"Циганският катун" се спря в Кърджали с повече от сто автентични експоната

 В залите на РИМ – Кърджали на 12 октомври 2011 година,от 11. 00 часа се отваря за публиката изложбата на РИМ – Варна „Таборът отива към небето", с куратор уредничката г-жа Тинка Бозова.

 "Таборът отива към небето" - името на култовия руски филм е мото на тази изложба, която показва бита на няколко поколения роми.

"Циганският катун" се спря в Кърджали с повече от сто автентични експоната.

Номадският живот е илюстриран чрез характерния катун – с писана каруца, покрита с чергило, и покъщнината е вътре в каруцата. Следва колибата - с покривало от козяк.

Акцентирани са някои от традиционните занаяти - бургуджийство, копанарство, кошничарство.  Майсторът-бургуджия e разположил на поляна бургуджийският мях, наковалнята и чука; той изработва ножове, мотики, брадви, бургии - и всичко друго от метал.

Най-възрастната циганка пали огъня до колибата и меси „пепеляна" питка. По-младите нарамват тържика (торба) за просия, подготвят картите и боба за врачуване, готови да тръгнат към близкото селище.

Уседналият живот на ромите се илюстрира чрез възстановка на типична къща. Чергите, посудата, ковьорчето, иконата, бебешката люлка, носията на майката показват приликата с българския бит.

Показано е облеклото на двете основни групи цигани в България, разделящи се по религиозен принцип  (християни и мюсюлмани) - то не се различава от това на основното християнско или мюсюлманско наше население.

Когато Господ събрал народите да им раздава късметите и уменията, само циганите ги нямало, защото по това време вдигали тежка сватба. Затова за последно на тях Господ отредил веселието. Това е една от многото истории за ромите. 

Друга легенда разказва защо и до днес те нямат своя писменост: първата азбука я написали на зелев лист, обаче минало магарето и изяло зелевия лист и така останали без азбука.

Откриването на изложбата ще бъде съпроводено с врачуване, музика, песни, почерпка с циганска питка и други изненади.

 Съгласно последните статистики най-голям процент ромско население в рамките на европейския континент има в страните от Източна Европа, и то в най-новите страни – членки на Европейския съюз – България и Румъния.

 Названието на тази част от обществото продължава да се дебатира. Освен роми в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани", но не и като роми, тъй като не говорят ромски. По същия начин стои въпросът с някои българо езични и турско езични групи. 

Етнолози приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности. Помним, че циганският поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо /прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!"

Но и да не забравяме, че на Първия световен ромски конгрес, проведен в Женева през 1971 г., се решава да се отхвърлят всички употребявани от другите наименования и да се утвърди ромското само название "роми".

 Павел Петков,

директор на РИМ-Кърджали