9-09, година N-та: Навсякъде има мат`рял за манифестации

Далечната 1972 година. Българската национална телевизия излъчва първото си цветно предаване. Датата е 9 септември, а единственият роден ефир предава манифестация по случай празника. Години преди това, деветото число на деветия месец се е превърнал в сакрален ден за управляващата комунистическа партия. Събитията от 1944 г. наричаха „народно въстание", „социалистическа революция", но в основата си бе един преврат, осъществен под дулата на съветските танкове. Дойдоха нови вождове, прекланяхме глави пред други учители, а в съзнанието се втълпяваше идеята за градежа на родината от комунистите и следващите ги неотлъчно комсомолци. Манифестациите бяха перлата в короната на властта-единството на идеология и сляпо подчинение. Правеха се избори в еднопартиен модел на управление-каква по-сигурна победа и какво по-голямо безочие?! „Червеният" отбор на вечните победители. Година след година… докато не се навършиха 100 лета от рождението на символа на стария режим. Преди 22 години Тодор Живков не избра съдбата на идейния си побратим Чаушеску и поел ролята си в дворцовия преврат остана безгласна буква в българската революция с нежен край. Добре осъзнавайки новата ситуация в източната част на континента, мозъчният тръст в БКП бързо се разграничи от старите муцуни и навлече одеждите на социалната политика с евро нюанси, под друга абревиатура. Поставянето на локомотив „България" в релсите на демокрацията и навързването в композиция на многопартиен режим пък бе може би най-гениалния ход на новите-стари властови функционери. Финансирането на нароилите се партии и обработката им с необходимата доза болезнен политически егоизъм бе гаранция за разцеплението на лутащите се и все още неузрели демократични гласоподаватели. Живков не бе луд да си навлече съдбата на Чаушеску, кликата от доскорошните му другари пък също не бяха с психични отклонения, че да оставят един двуполюсен модел, базиран на комунисти-антикомунисти. Сега си имаме стотина партии, че и кусур, а май локомотивът в релсите е винаги същият.

Бутахме паметници, взривихме дори мавзолея на Георги Димитров, останаха спомените и телевизионните кадри от манифестации, смешките и аграрната реч на народния лидер от Правец, остана голяма част от бетонната символика на затворената за света провинция на Съветския съюз, за жалост все още ни гостува и манталитетът, че без партия-закрилник бъдещето е в тъмни краски. Може и така да е, но за последното никой не ни е виновен.

Съвременно пътешествие в миналото:

Бариерата „Чилик", „Аврора" и парфюм „Копнежът на работника"

Настъпваш педала на газта. Пътят се вие в посока Кърджали. Природа, красота… изненадващо скоростта трябва да се убие рязко. Има знак с ограничение, а малко след него полицейски контролно-пропускателен пункт. Наследство от едно отминало време, в което всеки излизащ или влизащ в граничната община попада в полезрението на милицията. КПП-то на Чилик е легитимацията на властта. Извратеният символ на силата, омесена със страха на тоталитарната власт от „напрежението" в смесения етнически регион. Кърджалийското „welcome" стряска и до днес...

Пълният текст - в Темата на броя в 24-страничния "Родопи voice" 

На всички празнуващи - честит празник!