Левкемия и катастрофа приковаха 25-годишния Венцислав от Момчилград на легло

 Bенцислав не може да се придвижва сам - освен патерица му трябва и подкрепа от друг човек. В момента разчита на обичта и присъствието на приятелката си. И срещата с нея е сред малкото хубави неща, които са му се случили в краткия му живот.

Изпитанията го следват от първите му години и изглеждат нереално много за неговите 25.

Венцислав Капсъзов е роден в Момчилград. Едва на 4 е, когато му откриват злокачествено заболяване. През 1990 г. е приет в детската онкохематология на ИСУЛ с остра лимфообразна левкемия. Прекарва следващите две години по болници. Казва, че е сред малкото късметлии, които са останали живи след такава диагноза.

Повечето деца, с които навремето ни лекуваха заедно, отдавна ги няма, въздъхва Венци. Той обаче се повлиява от лечението. Констатацията на докторите е, че заболяването е в трайна ремисия.

Израснах почти като здраво дете, малко повече се задъхвах в игрите от връстниците си, но всичко изглеждаше почти нормално, разказва Венци. Годината е 1992 г., когато оплакванията за нестабилност на походката със залитане стават по-чести и родителите на 16-годишния Венци се консултират с детски невролози - в Пловдив и в столицата. След поредица изследвания идва диагнозата - хередитарна атаксия на Фридрайх, и я определят като състояние след остра лимфообразна левкоза, чието лечение е спряно през 1992 г. Най-общо казано, става въпрос за деформация на стъпалата, което с времето може да прогресира и да даде отражение върху целия организъм.

Поставиха ми диагнозата, но не ми назначиха терапия, лекарите прецениха, че трябва само да следят състоянието ми, разказва Капсъзов.

"...пациентът трябва да бъде наблюдаван във връзка с възможността за прогресия на констатираните обективни промени...", гласи писмо, изпратено от детската онкохематология до неврологичното отделение на болницата в Кърджали.

"Тъй като се касае за генетично наследено заболяване, възможността за терапевтичен ефект е минимална и се ограничава в рамките на една подходящо избрана рехабилитационна програма, която трябва да бъде предложена на кинезитерапевтите", се казва в същото писмо.

Венцислав разказва, че следващите няколко години от живота му минават пълноценно и вълнуващо - завършва средно образование, записва се студент по информатика във Варненския свободен университет, заминава на 6-месечна бригада в Щатите. Когато се връща, решава да се установи за постоянно в морската столица - от дете мечтаел да живее в крайбрежен град. За 20-годишния младеж животът като че ли започва отново. Той има сериозна приятелка и доходоносна работа в автосервиз. Чувства се на мястото си. До 3 юни 2007 г., когато около 18,30 ч шофираното от него БМВ катастрофира на Аспаруховия мост.

На предната седалка умира момичето му, а Венцислав е с травма в главата и с натрошени два крака. Не знам как стана катастрофата, нямам обяснение и до ден днешен, след удара в мантинелата тя буквално преряза двата ми крака, разказва младият мъж. Алкохолната му проба е отрицателна. В последвалото дело най-важният спор е с каква скорост се е движел автомобилът на Венцислав. Защитата му не е съгласна със заключението на автотехническата експертиза, но в крайна сметка се стига до споразумение с прокуратурата. Де юре Капсъзов се признава за виновен и наказанието, което получава, е пробация. Всъщност това не се оказва единствената му присъда, защото годините от 2007-а до ден днешен за него в буквалния случай се оказват ходене по мъките.

След катастрофата той е отведен в МБАЛ "Св. Анна", където лекарите установяват фрактури на черепа и на двата крака, като на дясната подбедрица счупването е мното тежко, с открита 15-сантиметрова рана. Следват серия операции - първо в тази болница, по-късно в "Еврохоспитал" и "Пирогов". Буквално кракът ми беше откъснат, нещата дори вървяха към ампутация, но д-р Мирослав Живков ме спаси, разказва препатилият младеж.

Докато лекарите се борят с травмите от катастрофата, изскача нов проблем - активира се стара диагноза - хередитарната атаксия на Фридрайх. Състоянието на Венци бързо се влошава, стъпалата му така се изкривяват, че той на практика губи способността си да се движи сам. Затова и в заключението на ТЕЛК от април е записано 100 процента увреждане. Венци получава инвалидна пенсия. Тя и помощта на майка му е единственото, на което разчита.

През цялото време проверявах какви са възможностите за корекция на стъпалата при моето заболяване. Първо научих , че такава операция се извършва в Германия, но цената е непосилна - 40 000 евро, разказва младият мъж.

Сега надеждите за възстановяване са свързани отново с Варна и д-р Мирослав Живков.

В последното направление от ноември докторът е записал: "Нужно е да се извърши двустранно оперативна корекция на деформациите на стъпалата с външни фиксатори." Капсъзов се е свързал с фирма за ортопедични системи. Добрата новина е, че цената е доста по-ниска от очакваната - 22 092 лв. за двата комплекса. Лошата е, че и тази сума е непосилна за семейството.

Знам, че ще е много трудно, предупредиха ме и че болката ще е неописуема, но се надявам да събера нужните средства и това лечение да се случи, казва Венцислав Капсъзов. Той сам се е заел да организира кампания за набиране на средства, до него неотлъчно е едно момиче, което е решило да го следва в изпитанията. Двамата се запознават по интернет, докато Венци се лекува след катастрофата. Съдбата ги отвежда в Бургас. Защото Венци е от упоритите хора, които следват мечтите си, а едната от тях е да живее край морето.

Другата - единден наистина да стъпи на краката си. В реалния смисъл на думата.

Диана Саватева, 24 часа

 

Дарителската сметка е :

Банка ДСК IBAN: BG80 STSA 9300 0019 8907 31

Разплащателната:

Банка ЦКБ IBAN: BG39 CECB 9790 1051 1232 00