Вежди Рашидов: Таланта ли!? Трябва да питате Всевишния. Моето семейство... аз живях с много талантлива жена...

 „Аз живях с много талантлива жена", казва за майка си в предаването „Под лупа" на ТВ „Европа" министърът на културата Вежди Рашидов. В емоционалното интервю той споделя, че много обича родопските песни, които пее с приятелите си. Според един от тях, той е „една огнена личност", а според съпругата му той е „любвеобилен, добър по характер, милостив, състрадателен". Кърджалиецът сподели, че на рождения си ден, който бе наскоро, поискал прошка от близките си, защото те „отнасят най-много" негативите, които идват отвън.

Предлагаме ви част от интервюто. На въпроси отговаря и съпругата на Рашидов – Снежана Бахарова.

- Навършихте 60 години преди няколко дена. Имали ли сте мечти, които са останали неосъществени, и какво не успяхте да свършите?
- Човек умира мечтаейки. Има няколко неща, които са абстракция и това са мечтата, щастието, свободата. И затова поколения наред се борят за свободата. Търсят щастието. Мечтата е един двигател и е много хубаво да мечтаеш.
- Успяхте да си подарите две изложби за юбилея. Първата е за период от 40 години. Как успяхте да изберете кои точно работи да покажете?
- Най-ранните работи, които са в изложбата, са отпреди 40 години. От различни етапи от тези 40 години и така се събраха. Сега разбирам колко много съм работил, когато започнахме да подготвяме изложбата и каталога, за което помолих Иво Хаджимишев. Той е маниакално отговорен. За него това не е само щракане на апарата, а отношение, и се получиха уникални кадри. Така направихме портрет в портрет, де факто неговите снимки са произведение. Много добра изложба стана.
- От кой сте наследили таланта си? Защото човек се ражда с този талант.
- Трябва да питате Всевишния. Моето семейство... аз живях с много талантлива жена...
- Славеят на Родопите.
- Да, това бе моята майка, тя почина много млада, защото в съзнанието ми е като момиче, тя почина на 32. Бях на 10-11 години. Помня я добре. Тя излъчваше много енергия. Но как съм хванал таланта с рисуването? – Брат ми и баща ми са били миньори, аз малко съм работил като миньор. Дядо ми е бил обикновен селянин. Нямаме такъв, който да рисува. Когато моята майка репетираше в театъра, винаги ме оставяше при художника, да минат репетициите. Може би оттам тръгна тази закачка. Аз много исках да стана цигулар.
- Вие и пеете прекрасно.
- Е, да, когато седнем с приятели и пийнем две водки, много обичаме да пеем родопски песни.
- А помните ли майка ви какво ви е пеела?
- Тя пееше много неща, тя беше уникален човек. Сега го осъзнавам, на тези години. Имаше само 250 записа в Радио София, когато тя беше на 32 години. Тя помнеше текстове на над 300 песни. Нейният въздух явно и той ми е помогнал да се насоча в тази посока. Абе, Божа работа. Случи се така. След това дойдох в Художествената гимназия. Там пък разбрах, че може би глината ме тегли, защото там се учи скулптура, а скулптура в Кърджали нямаше къде да уча.
- Голям парадокс. При кандидатстването не ви приемат първата година, а втората сте последен в списъка, ако не греша.
- Да, така е. Първия път ме скъсаха, прибрах се и ме взеха в град Мадан, където учих електромеханика. Никакво желание нямах за това. Имах само двойки и една шестица – по пеене. На следващата година бях 60-и, последен в списъка.
- Трудно ли се живее с Вежди Рашидов?
- Трудно е.

Към съпругата на Вежди Рашидов д-р Снежана Бахарова-Рашидова:
- Вие сте човекът, който най-добре познава г-н Рашидов. Какъв човек е той всъщност?
- Добър съпруг, като съпруг. А иначе много добър човек. Много любвеобилен, добър по характер, милостив, състрадателен. Други епитети не се сещам.
- Спомняте ли си как сте запознахте?
- Да, разбира се, кой не помни първата среща. То е много традиционно, както обикновено се случва – на купон на наш приятел, много близък, който направи кръгла годишнина. Бяхме поканени поотделно, уж всичко започна на шега и така на шега повече от 15 години вече.
- Кой е най-незабравимият момент или спомен с него?
- Хубавите моменти са раждането примерно на двете внучки, което е незабравимо наистина. Ние бяхме много дълго време заедно, преди да решим да се оженим, сватбата ни беше също един незабравим момент, защото на една улегнала възраст по по-друг начин се възприемат нещата. И много други по-малки моменти в нашия живот, които, мисля, че не е хубаво да се споделят публично.
- Има ли нещо, което ви дразни в него?
- Той е един човек, който страшно много се пали. Той просто е като кибрит. Иска, ако може, нещата да се случат сега и веднага, ако можеше и вчера да са станали, но пък вече толкова много съм свикнала с тези неща и когато той каже – нали това ще го направиш, казвам да, вече почти съм го направила.

Към Вежди Рашидов:
- Първото, което каза съпругата ви, човек-кибритлия.
- Тука е права.
- Има една древна мисъл, че истинската любов идва след 40-те години.
- Не, аз имах два брака и двата не ми бяха лоши. Първата ми съпруга, майката на моя син, беше добър човек. Нещо се разминахме. Случва се. Или се изконсумира един брак, но тя беше също прекрасен, добър човек. Аз имам късмет. И вторият ми брак е една много добра среща, защото срещнах един много нормален, уравновесен, реален човек. И един човек, който ми създава безкрайно спокойствие. Дори на рождения си ден се сетих... аз имам едно хубаво качество – като сбъркам, да търся път да се извиня, защото много лесно се правят бели, но много трудно човек събира мъжество да се извини. И на рождения си ден поисках прошка от близките си, защото негативи или позитиви, които отвън идват, натоварва ги вкъщи, най-близките отнасят най-много. Така че моята жена е търпелива, въпреки че казва хубави думи, но не съм лесен, защото прекалено съм амбициозен, искам да осъществя някои неща, да ги направя и я натоварвам с това. Така че я помолих за прошка.
- Даде ли ви я?
- Да, тя е добър човек.