Лекар остави момче без полов орган!? Родителите искат 280 000 лева обезщетение, законът не дава (пълният текст)

те

Детето е на 4,5 години, не ходи на детска градина, защото през повечето време е с катетър

 Над 280 000 лева обезщетение поискаха от болницата в Кърджали и от д-р Ч. Т. М. родителите на 4-годишно момче, чийто полов орган бил изгорен при лечение. Окръжният съд е прекратил производството, защото законът повелявал самият пострадал да заведе подобно дело. Родителите ще обжалват пред Апелативния съд, поясниха близките им. „Малкият е на 4 години, как да заведе дело? Нима трябва да чака да навърши пълнолетие?", питат те.

Предявените от З. А. Ч. и Р. Ю. Ч. срещу болница „Д-р Атанас Дафовски" и д-р Ч. Т. М. съединени искове за неимуществени вреди са в общ размер  280 000 лв. и имуществени такива – в размер на 2 210 лева.

На 15 април 2010 година малолетният им син бил приет в областната болница с урологично заболяване. Вследствие неправилното лечение, проведено от втория ответник – Ч. Т. М. – началник на отделението, в което детето било прието, му било причинено изгаряне на половия член от електрически ток. Това наложило транспортиране на детето в секция по изгаряния и пластична хирургия. „Пирогов" в София.

 Въпреки проведеното лечение се стигнало до отпадане на некротизираните тъкани на половия член на детето. Тройна съдебно-медицинска експертиза дала следното заключение за причинените увреждания на детето: пълна липса на полов член в резултат на електрическо изгаряне при планова операция по повод налична фимоза; няма никаква възможност за излекуване, т.е. възстановяване на половия член. Ищците твърдят, че детето е на четири години и е изцяло под грижите на родителите си и в дома си, като не можело да посещава детско заведение, тъй като повечето от времето било с катетър поради незадържане на урината, а в останалото време било принудено да уринира клекнал, поради липса на полов член.

В исковата си молба родителите описват неимуществените вреди като: силен стрес, преживян след операцията, причинила изгарянето на половия член на сина им; дълбока психологическа травма, причинена от невъзможността детето им да води нормален живот, невъзможността детето им за в бъдеще да има семейство, да има поколение-поради причинената му детеродната неспособност, невъзможността да води полов живот и невъзможността двамата да имат внуци, вследствие липсата на полов член; преживените от тях мъка и страдания, причинени от естетическия дискомфорт, който изпитвал детето им и те, поради обезобразяването, невъзможността същият да уринира нормално и да посещава детски заведения, да води социален живот; липса на самочувствие, вследствие на претърпяното нещастие и невъзможността да бъде излекувано детето; невъзможността двамата да водят нормален живот и да имат нормални социални контакти вследствие на непрекъснатите грижи за детето.

С влязла в сила през април т. г. присъда на Районният съд, доктор Ч. Т. М. е признат за виновен в това, че на 15 април 2010 година, като лекар-началник на урологично отделение е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил правилата на добрата медицинска практика. Затова, че е показал липса на практическо владеене на оперативните техника, увредил е пациента, не му е осигурил безопасност, а именно: преди операцията не е направил проба на апаратурата в здравата тъкан и не е положил усилия за прецизно боравене с апарата за електрокоагулация, като е докоснал накрайника на работещия електрокоагулатор до металния защипващ хирургически инструмент, в резултат на което се е получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член, лекарят е осъден на наказание „Лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от 3 години. Родителите, които са бедни, били освободени от съдебни разходи и такси.
 Докторът и ръководството на болницата са обжалвали пред Окръжен съд. Твърдят, че предявените искове са недоказани и неоснователни.

 Окръжният съд намира исковете на родителите за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане на сина им, за недопустими. Това е така по следните съображения: ищците в случая нямат качеството на пострадал или наследници по смисъла на чл. 74 НПК, респ. на граждански ищци в наказателния процес по смисъла на чл. 84 НПК. Пострадал от престъплението, в извършването на което е признат за виновен и осъден подсъдимият. Ч. Т. М. от Кърджали с влязла в сила присъда, е техният малолетен син М. З. Ч., на който е причинено тежко телесно увреждане. Съставът на това престъпление не включва причинените на ищците лично, в качеството им на родители, вреди от имуществен и неимуществен характер, т.е. по отношение на същите няма настъпили съставомерни вредни последици, признати за такива с влязла в сила присъда.

Поставя се въпросът, може ли при телесно увреждане – в случая детеродна неспособност на пострадалия, когато той е жив, да се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от други лица - в настоящия случай – от неговите родители.

Съдът отбелязва, че в тази връзка, с Решение № 1049/19.04.1961г. по гр.д. № 3028/61г., ІV г.о., е прието следното: „…. При непозволено увреждане, при което е причинено телесно увреждане и заедно с това имуществени и неимуществени вреди, щом като увреденият е жив не може друг да се легитимира да търси други имуществени и неимуществени вреди извън онези, за които сам пострадалият има право. Това следва от разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Пострадалият увреден може да предяви иск за пълна обезвреда или частична такава, или най-сетне да се откаже от иска. Изобщо на увредения се дължи обезщетение без оглед на това, какви защитени от правото блага са засегнати. Като ищец по облигационен иск, какъвто е този по чл. 45 ЗЗД, ищецът може да се разпореди с иска, без това да създава права на други ищци, за които не са налице изискванията на този текст от закона. Щом като пострадалият може да иска пълна обезвреда, то обезщетяването му изключва други лица да търсят вреди въз основа на непозволеното увреждане на техния близък и пр. Пострадалият, претърпял увреждане, дори и да не търси обезвреда, с това не се създава възможност за трети лица да предявяват иск по чл. 45 ЗЗД /каквито се явяват неговите родител – бел. на съда/, защото на тях не е причинена пряка непосредствена вреда. Обаче ако родителите или други лица са разходвали средства за лечение и пр. на своето дете, пострадало при непозволено увреждане, то те могат да търсят възстановяване на разходеното и по реда на чл.59 ЗЗД. В такъв случай основание на иска им не е това, че близкият им е понесъл непозволено увреждане, а това, че те са разходили средства за възстановяване или поправяне на вредата, за което е бил длъжен да направи разходи причинителят на вредата".

Предвид изложеното, поради това, че за ищците не съществува право на иск, предявените искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД срещу двамата ответници са недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Окръжният съд определя: Оставя без разглеждане предявените от З. А. Ч. и Р. Ю. Ч. съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане на малолетния им син М. З. Ч., вследствие оперативно лечение, с цена на исковете 282 210 лв., от които неимуществени вреди в размер на 280 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 210 лв., и прекратява производството по гражданското дело. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.