На 19 септември Висшият експертен съвет на МОСВ ще вземе решение за Ада тепе

Между 20 и 27 тона са златните залежи край Крумовград под Ада Тепе.
Това обяви Алекс Нестор, директор “Корпоративни и външни отношения” и член на Съвета на директорите на “Дънди прешъс металс”. След успеха си с рудника в Челопеч, канадската компания планира изграждането и разработването и на рудник край Крумовград, съобщи Блиц.
Между 18 и 24 месеца е технологичното време, нужно за построяването му, както и време за получаване на всички разрешителни, предшестващи строителство, обяснява Нестор. Оптимистичният вариант на амбициозното дружество, което е сред големите чуждестранни инвеститори в България, е производството да започне в края на 2013 г. Има и втори, песимистичен вариант, който препраща към 2015-2016 г.
Съдбата на рудника в Крумовград зависи от дело във Върховния административен съд, заведено след жалба от три неправителствени организации срещу взетото през февруари решение на Министерски съвет за концесията за открития рудник.
Междувременно крумоградчани чакат с интерес и надежда за работа и по-добър живот развитието на проекта за новия рудник. В кризата начинанието ще помогне на тях, на минното дело в целите Източни Родопи, на страната като цяло и не на последно място ще послужи като добър пример на други чужди инвеститори да влагат средства у нас. По неофициални данни безработицата в региона сега е близо 25%.
На 19 септември Висшият експертен екологичен съвет на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ ще вземе решението си относно доклада за въздействие върху околната среда на проекта в Крумовград.
Надяваме се, че решението да бъде положително и проектът да продължи, казаха от “Дънди прешъс металс”. Предвижда се инвестицията в Крумовград да бъде между 120 и 130 млн. долара. Оттам се похвалиха, че публичните обсъждания вече са минали, своето “за” проекта дали и редица зелени НПО, както и академичната общност.
Има огромна разлика в общественото обсъждане в сравнение с това, което беше преди 5-6 години, казва екологът на дружеството и член на борда на Челопеч майнинг Ирена Стамболиева. Тя и колегите й с огорчение споделят, че има организации, които се противопоставят на всеки бизнес в България, организации, които срещу нищожни суми завеждат десетки жалби и дела в съда и така стопират инвестиции за стотици милиони долари, които иначе биха помогнали на индустрията на страната в кризата.
От “Дънди прешъс майнинг”, както и в Минната камара, се надяват да бъде намерен баланс в интересите на бизнеса и неправителствения сектор, включително и с необходимите законодателни промени, но така, че да не се отнеме правото на НПО и на гражданите да вземат участие в управлението. Целта е някои НПО да спрат да рекетират бизнеса и да не дават манипулативна информация пред обществото, казват от дружеството.
Искаме да сме безопасни и екологосъобразни, контролът на НПО, които ни следят, ни прави по-добри, каза изпълнителният директор на Челопеч майнинг и вицепрезидент на Дънди Николай Христов. Той обаче апелира организациите, които са притеснени от някакъв проблем, да са готови на диалог в търсене на най-добрите решения, да дават предложения, а не да се ограничават до констатацията “Аз не съм съгласен”.
Диалогът е ключът за намиране на “златната” среда, каза той. Бизнесът и екологията трябва да са заедно, категоричен е и Нестор.
Противно на слуховете, “Дънди прешъс металс” не е голяма фирма. В нея работят около 3000 души. Фирмата може да се похвали с финансова стабилност, добър мениджмънт, амбициозни социални и културни начинания. От 2003 г. фирмата е направила големи инвестиции за модернизиране на мината в Челопеч за добив на злато и мед.
В рудника се работи по модерен способ, валят запитвания от различни страни от всички краища на света, които искат да дойдат да видят направеното от нас, да се поучат от примера ни, разказва Николай Христов. Рудникът няма нищо общо със състоянието, от което го поехме от предишния собственик, хвали се гордо той. Интересът на чужденците бил към това как нашето предприятие се управлява и технологията, която прилага.
Още в началото е минато към способ за добив на руда, който, за разлика от стандартния способ, елиминира пропаданията на повърхността, тъй като празните места се запълват с тоновете отпадък, а не ги депонират в хвостохранилище.
През юни бе открита обновената обогатителна фабрика, която може би е най-автоматизираната фабрика в страната, казва още Христов. Изборът на дружеството е в експлоатация да се въвеждат технологии, които носят много ползи за околната среда. Лунните пейзажи, познати от недалечното минало край всеки рудник, в Челопеч са минало.
Вместо т.нар топково смилане, което е изключително енергоемко, в Челопеч използват друг способ за натрошаване на рудата – полуавтогенна мелница, в която се използва енергията на самите скални късове.
Това е новост изобщо за индустрията в България – последна дума на техниката в минната индустрия.
Уникален е и начинът, по който Челопеч се отнася към околната среда и местната общественост. Веруюто на “Дънди прешъс металс” е да са прозрачни и да разчитат на диалога за решаване на проблемите с участието на всички заинтересовани страни.
В дружеството искат, развивайки компанията, да действат социално отговорно и да развиват ефективно и района, в който работят.
Сега Челопеч е пример за това как трябва да бъде правен един съвременен минен бизнес. Всичко се дължи на хората, на инженерния състав, на работниците. Хората искат да правят нови неща, да се развиват, да бъдат добрият пример. Успеха си дължим на техния потенциал и мотивация, казва Христов.
Челопеч инвестира по няколко милиона долара годишно за търсене и проучване на полезни изкопаеми и развива научно-изследователска дейност, за да се направи необходимото за извличане на максимално количество злато. В момента извличането на мед е 85-87%, а на златото е в рамките на 50-60%.
От “Дънди прешъс металс” с гордост разкриват подробности и за друго свое начинание, свързано с проекта в Крумовград – убедени са, че бизнесът и археологията могат да си помагат и са замислили създаването на “мост” между древността и съвременното минно дело. Под Ада Тепе още траките са добивали злато – там е открита древна минна галерия. Отпуснати са 2 млн. лв. за довършване на археологичните проучвания, а след това ще бъдат заделени средства и за създаване на Музей на открито в непосредствена близост до новия рудник. В последствие можело да се помисли и за свързването на Перперикон с Музея на открито, за да се даде рамо на културния туризъм.