Проектът за златодобив ще превърне Крумовград в икономически лидер в региона

Интервю с Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения", "Дънди Прешъс Металс" – България

 

- Г-н Нестор, проектът на "Болкан Минерал енд Майнинг" за добив на злато край Крумовград предизвика интереса на международната преса. Как ще коментирате заглавието на "Ню Йорк Таймс", че проектът „разделя" хората в града?

- Действително в Крумовград и региона има гласове и „против", и „за" проекта за златодобив. Хората си имат свое мнение за рудодобива, а ние като компания винаги сме били максимално прозрачни и диалогични. Цялата информация по параметрите на инвестиционното ни предложение е публична и е на разположение в Информационния ни център в Крумовград, който съществува от години и вратите му са отворени всеки ден, за да задават хората своите въпроси и да получават отговори по всяко едно притеснение относно предвиждания златодобив. В информационния ни център сме поставили макет, който показва в мащаб 1:1000 както бъдещата инсталация за добив и преработка, така и терена, както ще изглежда след приключване на работа и рекултивация. Всичко може да се види нагледно, беше и подробно разяснено по време на четирите обществени обсъждания през юли в община Крумовград. За съжаление обаче понякога езикът на емоциите и страховете се чува по-силно от фактите и научните формулировки.

- Има ли мощен граждански отпор срещу проекта ви?
- Има много хора с притеснения относно проекта за златодобив, но има и много граждани на Крумовград, които го подкрепят и очакват да се започне възможно най-бързо. Ние не сме компания, която предлага инвестиции срещу нарушена екологична среда, както често се спекулира. Няма такава дилема. Когато се говори, че ще замърсяваме водата в р. Крумовица например, насреща има страници документация, която ясно показват – вода в реката ще се изпуска в изключително редки случаи и тя ще е с качество, годно за консумация – т.е. с качество на питейна вода. Що се отнася до активистите, които демонстрират отпор срещу проекта – някои от тях съвсем доскоро продължаваха да плашат хората, че ще отровим Крумовград с цианид – технология, от която се отказахме именно заради притесненията на местната общественост и неправителствените организации.

- Колко ви струва отказът от цианидната технология?
- 10% по-малко извлечено злато. Преработихме проекта, за да отговорим на притесненията на хората и в крайна сметка инвестиционното предложение, което се разглежда сега, има много предимства – отпадна необходимостта от изграждане на хвостохранилище, значително се намали както проектната площ, така и количеството необходимо за производството вода. Това е само един от фактите, които отговарят на гласовете, че пренебрегваме мнението на хората в региона.

- Какво е мнението на неправителствените организации с екологична насоченост? Неотдавна вие споменахмте, че инвеститорите в България се сблъскват с явлението „НПО рекет"?
- Ние получихме подкрепа от много неправителствени организации, други спряха да проявяват толкова остър интерес към проекта ни в момента, в който се отказахме от използването на цианидна технология. Представители на неправителствения сектор, които преди време бяха сред най-активните ни критици, ни поздравиха, когато видяха че сме отворени за диалог и сме склонни да променяме параметри в проекта, включително и за да отговорим на техните изисквания. Някои техни представители откровено ни споделиха, че за първи път виждат инвеститор, който да изменя проекта за сметка на финансовата си изгода, за да запази важни местообитания на бръмбари, пеперуди, костенурки и прилепи. Има обаче и един кръг организации, с които е трудно да се поддържа диалог, защото тиражират откровени клевети и дори бих казал - фантастики. В публичното пространство се появяват твърдения, на които всеки който е работил поне ден в минната индустрия, би могъл само да се засмее. Такива „екоорганизации" са против всичко, против всяка една индустрия. Тоталното отрицание на всяко производство едва ли е смислена и конструктивна алтернатива за когото и да било. Минната дейност съществува откакто свят светува и ще продължава да заема ключова роля за просперитета на хората. Важното е тя да се развива по отговорен начин, т.е. като има баланс между бизнес и общество и околна среда и индустрия.

- Факт е обаче, че не е прецедент неправителствени организации да ви атакуват в съда.
- Да, така е, и също така е факт, че подобни съдебни дела забавят вливането на реални инвестиции в българската икономика. През последните години почти всяка голяма инвестиция се обжалва, което бави проектите, а в бизнеса времето е пари. Спадът на инвестиции в реалната икономика засяга всички, той е пряко свързан с нивото на икономически стандарт. Концесията за проекта в Крумовград също беше обжалвана пред Върховния административен съд. На 28 октомври ВАС обяви за недопустими и остави без разглеждане жалбите срещу концесията. Приемаме това като положителен знак, че българският съд работи експедитивно и се надяваме и в бъдеще съдебните процедури да не се проточват във времето.

- Има ли арсен и уран в рудата, която ще добивате в Крумовград?
- Няма никакъв уран и това лесно може да се провери с гайгеров брояч, освен че е изследвано и потвърдено от научни експерти, включително и международни. Също толкова неоснователно е и твърдението за възможно замърсяване с арсен – да, такъв съществува в почвата, но това по никакакъв начин не застрашава околната среда. Арсенът в почвата е в неразтворима минерална форма, поради което съществува хиляди години в почвите, но отсъства в подземните води в района и в р. Крумовица. Така ще и и след като започне производство. Химическият състав на рудата е подробно описан в документацията по ОВОС – това е публична информация, която е достъпна за всички както в МОСВ, така и на сайта на компанията.

- Чуха се и опасения, че след като приключите дейността си, ще оставите след себе си лунен пейзаж?
- В проекта е заложена програма за рукултивация и тя следва най-модерния подход – няма да се изчаква приключването на дейността на рудника, терените ще се възстановяват още в процеса на работа. За възстановяването на терените има специално финансиране в проекта. В никакъв случай няма да оставим „лунен пейзаж", който държавата да оправя след нас. Вероятно сумата за рекултивация на терена ще бъде учредена като банкова гаранция в полза на държавата. Независимо от размера на сумата, това е наш ангажимент и е част от задълженията ни в концесионния договор. Нещо повече – на производствената площадка ще има съоръжения и инфраструктура, които общината след това ще получи безвъзмездно и ще може да ги използва за други производства и проекти.

- Какви ще са икономическите ползи от проекта за златодобив?
- Този проект действително дава на Крумовград шанса да се превърне в икономически лидер в региона. Инвестицията е в размер на 130 млн. долара. Половината от концесионната такса ще остава в общината. Значително ще се намали безработицата - планираме в рудника да бъдат заети около 230 души по време на експлоатацията и 300 души по време на строителството в пиковите периоди. Изчислено е, че всяко пряко работно място в минната индустрия създава до пет допълнителни в други сектори. Предлагаме на общината и пакет за финансиране на инфраструктурни проекти - общински фонд, който да управляваме съвместно с местната власт и който ще бъде финансиран с част от печалбата. Друг инвестиционен фонд ще стимулира малкия и среден бизнес в региона. Тези съпътстващи проекти са ориентирани изцяло към икономическото развитие и просперитет на общината и ще бъдат в размер на десетки милиони левове.

- Ще наемате ли местни хора?
- Поели сме категоричен ангажимент, че 90% от работните места ще са за хората от региона. В община Крумовград безработицата е 25 на сто и с отпадането на субсидиите за производство на тютюн от следващата година, населението ще бъде поставено в много тежко положение. Предлагаме 250 работни места плюс допълнителните, които ще се отворят от съпътстващи дейности. Имаме ангажимент да работим приоритетно с местни фирми.
Планираме да инвестираме 1 млн. долара в учебен център, в който да се квалифицират и преквалифицират не само бъдещи служители на мината, но и други хора.

- Това ще компенсира ли хората, които се опасяват, че ще останат без традиционния си поминък – тютюнопроизводство, отглеждане на зеленчуци, животновъдство?
- Проектът по никакъв начин няма да попречи на земеделието и животновъдството. Напротив – ние сме готови да съдействаме за развитието на програми, които да увеличат конкурентноспособността на местните производители. Няма никакви пречки и за развитието на биологично производство. Съвременният рудодобив може да се развива успоредно със земеделието, екологията, археологията и т.н. Новите технологии и развитието на науката го позволяват, стига да има добро желание от инвеститора да влага средства в това.

Агенция Блиц