В кръчма „Разтухата на нагаждача”*: Специалитет: Глупавият бачка, умният прави избори

Кръчмата беше многообещаваща по отношение на кварталната романтика и предизборна съзаклятническа завера. В дъното, маса ставаше безмълвен свидетел на клетвите във вярност на двойка на средна възраст. В близост до бара си допиваше младеж с натежали от умора очи. Двамата новопристигнали се запътиха към него и го поздравиха. Седнаха в съседство, а по-едрият го заговори:

- Що си сам бе?

- Другите си тръгнаха преди малко, ще ставам и аз.-им отвърна и надигна чашата.-Напрегнат ден, наближават изборите.

- И как върви кампанията на вашите?-попита го ухилен придружителят на едрия.-Ще печелите ли или на тебе не ти пука, нали ще ти платят за плакатите и така нататък.

- Наздраве!-кимна им самотният, когато сервитьорът донесе на масата на новодошлите поръчаните питиета.-Пари накрая ще дават, в зависимост кой колко е свършил. Нали знаете-на всекиму според заслугите или… как там беше. К`во се хилите? А при вас как върви? Май последно време срещам все хора с властови мераци. Аз ли съм единствената будала, че просто се водя активист, не знам? Ще дойде и моето… някога.

Събеседникът им, с различен партиен уклон се замисли. Потри слепоочията си, прозя се и пак рече:

- Време е да тръгвам, че утре пак ще се става рано.

Изправи се, люшна тяло вляво, но бързо се овладя. Отиде до масата на двамата и се опря с ръце.

- Оная вечер бях в един бар с няколко девойки.-започна да им разправя.- По едно време иху-аху и викам на едната:

 

„Искаш ли да ти покажа какво значи член, не какъв да е ами Партиен член?!".

 

Тя се оцъкли. В този момент се сетих, че не съм никакъв член, просто активист или нещо подобно. Стана ми едно смешно. Но, вижте какъв пример за мохабет с гаджета ви давам! Безплатен съвет да изпъкнете подобаващо. Девойките си падат по идеологически обра…, овре…-за момент завали говор и думата му се опъна, но продължи смело-обременени мъже.

И тримата се изсмяха, а дребният полюбопитства:

- И к`во стана после?

- Ти, наготово много истории искаш, после… дойдоха изборите. Аре, че не остана време. Въпреки, че то си е наше. Пак сме тук и винаги ще бъдем тук, сещате ли се за онова послание от нашия вестник? Със здраве.-довърши, махна на бармана и се запъти към вратата на кръчмата.

- Ей, пълен с истории-каза изпращайки го с поглед едрият.

- Т`ва ще му и остане-отговори дребният.

Помълчаха вперили взор към двойката в дъното на заведението. Чичото натискаше жената, а тя въртеше очи из помещението дали не стават обект на внимание. Явно й беше приятно чувствата им да имат поне двама свидетели.

- Бива и ние да метнем по баровете, а?-запита дребният.

- Не сега-контрира го моментално събеседникът му.- Имаме мисия, знаеш. Много трудни избори ще са и борбата ще е жестока. Ти, тоя не го гледай. Да си лепи плакатите и раздава брошурите. Ние минахме по тоя път, сега е най-трудната крачка. Минем ли успешно, след това никой не може да ни спре. Викни още по една. Чакай, ей, пич донеси от същото.-щракна отработено с пръсти към сервитьора.

Момчето се върна след няколко минути, сервира и ги попита за последни поръчки.

- Много рано затваряте бе!-погледна го учудено едрият.- Не се притеснявай, актове няма кой да ти състави.

- Не, просто трябва да приключваме, барманът ще се отчита.-заоправдава се сервитьорът.

- Е, да си тръгва, ти ще ни наливаш-намеси се дребният.

- Ще затваряме и заведението, аз също свършвам.-продължи момчето и се отдалечи от масата.

Любовчиите от дъното вече стягаха редици в захождане към изхода. Едрият стана и се запъти към тоалетната. На минаване покрай бара зърна познато лице. Трите питиета забавиха менталния рефлекс, но след няколко секунди той направи връзката и се ухили.

- Как си бе брат ми!-подаде ръка на своя съученик, с когото бяха само през място на абитуриентската вечер преди 6-7 години.

- Бива, ти?-отвърна му барманът.

- Къде се губиш?

- Бях по чужбина, сега чакам документите ми да станат и заминавам пак.- отвърна, едва прикривайки с ръка прозявката си, момчето зад работния плот.

- Бягаш, а?-ухили се още повече едрият.

- Никъв к.. не става от тази държава, еб.. му майката. К`во да правя? Няма да газя в калта на нищетата. Ти к`ви ги вършиш?

 

- Избори правя, ще оправям калта

 

-стана сериозен старият съученик.

- Собственият си живот не можеш да оправиш, за друго си тръгнал…

- Бе, аре бе-махна едрият ядосано и продължи към тоалетната.

Съсредоточен във физиологията на тялото си, мъчеше се да си спомни и някои интересни моменти от миналото в училище. Сети се за Ф…. от първия чин, стана му приятно, но в този момент в съзнанието нахлу, че беше гадже на съученика му и настоящ барман-бъдещ беглец. Закопча си „дюкяна" и въздъхна.

Когато излязоха от кръчмата, двамата съпартийци почувстваха отрезвителният и свеж полъх на зимния вятър по лицата си.

- Будала си беше и такъв ще си остане-продума едрият към приятеля си, охарактеризирайки набора от школото.-Да върви да си троши главата, най-големите възможности са тук! Хайде да тръгваме.

След цопването в локвата отекна единствено псувнята, заглушавайки последната сричка от предупреждението на дребния „Внимавай!". Обувката му се напълни с вода и само липсата на улично осветление скри петната кална вода по панталона му. „Мамка му, така щях да ходя утре на събранието в село…", помисли си едрият и махна на задаващото се в далечината такси.

Жельо МИХОВ

 

*Фикцията е претърпяла насилствено сношение с реални лица и събития

-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com