НЕВИДИМИЯТ СЪУЧЕНИК
Азис Мурад
Името му бе Ивайло и се появи в класа на 15 септември. Хатидже го бе виждала през ваканцията в покрайнините на селото, но не предположи, че ще са в един клас. Ивайло имаше едри ръце и бе по-висок на ръст от останалите момчета в класа. Той наистина бе закъснял спрямо връстниците си в обучението, тъй като родителите му го пуснаха в първи клас по-късно. Фактът, че родата построяваше катуна там, където намираха сезонна работа, също повлия на това закъснение. А работа за мъжете тук имаше единствено в балкана, откъдето бащата на Хатидже – Хасан и останалите яки и жилави планинци извличаха едри, с дъх на прясна смола, дървени трупи от бор и смърч. После ги подреждаха на висок скат край пътя, за да могат по-лесно да ги натоварят на големите тромави камиони с ремаркета, които едвам завиваха по тесните витиевати планински пътища.
Хатидже много се радваше когато т.нар. „патрони" се разплащаха с работниците, защото тогава баща й носеше в къщи цяла кутия от вафлите, които със сестра й постоянно оглеждаха на рафтовете на смесения магазин в селото. Радостта й траеше кратко през вечерите, когато баща й се прибираше видимо пиян от селската кръчма и тъжните очи на мама Хафизе изглеждаха още по-големи.
Ивайло не се оказа от много приказливите. С изпитващ поглед насочен към новите съученици, се опита да узнае от разговорите през кратките междучасия, кой какъв е. По същия начин мълчеше или кратичко отговаряше и на въпросите на учителите. Хатидже бе отличничката на класа и отзивчиво помагаше на всички, потърсили нейната помощ. Когато класната Хамзова я помоли да помага на Ивайло, освен желанието и отговорността към поставената задача, почувства и доза интерес към новия съученик.
Към края на октомври заваляха традиционните есенни дъждове, продължили няколко дни, след което времето в планината застудя. Ивайло – също като времето навън - захладня към Хатидже. Дотогава заедно се подготвяха за следващия ден в занималнята, правеха домашните по математика /всъщност Хатидже ги решаваше задачите, а другите – преписваха/, докато не чуят клаксона на училищния автобус, който ги возеше сутрин и след обед от тяхната отдалечена махала до центъра на селото, където бе училището. Погледът на Ивайло се промени, стана по-тъжен, а езика си „заключи" още по-здраво зад ярко изразените си устни. Ненадейно, както се появи, така и изчезна Ивайло от клас. Имаше поредица от дни, в които, по негови обяснения, се е налагало да помага на родителите си и отсъстваше от училище. Въпреки това се справяше с уроците и не получаваше двойки – от това обстоятелство особено горда бе Хатидже – нали класната я бе определила за един вид опекун над Ивайло!
Малката Хатидже си помисли, че Иво отсъства пак за 2-3 дни, докато не се изнизаха 10-ина дни без него в клас. В четвъртък, в часа на класа всички се бяха надвесили над дневника и разглеждаха оценките си и, о ужас, какво да види – Ивайло е получил двойка по математика. Хатидже се учуди много – как се бе случило това, преди мистериозното изчезване на Ивайло тази двойка я нямаше. Ами и класната, ако я попита защо и как е допуснала тя – отличничката на класа, най-добрата по математика, новият ученик да получи двойка?! Въпреки терзанията на детската й съвест, класната нищо не я попита, а Хатидже бе сигурна, че и тя видя двойката в дневника. Малката лидерка на класа реши да сподели тази ситуация с безработната си майка довечера.
-Мамо, ма – изпитателно вторачи очи в майка си Хатидже – искам да ти кажа, че Ивайло от нашия клас е станал невидим, като героите от приказките, които ми разказваш от години!
-Как така невидим?!-учуди се мама Хафизе, която приготвяше салата от късните градински домати и с крайчеца на окото си поглеждаше към капамата, която се печеше във фурната със стъклен капак.
-Ами няма го от две седмици, а през това време са го изпитали и е получил двойка по математика, видях я с очите си – разпалено доказваше истинността на видяното малката умница – аз толкова му помагам, а той двойка да получи!
-Не се тревожи моето момиче – успокои я мама Хафизе – до края на срока има време и той ще си поправи двойката, пак с твоя помощ разбира се!...
Хатидже не я свърташе на едно място – какво ще отговори сега на любимата си класна – нали пое ангажимент пред целия клас, че тя отговаря за Ивайло – за успеха му, за приобщаването му в класа и т.н. Много бе сърдита на учителя по математика, как е могъл да напише на Иво двойка, толкова ли не е могъл една проста задача да реши, ами да, всичко е заради това, че се е превърнал в невидим и няма как да му помогнеш!...
След вечеря, като си легнаха децата, Хафизе попита мъжа си за хората от катуна – дали са все още тука.
-А-а, дигнаха се вече, има-няма 10-ина дни – пролетта, ако има нов участък за сечище, ще дойдат пак, оставиха телефони за връзка, на бригадира.- обясни набързо Хасан. –А защо питаш ?- заинтересува се главата на семейството с малко закъснение.
-Нашата, малката, не знае за това и си е въобразила, че момчето от катуна, което е в техния клас все още е тука и се подвизава като невидим…
Хасан се засмя искрено и с пълен глас на богатото въображение на своята малка дъщеря. След малко обаче, като чу за двойката по математика, се замисли и замлъкна. През лятото, две комшийски семейства, с по две деца, тръгнаха на гурбет в Испания и най-покрусеното лице беше на директора на училището…
Дните се изнизаха като снежинките, които Хатидже наблюдаваше през малкия прозорец как натрупват дебели преспи в планината и ето дойде краят на срока. Класната много й се доверяваше, поради което пак й възложи задача – да изкара на един лист от дневника срочните оценки на всички от класа. Хатидже бе много тъжна заради успеха на Ивайло – за срока щеше да има две двойки – освен по математика, така също и по история. С голямо желание и нетърпение тя реши да чака деня, в който невидимият Ивайло ще хвърли магическата плащеница, с която се бе обгърнал и тайничко си стоеше в клас като приказните герои на мама, и ще стане отново видим…
-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти. Tempobet.com
Пркрасен!
ОтговорИзтриванеmerci za radostta i emociite...
ОтговорИзтриванеМного добър разказ! Поздравления! В стремежа да запазим работните си места, не си даваме сметка какво причиняваме на децата!
ОтговорИзтриванеПоздравления,Г-н Мурад! Много ми хареса.
ОтговорИзтриванеБраво на г-н Мурад и на другите наградени участници в националния конкурс . Може ли да публикувате творби и на други участници в този конкурс.Стихотворението на Хр.Въчева и разказа на А.Мурад много ми харесаха. Мои познати също ги четоха с удоволствие, така че, вестника само печели нови читатели и то с културни публикации.
ОтговорИзтриване