Масите ни събраха, питиетата ни скараха, в боя се здрависахме

Философията на тийна: Фак, дис ис дъ риал лайф!

 

Жельо МИХОВ

 

Музиката обзема цялото съзнание. Сърцето подчинява пулс ведно с басовете от огромните колони. За частици от секундата светлините оформят контурите на гърчещото се в похот огромно тяло на дансинга и люшкащите му се множество ръце. Купонът е в своя апогей.

Момче отива олюлявайки се до тоалетната в бара. Едва успява да си свали ципа на дънките, когато вратата се отваря и вътре нахлуват трима. Докато успее да завърти глава към бързащите посетители и започва канонадата от удари върху му.

„Първо ме покосиха с крак.", започна разказа си за „обикновената" съботна вечер 16-годишният С. „Мощно ме фраснаха през сгъвките на колената и докато още ръцете ми бяха на „дюкяна" се озовах на земята. Мигновено сключих ръце зад тила, за да може лактите да пазят лицето ми. Тряс-тряс, заваляха ударите.

В такъв момент не е толкова страшно, колкото изглежда или човек си представя.

 

По-добре е да те бият трима-четирима пияни, отколкото един или двама напълно трезви.

 

Зае..и кой к`ви ги реди. Фирканите бекове са си разпасана команда. Удрят хаотично, където сварят, често сами се нараняват-я си чупят крак, я ръка. Гони ги и параноята, че някой ще ги види и затова бързо драсват. Обаче ако е един, леле. Ще си те бъхте, както в дебелите книги пише-бавно и глава след глава… така, че не е толкова страшно", разясни теорията си непълнолетният файтър. „Колкото по-бързо човек разбере някои неща за живота, толкоз по-добре. Например, че не е непобедим, нито пък е направен от захар-няма да се потроши толкова след малко тупаници. Изядох в кенефа маратонките, обърсах марките дет`се вика и това е. Малко ме боля левия бъбрек няколко дни, ама… фак, дис ис дъ риал лайф.

Като приключиха станах веднага, измих се, дори забравих за какво бях влязал в кенефа. Върнах се на сепарето. За късмет, моите хора бяха там, а не разпилени нейде из бара. Стегнах редиците с няколко думи за случилото се, придружени в данданията с опит за пантомима. Излязохме навън, защото нямаше начин ония да са останали.

Видяхме ги на около стотина метра. Засилихме се с викове към тях. Те се спряха, явно за да преценят възможностите си. Поколебаха се малко и… започнаха да хвърлят бутилки. Пияните ни глави не го очакваха, което за момент разколеба атаката. Едното диване от наш`те посрещна бутилката с воле от въздуха. Сряза си леко крака. Това го установихме после. След залпа, опонентите ни драснаха в нощта. След тях отекнаха само псувните ни. Прибрахме се в бара.

 

Атаката срещу мен всъщност беше по погрешка, а може би пък не.

 

 „Познанството" ни с ония започна от едно кръчме. Масите ни събраха, питиетата ни скараха, в боя се здрависахме. Седяхме на една маса. Пристигнаха по-късно-трима. Едно момче от компанията ги знаеше, та ги викна да седнат при нас. Всичко си вървеше както трябва. Джагара-джугара, смях, това-онова, мадами… обръщаме си чашките и подгряваме за бара. По едно време единият от тия скарлапутници се обръща към мен и ми дума да съм спрял с тъпотиите, че искал малко тишина и спокойствие. Ааах, много му дойде пиячката нещо! Викам му: „Кажи к`ъв ти е дерта бе, глупак!? Нещо мойта сатира не проумяваш, а? Затова ли от одеве гле`аш кат` Мона Лиза пред цикъл, бе да та…". Сигурно щях да продължа словестно да го точкувам, ама хайванът реши да се изправи изненадващо. Сметнах го за атака, и се хвърлих през масата. Изсвятках му един обратен, гепих го за врата и му мушнах глава. В това време останалите се вкопчиха в аверите на недоволния от мохабета. Тупаници, здраво.

 

Тримата минаха с мръсна газ през вратата.

 

Последвахме ги, но навън успяхме да докопаме само инициатора на файта. Пиян, одумкан, не успя да нацели най-правилния път за отстъпление. Вкарахме го в едни храсти с ритници. Едно от момчетата реши да се облекчи именно в тях. Развя си гордостта с цел да улучи набития. Другите пробваха същото. Пикаят и се смеят, а онзи нещо сумти, наврян в храсталака. Дали го маркираха, не знам. Просеше си го, друг път като го поканят на нечия маса, ще се съобразява малко с домакините си. Иначе по синините и миризмата ще го познават.

Та затова викам, че по погрешка атаката бе изцяло към мен. Вярно, че го бих най-много, ама не го опиках. Пак ще се срещнем някъде, този път сме ние на ход.

Това са си нормални неща. От живота. Той е суров, особено навън, далеч от семейния уют. Там трябва да си твърд, ласките са рядкост. Чакаш ли ги ще бъдеш, бит и еб… Философията на реалността. Оцеляват само коравите и гадни копелета. За всичко трябва обаче и мозък, никой не го отрича".