Партии купуват гласове?! Хм, теорията за „девствената проститутка”

Купуването на гласове по избори е като историята с извънземните. Тоест има ги, ама никой не ги е виждал. Предавания, филми, разкази, но цък, също „башовете" из ромските махали, които вдигат мизата спрямо конюнктурата в изборния ден и… за няколко часа могат да преобърнат вота. Хич да не е, но ще вкарат някого за съветник дори без въпросният да е дал и лев за плакатна пропаганда, кебапчета и други мес(т)ни изборни похвати. Просто човекът намерил къде да снесе парите удачно.

Преди двойния изборен вот, водещи партии минаха на режим „скромност" пред данъкоплатеца. Едни решиха да финансират кампанията си изцяло със средства от държавната субсидия, дори заклеймиха даренията по изборно време с цел да не изпадат в ненужни зависимости в устите на опонентите. Други ги последваха, но излязоха криви сметките, та затова потърсиха помощ от банките. Кредити обаче се оказа, че се дават трудно в кризата, дори и срещу залог от бъдещо вземане от държавата. Криза дето се вика, трудно е за всички (равнис пред лихвите!). Лидерът на партията дори направи генералният извод, че у нас и банките не хващат вяра на държавата. Друг дивидент потърси с изказването, но и чинка Пена проумя, че на партии доверието трябва да е с граници. То същото и с извънземните. Бе, те хубави предаванията по „Дискавъри" и останалите ефирни самоучители, ама имай си едно наум.

Друго си е да те поагитират близо месец. То концерти, забави, хапка и пийка, никой да не се свени, защото парите все от едно място идат-от джоба на споделящия веселбата. С наш`те кинти, по нашите кратуни, та и по някой „несъществуващ" ромски „дон" в разпределението парсата за гласовете. И достигаме до изконния въпрос на завистта: Защо пък само техните?! Научно доказано било, че най-лесно се манипулирали бедните и неграмотни части на обществото. Със сложните похвати при купуването на гласове (Яне „Флаш" Янев изреди наскоро цели 7!) не ще да са много прости мургавите съотечественици. Ама и номерата им бол. Ето, да речем, пенсионерите. Огромна маса народ, преминала школовката на безропотния труд преди `89-та, оцелели при Менгелеевите опити за преход и нови трактовки за социални реформи след `89-та, а днес готови на всичко. При тях всяка сума над 15 лева е по-голяма от всички добавки към пенсията от двадесет години (за сравнение в последните мигове на вота през 2009 г. в Столипиново мизата стигнала 100 кинта!). Та, оттам насетне упражнението е лесно, а отговорността при поетата задача у пенсионерите е пословична (примерите с дълги опашки и стоицизъм за евтино кисело мляко и плащане на тока са показателни). Да, ама не дават пусто, поне не се е заговорило! То и кой ли ще се разприказва като омертата сред баби и дядовци не е за подценяване.

Не са само те обаче. Редица социологически сондажи искаха да докоснат реалността. Скалата на отговорите в анкетите бележи възходяща прогресия. През 2008-ма около 10 на сто от нашенците били готови да продадат гласа си. След година само, процентите скачат с два. Наскоро проведено проучване пък показа, че 15 на сто искат пари срещу бюлетината. Като се има предвид обаче армията на негласуващите, резултатите получават друга краска-тъмна като настоящето и бъдещето ни. Опрени на икономическите постаменти за търсенето и предлагането, борбата с подобен род алъш-вериш изглежда предварително загубена.

Най-якото в целия цирк е умелото пробутване на теорията за „девствената проститутка". Плащаме билетите за едно и също представление от режисьори с еднаква школовка. Нито една партия не купува, нито един гражданин не продава, а всъщност… „Дискавъри"-то върти филми за „извънземен разум".

 

 

Извод-3:2 в полза на „далаверата"

 Гласовете им чуват… само по избори

 

Жельо МИХОВ

 

Решихме да си направим експеримент. Наши репортери сондираха мнения за изборния процес и настроенията сред гражданите относно продаването на гласове. Нито един от „подпитаните" не знаеше, че участва в анкета, нито че срещу него е представител на медия. Затова и няма да публикуваме имената на гражданите. Това не е социологическо проучване, нито претендира за някаква представителна извадка. Това са гласовете от улицата, кварталната кръчма, махленския магазин…*

 

 

Глас №1

 „Аз отдавна приемам оферти, ама никой нищо не дава. Искам бе, казвам го:продавам! Не ща 300 лева, по 20 да дадат, сума партии се навъдиха. Харчат луди пари за цапане с плакати, билбордове, уволняват се на тях, назначават се-всички еб.си директорите, а пара за нас няма. Парадокс! Пък ние ги правим такива, после-брой ст`инките за хляб и цигари в магазина. Давайте сухото и да гласуваме, не само да ставате милионерчета там, а ние търкаме подметките по разбити тротоари, прескачаме локвите по калпаво направени улици, обикаляме за работа и накрая-гърч за 300-400 кинта. Всичко скача, редно е и нашата ценова бариера да се вдига. Щом искат власт, да отварят кесията, щото после пак ще е същото за нас, знам си. Всички да дадат по някой лев, пък аз на всичките ще обещая, че за тях ще гласувам сега и на следващите избори".

 

Глас №2

 „Втръсна ни от избори, винаги е едно и също. Група жадни за власт, които след кампанията забравят, че стъпват на земята. На някои управници дори и секретарките им стават по-големи началници. То затова е натискането. „Гласувай, гласувай", после за всекиго, допринесъл за идеята, по нещо ще има. Но не за всички. Сладка е властта и заслепява много хора. Говорим за купуване и продаване на гласове. За някои малки хора това е единствения начин да усетят нещо от голямата баница на властта. Всички партии го правят, но всички задружно реват срещу тази практика. Като онези надписи върху цигарите, че пушенето убива. И какво от това, някой това да го е спряло? По-добре ще е да се плаща от държавния бюджет на всеки гласоподавател, да речем, по 20 лв. да пусне бюлетина по съвест. Ето ти избирателна активност 99%! Пък като се зарибят гражданите да упражняват правата си ще почнат и без пари да гласуват.

 

Глас №3

 „Всъщност купуването и продаването на гласове е един фарс за отклоняване на вниманието. Малките партийки може да го правят за кметски избори – факт. Когато става дума за парламентарни – схемата е много по-проста, отколкото си мислим. Аз съм отвратен от всичко. Пари да ми дават няма да гласувам. Не искам да участвам в целия театър. Цял живот съм бил достоен гражданин. Няма да ставам престъпник на стари години като гласувам за престъпници или вземам пари от тях. Никога, аз имам достойнство! Само това може да ми е останало като добавка към пенсията, но никой не може да ми го отнеме".

 

 

Глас №4

 „Никога не бих продал гласа си. Не, че това е противозаконно, то е на първо място неморално. По този начин човек се отказва от основните си права и ги дава на по-силния, тоест човекът с парите. За жълти стотинки се връщаме в родовообщинния строй. Това не трябва да се допуска, но май е неизбежно. Излиза, че или институциите не си вършат добре работата, за да изкоренят явлението, или просто си го толерират…"

 

Глас №5

„Искам да си продам гласа! И преди и след избори хладилникът ми е празен. Щом това също е вариант за правене на пари, защо да не се възползвам? Да ме нарекат корумпиран, долен, боклук, какъвто си искат. Аз ще имам пари в джоба, а те да си живеят с идеализма. Няма оправия за мен. Не виждам какво е лошото от това да се вземат пари за гласуване? Замислете се бе-това ще е единственият ни кяр от цялото управление на когото и да било! Всички останали приказки са бошлаф. Поемат ли властта и връщат услуги на техни си хора, ние сме последни в хранителната верига. Защото докато нахранят тези, на които имат да връщат и мандатът изтекъл и аре пак. Само да дадат и вземам парите!"

 

* Не забравяйте все пак: Купуването и продаването на гласове е престъпление!