Цитат на деня: Крайно некомпетентни ли са операторите в кол център 112 в Кърджали?

  

- Д-р Миков, какви са задълженията на спешната помощ?

- На книга задълженията са да оказват помощ на всички спешни случаи. Ние затова искаме закон. Да се дефинира ясно какви са нашите приоритети и задължения. На практика сега ние работим всичко ­ неспешни случаи, социални, които са обект на социалните служби, пияни, бездомници, клошари... Пример: човек се напил, лежи на тротоара. Отива спешна помощ. Какво да го правя аз, когато не е интоксикиран и за болнично лечение? Моят изход е да го закарам вкъщи, за да изтрезнее. Обект на спешна помощ са животозастрашаващите състояния. Тоест такива, които могат да доведат до пряка заплаха за живота. Това са катастрофи, бедствия и аварии, инфаркти, инсулти, всички заболявания на деца до 1-годишна възраст, кръвоизливи, започнало раждане и още няколко. Не повече от 12 неща. Сега ние обслужваме пациенти с температура от 5 дни, главоболие, кашлица, разстройство, повръщане. Това са неотложни състояния, които са обект на личните лекари.

- Но нали знаете, че всеки смята своя случай за най-спешен. Субективно е.

- Напълно съм съгласен. Не знам дали има държава, в която правото за преценка на спешността е дадена в ръцете на пациентите. Тук опираме до ролята на образование и компетенция на хората, които приемат обажданията. Опираме до нашата конфронтация с операторите на 112. Крайно некомпетентни за ролята, която изпълняват. Голям парадокс е, че гражданите на Пловдив се обслужват от кол център 112 в Кърджали. Когато става въпрос за медицински проблем, трябва да се говори с медицинско лице. С въвеждането на единния телефон 112 случаите, които пристигат, излизат на екрана на компютъра.

- Например?

- Име на пациента, оплакванията с две-три думи, които са комични (примерно: лошо му е) в повечето случаи, адрес ­ в повечето случаи сгрешен. Ние нямаме право да откажем каквото и да било повикване. Дори да е явно, че то не е за нас.

- Министър Константинов знае ли всичко това?

- Съмнявам се. Говори се, че операторите на 112 са много компетентни, преминали са обучение, говорят чужди езици, работят по някакъв стандартизиран алгоритъм, по който разпитват пациентите. Това според мен не е истина. Тези хора не могат да направят разлика между спешен и неспешен случай. Не могат да задават елементарни въпроси. Когато се съобщи, че един човек е паднал на улицата, те трябва да попитат: в съзнание ли е, диша ли, може ли с него да бъде осъществен контакт. При пътнотранспортно произшествие първият въпрос е: има ли пострадали и колко са на брой. Да не говорим, че не се уточнява къде да отиде екипът при една катастрофа.

Ще ви цитирам: обаждане от пациент на 13 етаж на МБАЛ "Пловдив", където ние сме базирани. Звъни болният на 112, че му свършва системата. "Колегите" от 112 го препращат към нас. Тоест да се изпрати лекар от спешна помощ в самата болница да смени системата на пациента. Комедиите могат да се опишат в две книги.

Из интервю на Д-р Ангел МИКОВ, лекар от Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив, член на Асоциацията на работещите в СП, пред вестник „Марица"