Времената ли ги направиха такива или е до човек? И Касата, и лекарят те стискат за топките

„Пиша ви защото ми писна от всичко, което се случва в държавата. Вдигат се стачки от различни професионални организации, оплакват се заради всякакви реформи, сочат празните си джобове, а вече са забравили какво е професионализъм. Не е важно какво и колко произвеждаш, а какво получаваш. Армията на хленчещите надминава в пъти способностите им взети заедно".

Разказ на наш читател. Имената в него са умишлено премахнати.

 

„Имах някакво образувание на тестисите, като подутина. Не изпитвах болка, но реших да отида на лекар. Минах по надлежния ред-през джипито за направление, плащане, после към болницата. На регистратурата една леля наведе глава и ме изгледа над очилата: „При кого искаш да те пратя?", ме попита. Нямах си и на представа. Изброи ми няколко пъти имена на лекари, но нищо не ми говореха. „Хммм…", чудех се на глас и й казвам: „При най-добрия, ако обичате". Тя продума нещо в слушалката на телефона за вътрешни линии, даде ми бележка, опъти ме и след като платих се насочих към фоайето на съответното отделение. Там чакаха няколко човека. Кротнах се и аз до тях. Стискаха листчета като моето. Идваше сестра и питаше за кой лекар се чака, след което привикваше пациента.

Минаха около 30 минути, а все още ред за мен не идваше. Викам си: „Останалите все други ги поемат, за моя лекар никой не драпа пък чакам, що тъй?". Гони ме нервата и излязох на терасата. Палнах една цигара и зяпам през джама навътре. Хората си чакат, а позивна за мен така и няма.

След третия фас се появи във фоайето дребен мъж с прошарена коса. Каза ми името и се заоглежда сред насядалите в чакалнята. Хвърлих цигарата в пепелника и влязох, а той ме изгледа и викна:

 

„Седи си пуши, да не си ми потрябвал?!",

 

след което влезе в отсрещния кабинет. Почуках на вратата и като получих положителен отговор се озовах при него. „Кажи бе, к`во става сега? Дай да ти видя бележката. Всичко си платил, нали?", ме попита. „Естествено, взел съм направление, дал съм пари където ми поискаха, как иначе да съм тук", поизнервено му отговорих. „Всякакви идват, знам ли, аре сваляй гащите и легни тук", посочи ми кушетката.

В следващия момент съжалявах, че не съм му казал поне три пъти „добър ден" на влизане. Стисна ме здраво за тестисите и започна да прави физиономии. „К`во ли толкова го ядосах този човек?", ми мина през ума.

 

„Тук имаш една кистичкааа.

 

Засега нищо не мога да кажа повече по въпроса, ще я наблюдаваме", отпусна хватката лекарят. „Това ли било издутото?", продумах. „Да, не го ли виждаш, ето…", пак ме сграбчи здраво за тестисите и ми запоказва. „Някакви изследвания не трябва ли да се направят, нещо… не знам, вие сте специалистът?", попитах притеснено. Той стана от стола, изми се на мивката и нищо не каза. Повторих въпроса. Лекарят се обърна и ми рече за необходимостта от време и наблюдение, тоест няколко пъти трябвало да се идва и съзерцава въпросното образувание. Всяко посещение обаче щяло да е през 2-3 месеца, докато не се прецени дали не трябва оперативно премахване. „Добре, ако е рак, а не се вземат навреме мерки какво правим тогава? И 20 операции след това какво ще ми помогнат?", му думам, а той продължава да твърди, че допълнителни изследвания на този етап не са необходими и ще се „наблюдаваме".

Излязох навън и през главата ми се заизреждаха всякакви лоши сценарии. Минути след като вече вървях по улицата исках тези два месеца да са минали и отново да мина на преглед, за да разбера всъщност за какво става въпрос, какво да очаквам, какво да предприема.

Така няколко дни, докато не реших да се консултирам със специалист в друг град. Мамка му, да става каквото ще, но искам да знам състоянието си на момента, не да чакам като затворник смъртна присъда. Разбира се, че това също представлява трудност защото здравната реформа превърна лекарите в чиновници. Не било възможно да ми издадат направление по същата клинична пътека в такъв кратък срок от време при положение, че вече съм се възползвал от това си право. Сиреч да съм чакал с месеци или нещо от сорта. Еб..си осигуровките дето вървят всеки месец щом един път в годината ще ти се наложи да ползваш една и съща услуга, но се оказва, че не може!? Единствен вариант си остава наличието на кеш или на приятели.

Както и да е. Отидох при друг лекар. Споделих му всичко и след триминутен преглед ми поставиха диагнозата:

 

„Този при когото си бил е пълен некадърник!

 

Това е най-обикновено доброкачествено образувание, което по никакъв начин не може да ти навреди. Дори мога на момента да го извадя със спринцовка и игла напълно безболезнено, но няма смисъл. Отново ще се появи, а няма причина да се притесняваш от някакъв зловреден ефект. Единствено не мога да разбера защо при такъв елементарен случай са ти насадили такава паника, карайки те да ходиш през месец за „наблюдение"? Явно си трупа клиентела, заради касата. Ама да си играе така с хората? Всичко е до съвест…"

По-леко не се бях чувствал. Докторът дори не ми взе пари-платил съм си бил достатъчно за тревогите при другия.

Чудя се онзи от болницата, на колко хора е предписал чакане и наблюдение? Докато се поболеят истински или вече наистина е станало късно за намеса. Ама нали за всеки преглед се плаща-нека идват, дори през месец, пациентите не са един и двама."

Жельо МИХОВ

-----------------------------------------------------------------
НГ'2012 в Дубай с чартър, 5 дни - от 569€. Отстъпка 5% до 11.11!