Игнажден е, внимавайте кой влиза пръв у вас

На 20 декември православната църква почита антиохийският епископ св. Игнатий Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра.

От днес започват коледните и новогодишните празници.

Игнатий бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието по-късно и от останалите християнски църкви.

Паството му го нарича Богоносец, защото самият той често казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си".

Заради силната си вяра и богоугоден живот по християнските закони е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според народното поверие този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.

Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата

добър или лош, защото според народните вярвания от това зависи каква ще е цялата година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.

Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.

От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко, пише ВестиБг. 

В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).