Пак да пратиш на смъртен одър Руфинка или… ръцете в джоба, очите все в чуждото

„България скоро няма да се оправи, защото генът на българите е изтъкан от злоба, завист, наглост и безочие. Направих достатъчно за страната през живота си и достатъчно малко получих в замяна", изрече Христо Стоичков в едно интервю преди няколко години. Анализът му не спря само дотам, и Христо(с) продължи: „Развиваме се до едно ниво и повече не можем, във всяко нещо сме така. Повече от 1300 години имаме държава, имаме дадености, всичко имаме, за да сме добре. Но не сме. Е, как пък един метър не дръпнахме напред? Имаме Балкан, море, чудесна природа, а държавата е кръгла нула!". Не мина и без политически краски. „Аз съм независим, нямам партия. Всички знаят, че в НДСВ са боклуци. И дано на тези избори не вземат и два гласа, защото са най-големите крадци в държавата. Това е нашата нация. Който се е хванал с нас, добро не е видял. Не виждам изход, всеки гледа само лапачката", заби Камата.

Ееех, бат`Ицо! Авиокомпания „Балкан" отдавна я няма, шитната и оглозгана. За истинския трябва ли изобщо да коментираме-горите разиграни като на монополи… Плащаме за плажове, сякаш те не са на всеки български гражданин. Нацвъкани са с незаконни постройки, върху земя, продадена за жълти стотинки. Укриват се данъци, а безработни тийнейджъри хвърчат с „Ферари" и „Мазерати", готови да разфасоват всеки простосмъртен пред бар в Съни бийч, защото нямаме и закони.

Стоичков се хвана за златната топка и тръгна да обяснява на малкото останали нормални в държавата в що за ненормалност живеели. Останалите просто напуснаха пределите на Отечеството, ама не с БГА „Балкан", защото както казахме, една шайка го оглозга.

Докторът от Пловдив говори за злоба, но така и не преглътна „горчивината", че друг стана футболист № 1 на 20-ти век в България. „Когато фактите говорят и боговете мълчат", бе заключил мъдро Модерният ляв, показвайки всичките си купи и награди. Спомена и наглост, но не се посвени да повърти „Ягуар"-а си със син буркан, даден му от главния секретар на МВР по време на правителството на Царя. Да бе, шефът на онова НДСВ, където всички били боклуци. Като заговорихме и за монарси, Камата не познавал друг цар в БГ, освен Кирил Рашков. Поне така рече в едно телевизионно шоу.

„Направих достатъчно за страната през живота си и достатъчно малко получих в замяна", отекват думите на Стоичков. Когато фактите говорят и… футболистите не млъкват.

Всъщност, целият словесен анализ за състоянието на държавата е просто преразказ за душевните дадености на анализатора. Според Кант, завистта представлява нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение. Сиреч, бат`Ицо е прав, но самият той е в кюпа на българските реалности. Може би щеше да е най-после рахат,  ако бе поел след националния отбор и управлението на цялата държава, пък после и някоя доживотна пенсия, може би. Защото уж е аполитичен, но все към тази „софра" го теглят коментарите. Нейсе, българският казан продължава да си клокочи, дори и без епохалните открития на вездесъщи спортисти.

 

Завистта им лъсна, тракторът ги гази

 

Онзи ден приключи протестът на „трактористите" в столицата. Появиха се по тъмни доби, по тъмно си и тръгнаха. Недоволен зърнопроизводител сподели пред камерите, че гит-гела до столицата му струвало 1000 лева за гориво само. „Имал бол пари, дал", както би казал Бай Ганьо. Ми, имат си бая финанси, пък рекоха в писъмце други земеделски сдружения. Посланието им бе изпратено до премиера, Народното събрание и не на последно място-медиите. Несъгласието с „трактористите" все пак трябваше да стане достояние всекиму. Та според декларацията, останалите фермери нарекоха едва ли не богаташи, яхтмени и т.н. протестиращите. Разграничиха се от тях и намекнаха, че „онези" били постоянно недоволни, ама насъщният все качвал цената си. Омръзнало им да се инвестира в хотели, а после да се кляка пред шепа хора. Трактористите пък може и да им го върнат, когато деклараторите извадят стадата по магистралите… И се почва едно циклично надзъртане в чуждото канче, едно слагачество на хората с торбите с европарите, леле-мале.

Ще се изтърколят месеците и ще дойде ред на тютюнджиите. Старата песен на нов глас, с фалцетни политически беквокали. „Кой си построил къща от тях, да сменят отрасъла", ще издумат по този повод зеленчукопроизводителите, кълнейки от друга страна евтиния внос от съседките ни. Да се чуди човек на всички фермери как отпиват наздравица след като са свикнали очите им да гледат все в чуждите чаши?

 

Репродукция на Репин: „Родопчани пращат по една майна на всички правителства"

 

„Всички са по-напред от нас, маа кат` се каже всички, та сърби, гърци, турци, албанци…", се чува от подпийнал чичо пред градски гараж в родопски панелен квартал. Надига стакана с ракия, акцизен шамар за всеки егоцентричен митничар. Руфинка отново е легнала болна, свидетелства провлачен глас от разбит касетофон из вътрешността на гаража. Пред него картинката е следната: пластмасова маса, десетина стола с насядали „набори" на говорещия. Малка скара пуши досами компанията, а събралите се мятат сегиз-тогиз някоя мръвка, пазарувана на „пирон" от съседния магазин-бивш гараж, превърнал капитализма в реалност дори сред панелната архитектура. Картината наподобява репродукция на Репин, но със заглавие „Родопчани пращат по една майна на всички правителства". Шедьовърът на 22-годишната демокрация е разпространен из всяко населено място в планината на Орфей.

„В Сърбия падаха бомби, а строяха спортната зала в Белград. Две войни минаха и пак са по-добре от нас", продължава чичото встъпителната реч за положението в Родината. „Няма да се оправим бе, казвам ви, няма.

 

Жан, Иван, Царя, Сержо, Бойко… все ракия жулим,

 

къде е европейското уиски, къде са заплатите, нерде Европа?", продължава друг с нарушена концентрация заради скарата.

„Едно време работехме в Съветския съюз. Летяхме със самолета, пиехме водка на корем, плащаха добре-това бе живот. Сега е мъка, мъка", добавя трети и заглажда дългата педя брада.

„Какво говориш? Въртях камиона в Либия, парите бяха като песъчинките из пустинята-тоя гараж откъде мислиш е?", дума четвърти и с клатушкане се отправя към гаража хем да прати пак на смъртен одър Руфинка, хем да покаже някоя джаджа, спомен от бившата вече Джамахирия.

Разговорът се завърта около парите и кой колко бутал из джобовете през годините, с елементи на разсъждение относно коефициентите от букмейкърите за предстоящия кръг от Шампионска лига.

„Абе, хората работят. Не висят като нас по масите по часове да се наливат", осмелява се да каже новопристигнал и е изгледан въпросително от останалите.

„Каквото и да се прави, нищо не става сега. Не е като едно време. Просто ей, на!", отговаря му присъединилият се към масата магазинер от съседната гаражна клетка и се провиква към жена си: „Аре, ма, върви има клиенти, че аз сядам да пия". „Е, виж го комшията ти. Върна се с джип от Белгия, ремонт прави на апартамента, но ако беше тук знаеш ли кога ще стори всичко това?", минават в контраатака към „бачкатора". „Там той да не е стоял като вас тук", отвръща им. „Скоро и той ще се присламчи към групата, тогава да го видим. Много работил, ама в панелка живее. Да си беше останал зад граница, тук нищо не става", умозаключава друг чичо от Репинската репродукция.

Стъмва се и полека компанията оредява, за да се събере отново на следващия ден.

Чуждата чаша комай все по-пълна изглежда, но и никой не долива в своята.

Жельо МИХОВ