Пъпчасалият с бира в ръка и с „Ботев” на уста: Мамка им, ще ги избием!

I close my eyes

Only for a moment and the moment's gone*

 

Жельо МИХОВ

 Празникът на града. Преди 99 години българските войски освобождават и присъединяват към държавата региона на Родопите. Славен ден, защото е постигнат без чужда помощ, част от пътя на победоносната млада армия, достигнала във въжделенията си за обединение чак до Чаталджа.

Голям ден. Дългото шествие на ученици от всички кърджалийски школа обаче е черешката на тортата. Униформи, знамена, уникална хореография от гвардейци и мажоретки радват очите. Докато се стягат редиците за началото на парада, хаосът на глъчката е заглушен за миг от дрезгаво нададен вой и опит за мелодичност с: „Ботев Пловдив ти си най-голям, о Ботев Пловдив ти си най-велик, теб обичам аз, ей-ти си най-голям!". Две момчета, връстници на част от парададжиите,  вървят по тротоара и пляскат с ръце. Когато видяха спрялата патрулка, изчакваща тръгването на колоната, замлъкнаха и продължиха напред с хрисим вид.

На пръв поглед не би било странно, ако не познавах шовинистичният кръгозор на жълто-черната агитка от Пловдив и слабото наличие на подобни запалянковски елементи далеч от табелата „Древен и вечен". Проследих ги с поглед от чисто любопитство. За мой късмет двамата се отбиха в близко до булеварда заведение.

Оркестърът даде старт и шествието на учениците се заизвива грациозно като змия и за минути вече бе далеч. Реших да вляза в заведението, където изчезнаха двамата „ботевисти".

Стояха сами на маса в дъното и тъкмо си разливаха по чашите поръчаните бири. Нямаше свободни места другаде и се насочих към тях. Позволиха ми да споделя уюта на сепарето им. Единият бил от Момчилград, другият някъде от Джебелско. Запознали се в даскалото в Кърджали.

- Защо не участвахте в шествието?-попитах ги.

- Достатъчно имаше от нашите. Не може всички да сме там, нали така? А и нали това е смисълът на един празник-да си айляк от ежедневните глупости?-контрира ме по-дребният и сръга аверчето си. Докато неговите пъпки можеха да се преброят с пръстите на едната ръка, то на съученикът му това бе просто невъзможно. Може би и затова мълчеше, гледайки злобно и с недоверие.

- А, ти що не си на работа, като гледам си драснал отдавна от даскалото?-все пак отрони и той.

- Бича айляка и аз като вас бе, пичове. Абе да ви питам-реших да си начеша любопитството и да бягам-одеве ви чух нещо за „Ботев" да пеете. Да не сте от Езиковата?

 

- К`ва Езикова, к`ви пари, да ти приличаме на някакви шматки,

 

дет` се мислят за гении, интелигенти и анасънна… ? От отбора сме, пловдивския.-Отговори ми по-слабо засегнатият от акнето.

- Знаете ли, че в Кърджали живее племенникът на Тумби?-Реших да се позабавлявам с познанията им в жълто-черно.

След като с досада ми изцепиха „Кой е пък тоя?", им заразправях за Георги Попов и формулата за успеха на „Ботев" през 60-те години с краткото „Чико-Тумби-Гунди… гол".

- Не бе, ние отскоро сме фенове на отбора, не ги знаем тези стари факти от историята.-„заразкайва" се дребният- Много ни харесаха като дойдоха да играят тук срещу „Арда". Баси агитката. Бясна! Дойдоха и отнесоха всички селяни дето се мислят за страховити. Даже оня, дето го арестуваха до „Арпезос", чухме, че и него връхлетяли до едно заведение. Пометоха ги. Затова станахме и ние фенове на този отбор. Да няма да подкрепяме нашите нещастници. Нито тимове, ни агитка имаме като за свят. А тези са истински хулигани, възхищаваме им се. Смятаме да ходим на всеки мач на „Ботев" в Пловдив, ще станем и част от фен-клуба. Събираме си пари и ще пътуваме, ей го де е. Друго си е да знаеш, че притежаваш такава армия зад гърба си. Кой ще ти каже копче, няма хък-мък, минаваме през всички врагове.

 

Бойно поле навсякъде, да чупим и трошим главите на всички срещу нас, това е животът-борба за оцеляване с всички средства.

 

Мамка им, ще ги избием. Трябва да сме корави, не ни пука, никой да не ни дразни. Нищо, че не знаем кой Тумби, кой Гунди…

- А, Челсито знаете ли го?-сепнах словоизлиянието и вманиачения поглед на младежа с петте пъпки.-Той ще ви хареса. Един от хулиганите на отбора, изрисуван с татуировки по цялото тяло, около 120 кила и безчет арести зад гърба си в битка за доказване кой има по-големи топки из всеки град в България, та и в чужбина…-В този момент забелязах как ме гледат възторжено и самият аз осъзнах колко е безсмислено да продължавам. Реших да ставам, но все пак на тръгване трябваше да ги закаля със съвет.- Ходили ли сте в Пловдив? Ако мръднете скоро натам, потърсете кръчма „Баджа…." в Кършияка. Там попитайте за Жоро Пи…., на него изпейте репертоара си, който демонстрирахте край шествието. Стиснете юмруци и поемайте по бойната пътека.

Двамата закимаха одобрително, а момчето със злобния поглед извади тетрадка в окаяно състояние и дори си записа името на лицето и въпросното заведение. Махнах им и тръгнах към вратата. Всъщност Жоро мразеше „канарите" в дъното на душата си. Бе потомствен „локомотивец", огледален образ на Челсито, и не дай Боже да го откриеха с подобна песнопойка на уста. Ама нали искаха да стават хулигани.

На кого му пука за шествия и празници? Тълпата увлича, а когато я поведе чувството за малоценност и комплексарщина, размерите й могат да придобият пагубна за обществото уродливост.

 

*„Затворих само за миг очи и този миг изчезна", куплет от песен на „Kansas".

Животът е прекалено кратък за да се губи в глупости, не мислите ли?

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com