Наш`та „интеграция”: В едно гюбре, с едни мечти… само за пари

Ей, гюбре ти си рай
"Волумето" докрай
и крещиме: Пиенето дай!*

 

„Когато живееш в крайния квартал на никого от центъра не му пука какво става около теб, а ти отговаряш със същия непукизъм в обратна посока. Важи и за държавата като цяло. Всяка част си има своето битие и ритъм. Едните казват „да ви имаме заплатите", другите отговарят „еб.си спокойствието при вас". Така говореше представител на съвременните номади, за когото държавата е едно голямо село, а обикалянето в търсене на препитание по големите градове бе като навестяване на съседна махала.

Всяка една община в страната представлява детайл от представителна извадка на цялото общество. Под общия знаменател влизат всички етноси, а една характерна особеност е присъща за тях-изкуството на оцеляването. Това е крайъгълният камък на успешния етнически модел в страната, колкото и много политически елементи да го оспорват, приписвайки тези постижения на собствените си възможности. 

В дефинирането на думата „интеграция" след Втората световна война се посочва: форма на интернационализиране на стопанския живот; съгласувано развитие и взаимноизгодно икономическо сътрудничество между различни държави. В дълбините на чисто българските конотации, демек: без значение кой какъв е, трябва кинти да се правят. Ако не задружно, то поне взаимствайки от опита на ближния. Като се добави и другият природен феномен на „мат`ряла"-завистта и направо бетонираме етническия модел. 

Затова може би Родопите са встрани от всякакво напрежение между отделни етноси. Задругата на тълпата в общото гюбре е изглежда по-силна, както впрочем и мечтите за добър живот. Тук всеки втори е бил зад граница да заработва, а всеки трети е потенциален гастарбайтер. Мечтата на прибиращия се от гурбет е да влети с новата кола по светло в родното село, защото нито един чифт очи няма да пропусне лъскавата гледка. На мегдана пък ще цъкат и следващият размечтан черноработник ще е готов за път.

 

 

Най-добрият бяг на „Юсеин Болт"-а

 

„Оня ден майка ми вика да съм внимавал с българите, че можели да ме вкарат в затвора", каза Болта и хвърли автомобилната гума в огъня. Черният пушек бързо се понесе и пропъди ятата комари край Арда. Всички останали се отдалечиха от дима. Бяха около десетина души, все комшии, познаващи се от години. Барбекюто в една от градините в близост до Водното огледало бе приключило, както и дървата, затова Болта бе изтичал да донесе от мазето си допълнителен светлинен ресурс. Наричаха го така в квартала заради жилавата му дълга фигура и приликата с лекоатлета Юсеин Болт. Също така се отличаваше и с невероятната бързина, с която се измъкваше като стане напечено.

„Ти сам се цаниш на търг да те разиграват различните пандизи, после други виновни, а?!", му викат засегнатите етнически. Кварталният бегач само отпи от патрончето с водка и не отговори. Вече бе лежал и мечтата му бе никога да не стъпва обратно там.

Иначе беше работлив. Хващаше всичко, за което се плаща, но не бе упорит в търсенето на препитание. Затова обичаше да попипва из мазетата на други блокове. „Това беше едно време. Вече не ща да се занимавам с глупости. И жената казва, че ако пак вляза, никой повече няма да ме погледне.", заоправдава се. Малко преди баща му да го придърпа в Германия обходи избата на свой комшия и поради неналичието на други ценности отмъкна 20 кила домашна ракия. Нямаше как да я изпие цялата и реши да продава. Търговски бе издържано докато не пробута две шишета на собственика й. Онзи си разпозна реколтата и Болта не се вясна месец по „Витошка"(махленското наименование на върволицата гаражи, превърнати в магазинчета или откровени кръчми).

„Сега в Германия как е?", го питат. „Тука ми е по-хубаво. Поне всичко за мен си беше. Там работя, а баща ми взема надницата. Дава ми по 10 евро на ден, за да не съм обикалял и пръскал за дрога и други работи. Да си бях стоял в квартала, ама пак поне за децата се събира пара. Ако бях сам нямаше да мърдам от България. Щях да живея дет` се вика от „бързия трафик" само", разяснява Болта. Последното понятие означаваше връщане на метали в пунктовете за изкупуване. Беше доцент по разпознаване на различните материали, смятайки печалбата още преди да ги е докопал и върнал.

 

Чисто олицетворение на вечно бачкащия безработен.

 

В привидното си лентяйство дори веднъж го наеха за един ден от Общината. Пристигнал в махалата някакъв служител и търсил човек за смяна на счупени дъски по въжения мост. Болта захвърлил веднага кафето, изразявайки нескрит порив да е полезен с труда си на обществото. Разправяше, че му обещали 40 лв. за справянето с двадесетина кофти дъски на съоръжението. В края на начинанието бе недоволен. Дали му 30 кинта, но това не била единствената загуба. Докато ковал по моста му станало горещо и си свалил коженото яке-германска пратка от бащата. Вързал го на предпазната ограда и продължил да действа с пот на чело. Когато приключил обаче якето вече било изчезнало.

 

„Това какво е вече? От мене да крадат, от мене?!",

 

дивеше се тогава изцъклил очи Болта. „Не само, ами се прибирам и викам на оная в къщи: на ма, виж работих, пари нося". Ответът на жена му обаче бил върхът на „наглостта" с: „Циганин лъжлив, продал си якето, срам нямаш от децата даже!". Разправяше, че й забил юмрук в бъбреците, а тя избягала в другата стая при майка му.

Сега на махленския лекоатлет било по-добре уж зад граница. И в квартала намаляха похожденията из избите.

А Болта иначе звъни чат-пат от Германия на съкварталците си, за които един Бог знае защо майка му си помисли, че ще го вкарват в затвора?

 

Жельо МИХОВ

*Куплет от песен на рок-група „Кале" от края на `80-те години. Едно от първите метафорични възприятия на тоталитарния строй. Май няма разлика?!

 

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com