозрян за убийството на майка си и малкото си братче). Става дума за най-близки в семейния кръг – майка, брат, убити от едно момче.- По принцип когато се извършват такива жестоки убийства, емоционалността или е практически ампутирана, говорим за позитивната емоционалност, или е обърната със знак минус - тоест раздразнението, гневът, агресията изместват любовта, топлотата и добрите, приятните чувства. Тези хора не могат да изпитват удоволствие, не могат да изпитват приятни емоции. Те изпитват вместо тях други и там може би е големият проблем на този тип личности. Голям проблем е, когато интелектуалното развитие много силно изпреварва емоционалното развитие, тоест емоциите са незрели и дори потиснати до голяма степен в развитието си, а интелектът е много добре развит.
- На какво се дължи тази диспропорция?
- Дължи се на това, че ние не отделяме достатъчно внимание на емоционалното израстване на нашите деца. Не им отделяме достатъчно време за емоционално развитие. Това се тренира като всичко друго – трябва да бъдеш с детето си, да общуваш с него. Голяма част от семействата държат на това какви бележки бил изкарал, дали ще се класира за еди кое си, дали ще му стигне балът, но това всичко е интелектуално. То може би е много добро от една гледна точка, че човек се развива, сървайвър е, става по-добър в това, което прави, но той пак може да остане емоционално окастрен и да не може да създаде трайни взаимоотношения или да бъде един дефектен човек с много конфликтни, дори агресивни прояви. Въпреки добрия интелект.
Може би това е една от най-големите заплахи на днешното време – да имаш страшно много информация, интелектът ти да се развива, паметта ти да се разширява, но да нямаш тази емоционална свързаност с конкретен човек, дори и с животно. Това е свързано и с ценностната система. Ценностната система сега е свръхконкурентна и е свързана изключително с материалното. Духовното някак си беше погребано през последните 20-ина години, а и преди това. Това че си добър човек няма стойност.
Да кажеш за някого, че е добър, означава да кажеш за него, че е глупак.