Жельо МИХОВ
Този народ като го тресне безизходицата и започва да се осланя на три неща-несметните залежи от алкохол из родината, мнимата подкрепа на гледачки и успокоението за безпрепятственото бъдеще, богати роднини. Трета точка от теоремата обаче е най-редкия помагач. Затова на глава от населението тук се разлива толкова огромно количество пиячка, а работата за представителите на мистиката не секва. Имаме си всякакви-гледачки, баячки, магове, мигове, предаващи различни по вид фокуси и все за добруване человеческо… Може преспокойно дори да си ги патентоваме, заради богатият способ за проникване в минало, бъдеще, настояще и прочие. То не са бобени зърна, фасулени кълнове, кафе, карти, ориз, мастика…
И все са майстори, и все наследници на големи пророци… Абе, доктор по гледане на боб!?
Това са аматьорите. Но вече са плъзнали и профитата. Чак и китапи вадят. Едно от местата за получаване на дипломата за способности била и някаква асоциация на феномените. Един вестник дори бе си направил труда да ги „разкрива". Та след репортерско потапяне стана ясно, че срещу 2 бона всеки Калитко в мистиката можел да забие необходимия сертификат на стената в хола. Иначе след това се троши пара. Пуска се обява в интернет, където пространството е окупирано от сума наследници възможностите на леля Ванга. Чака се позвъняване и следва страшната прокоба:
„Черна магия тегне над теб и семейството ти, аууу колко е страшно и то на близък човек е дело!".
Трябва да дойдеш на място. Злата орисия на кофтите роднини тласка пострадалия към дома на единственото му спасение. Човекът стои и гледа мирно възрастната „Гледачка, баячка, маг" АД отсреща. Тя сумти и хвърля целия си ресурс от помагачи в разгадаването на фактите. Пациентът вече се е припотил, в окото му напира сълза, която иска упорито да тръгне в нелекия път по бузата, зашлевена от черната прокоба. В този момент дъртата с връзки в отвъдното вземе, че изтърси: „Лошо, чеде! Хвърлили са ти на вратата на дома вода, с която са мили мъртвец". Плъззз, сълзата тръгва, а след нея бълват и всички водоизточници по лицето. След кратка, но драматична пауза, включваща избърсване на сополи, сълзи и слюнки, започва магията. Хипнотизираният в болката си пациент вади с трепереща ръка колкото има банкноти (но за по-добро въздействие на илачите бива да са към „300 лева, чеде, ако не и 250 стават, а?". Подават му се различни билки за пиене, задължително да спи под нокти на кокошка и други не по-малки гадости. Иначе може да се предложи и нокът на прилеп, че и люспа на „змей", ама цената рипа неимоверно. След месец трябвало да постави под леглото си счупено яйце в буркан с вода. Ако на сутринта то било забулено, тогава нещата били на още по-зле и отново трябвало да се потърсят услугите на АД-то за други безкомпромисни мерки срещу нечовешката злоба на причинилия злините на „тази изтерзана душа". Разбира се, че следващата среща е неизбежна.
Както стана ясно и по-горе, няма толкова лечители на духовното на глава от населението както по нашенско. Списък е невъзможно да им се направи, то всеки втори с дарба бре мама му! В логиката на пазарната мисъл е напълно в реда на нещата де. То пък и такова количество омагьосани…
В интерес на истината не всички са подобни. На други им е просто хоби. Пари не щат, не пускат обяви в нета, правят го като, че ли за час-два мохабет с дружките.
„Ай, метни едно кафе ма, че да ми видиш!"
Нарочената за гледачка слага джезвето (защото еспресото е кофти експеримент на жабарите, които само губят от цялата работа). Започва се сърбане, цигари, клюки и после… най-сладкото. Дълго взиране и „донавързване" на клюките с фигурите от утайката в дъното на чашата. След изчерпване на видението идва: „Врътни с пръста черното ма, че да видим кой е този мъж дето те гледа от чужбина с толкова любов". Подир което отиде още един блажен фас, барабар с възбуждащата тръпка от непознатата изгора. С картите незадоволените домакини не подхождат по-различно. Пулят се многозначително и облизват устни само като мернат повече валета около тяхната карта…
А, уж се води, че различните пътеки на живота са най-интересното преживяване за човек, пък то такава скука!? Щом гледачки и сапунки разкрасяват битието на такава голяма част от нашенци. Дори не говорим само за дамите, прекарващи половината денонощие в шивашкия цех, а след това у дома хващат дръжката на тигана или тенджерата. Болшинството, несколасали на тигел с джип, кокони из Родопите също се подават на подобно облъчване.
Всеки търси своето щастие къде из кръчми, къде в някоя празна чаша от кафе. Зимните „пророчества" пък най-лесно се сбъдват лятото.
Особено по „щъркелите" край бара на някой изкуствен водоем.
Добре оформен маникюр потропва в такт с поредния „парцал", звучащ от колоните около малкия басейн. Явно „мартинито с черешка" вече е изтъркан репертоар от скучните филми за Джеймс Бонд и още по-такивата текстове на сводник Главчев (по-известен като Ванко 1). Така, че момата набляга на приятния за окото жабешки цвят на мента със спрайт. След трета малка езикът издайнически позеленява, но това е почти незабележим кусур от собственика му. Надига си чашката мадамата с отработено движение и задължителното щръкнало кутре на ръката. Миглите й правят вятър на околните и леко вълнение във водата на бледата имитация басейн-с размер „олимпийски". Аха да я обземе съклетът и вместо сладникавия вкус на ментата по устните да я парне остатък от бучка лед в чашата, до нея се намърдва лице от противоположния пол.
Ухилен до уши дума: „Дъ тъ черпа едно, а?"
Като прескочим ответа „Тъкмо щях да ставам" и следващите тридесетина минути безсмислени речи за времето, жегата и учтивото „Бе, аре стой къде ше одиш", все пак питие се издейства. Познанството е скрепено с едно „дрън" между чашите от ментичка и наливна бира. Времето е изоставено и насоката на мохабета тръгва по скоростната отсечка на елементарната свалка. „Знаеш ли, дума младежът, като те гледам дълбоко в очите виждам неистовото ти желание да ме видиш чисто гол?!". "Не ти е познала нещо врачката сабалян", отвръща му. „Пардон, малко ме напече слънцето, шегувках се само. Всъщност наистина ми гледаха на кафе онзи ден. Казаха ми, че именно днес ще срещна жената на живота си. Дълга кестенява, къдрава коса, дълбоки сини очи, крака от тук до Ямбол…Чакай бе, прекъсва го тя, ти наред ли си със зрението? Аз съм с черни очи, черна коса, а краката ми стигат само до… хммм… Хасково". Момчето се усмихва, махва на бармана за още две „от същото" и й казва: „Анджак де, това имах предвид. Като те видях и реших да променя съдбата си. Майната й на другата. Пък и така като се оглеждам, май няма да се появи. А и да цъфне отнякъде, вече съм зает", посяга и я хваща за ръката…
Питиетата продължават и на шезлонгите, а за бързия секс в дамската тоалетна не бяха виновни нито те, нито кафето с прозренията.
След три месеца двамата са на централна позиция в ресторанта, нает за собствената им сватба. Тя го поглежда и му казва: „Как можах да ти се вържа на онзи тънък момент за гледачката и промяната на съдбата, егаси плоския номер". Смигва й, думайки:"Виж сега булка, гадая на всичко аз-на боб, банани, бекон и… бикини. Всичко ми показа, че ти си човекът. Аре, наздраве!"*
*На К. и М. с огромно уважение! Не можах да се въздържа за историята… жегите са виновни.
евала ба
ОтговорИзтриване