Родопски пътеписи: Стопаджии на трудова магистрала 69

„Казах им: аз знам да работя, знам и да се пазаря. Оставете разговора с ръководителя на обекта на мен. Отидох, рекох му така и така. Човекът се съгласи да работят хамалогията на строежа половин ден за 20 лева. Уредих ги. Те обаче се спазарили малко по-късно за цял ден бачкане-30 лв. Сами си подбиха цената на труда.

Между другото, такова, да имаш 3 кинта да ми дадеш, че се поохарчих повече тази седмица, а? Да си купя, такова бе, патронче.

Много обичам да си пия на брега на Арда. Всяка сутрин отивам там към 7 часа, преди работа. Глътвам си шишенцето, гледам спокойната повърхност на водата, влизам във философски самовглъбения и тогава бягам към обекта…".

Хилавото момче твърдеше, че е един от най-добрите в строителния бранш в тази част на Родопите, а разказът му бе за уреждането на двама негови авери на работа. Уменията си бранеше с дарба за пазарене с работодателя, а смисълът на живота си явно търсеше на дъното на бутилката. Участваше в изграждането на сгради от основата до покрива, но за собствената си душевна удовлетвореност разчиташе на по-скромното-да превръща пълното в празно. Надлъгваше се с чорбаджии за висок надник, молеше се на познати за няколко лева.

Преходът остави странен белег върху цяло едно поколение.

Кризата се застоя повече от очакваното, инфлацията също стана чест гост на трапезата. Жертвите на първата гостенка намират ред в списъците на бюрата по труда. Търсенето на работа придобива измерения на златна треска, но с липса на благородния метал. Втората гостенка пък обезсмисля трудовите предизвикателства. Въпреки това „белязани" не липсват. Те вдигат палци като стопаджии на магистралата на своето съвремие. Отдавна са забравили откъде са тръгнали, не знаят и точно къде отиват, но следват пътя. Пишат нови пътеписи с един и същи преамбюл, а дупките по пътя винаги изглеждат като ланските. Асфалтът ли е кофти или просто се въртят в кръг? Въпросът няма ответ и в дъното на поредната бутилка. Важно е само да не спират своя ход. Така се раждат малките победители в големия живот. В крайна сметка не е толкова важно колко силно може да тропне човек по масата, а колко удара може да понесе върху самия себе си и въпреки всичко да се изправи и продължи. Както казахме-един и същ преамбюл, но в различни пътеписи…

Историите на родопското оцеляване са безброй. Предлагаме ви две от тях, на млади хора. Техните пътища.

 

 Преживяно от Тони

 

 „Търсачката за работа задължително се активира с „кликване" върху най-близкото обкръжение. Роднини, приятели, познати. Питаш, интересуваш се, отговарят ти: „ще имаме предвид, ще споменем нещо за теб, нека да изчакаме малко, че сега знаеш… трудно е, криза това-онова". Стискаш палци. Междувременно пускаш надежди и в нета. CV-та, характеристики, биографии, фермани с възможности и пак чакаш. Отваряш обяви за работа и в местни вестници, информационни брошури. Ако не си на зор, тези последните са точно попадение за забавление в свободното време. Има всякакви творения с цел мангизи. „Надарена ученичка търси спонсор", „С перце ще галя аз гърба ти, момичето съм от съня ти" и други такива напъни за поезия, с които всеки училищен кенеф блести гордо. Накрая може да се стигне и до Бюрото по труда. Последната порта преди тоталната депресия от безработицата. След нея иде „Надежда всяка тука оставете".

 

Сори, няма началнически места

 

В малкия град, в периферията на страната е стряскащо тежко, освен ако не подбираш. Работа за целия китайски народ има. Вярно, постовете за директори отдавна са се свършили, но пък не може всички да бъдем чистачи, стругари или не дай Боже погубени души в някой комбинат с отрови, каращ на издихание. Преди време италианците вдигаха протести заради безработицата. Още не подозираха, че напудрената икономика на Берлускони ще ги вкара в черния списък на Еврозоната. Скандираха тогава за хляб и работа. Някои обаче бяха издигнали и плакати „Само хляб". И тук ги имаме същите, а те май са от най-мрънкащите. Както и да е. На Запад реват за насъщния, а какво остава за тук? Като сметнеш за колко хляба стига мизерната заплата в Родопите и още повече притъмнява пред очите. Нейсе, „За лев работи, без лев не стой", пък гласи друга мъдрост на прегладнялата народопсихология. Но всичко става и с акъл. За тази цел някои фирми изискват факирски възможности от служителите, гарнирани естествено с цял набор от съответните китапи. „Добре бе пич, а какво предлагаш ти насреща?", си думаш мислено. Мангизите не могат и 5 стотака да достигнат. Даваш всичко от себе си, за да получиш толкова, колкото да не умреш от глад. Тя, работата, си прилича на оризова плантация в китайска провинция, но по икономически показатели на страните нещата са несъпоставими.

 

Всеки 6-токласник е подходящ за склададжия

 

Отивам на интервю за работа. Фирмата е водеща за офис консумативи. Търсят човек за склада. Чакам известно време и при мен идва мъж, представя се набързо и ми дава няколко листа. Това било логически тест. Кани ме да седна и поставя часовник. Имал съм 15 минути, за да реша задачките (около 20) и изчезва. Бузите поруменяват, сладки спомени от 6-7 клас нахлуват в главата. Въздишаш и ги отпращаш. Мислиш, че е станала грешка, но не е.

Приключих за десет минути и оставих листовете. Помня, че първата задача бе нещо от сорта: ако кола тръгне от точка А при скорост… и срещу нея се движи автомобил с еди-колко си в час, кога ще се засекат и т.н. Мила препратка към изпита за влизане в гимназията. Та, стоя и чакам. Почесвам се и мисля. Мисля и се почесвам. Накрая идва тоя и ми дума: „Ще ви се обадим след седмица". Не се сдържах и го попитах: „А, класиране ще има ли с оценката? Ако не на първо, мога на второ да вляза. Извинявайте! Съвсем забравих, че още не съм издържал езиковата култура и литературния екзамен". Тоя ме гледа облещен, ама види се не е минавал през подобни гимназиални перипетии, затова благодарих и напуснах. Така и не се обадиха. Явно някой гений тестовик ми е взел мястото на склададжия.

 

Секретарката: Спри се бе, не си почнал за пари ма питаш!?

 

Впрочем реших да се захвана с нещо временно, барем докато изскочи друго. Прихванал съм и от старата ера на „червеното равенство и братство", така че посев от работническата класа и манталитет има и у мен. Знам, че срамно нещо в хляба няма, нито в начина на изкарване на парите за него. Гледам обява за хамали. Венсеремос, тук съм аз! Поддържам здраво тяло, духът не пада, джобът не е празен. Въртя шайбата с посочения телефон и Тя вдига. Нежен глас с приятен селски тембър и едва доловим оттенък на диалект от Петелово нататък в посока Хасково. Тя е секретарка, но познава лично всички, поради което не й е необходимо разговор на Вие. „Ся, такова, започна Тя, т`ва няма работно време, когато та викним тогава. Дай телефона си. Работата е т`варене-разт`варване. Чакай бе, ти не си почнал, за пари ма питаш! Ще носиш, после ще видим", дзън и ми затвори. Вдигнах си мислено гащите като прецакана магистралка от сръбски тираджия. Така стана и с работата. 100 торби цимент ми минаха през ръцете, а отплатата беше дюнер, бира, кутия цигари.

 

Големи цици и езици или болки в кръста на полето

 

В една златна бижутерия съзрях позивна за продавачки. Стана ми интересно. Питам дали имам шанс? Естествено, че „НЕ" поради наличия на други репродуктивни органи. Намекнах за дискриминация, но безуспешно. Все пак да не напусна в пълно поражение продължих да се интересувам. Оказа се, че това не е единственото условие. Трябвало и примамлива визия. Иде да рече: съблазнителни форми, кризисно облекло (демек-голотията продава) и задължително владеене на турски език. Добре де, английски не става ли, попитах. Цък, шефът казал така и край. Да му мислят съблазнителните, дето не знаят без превод Инджито к`ви ги реди.

Понякога човек се отчайва. В такива моменти започва да си мисли всякакви отвратителни работи в тъмни краски. Сетих се тогава за оная песен, в която се пееше: „кога ли кучето ще огрее и кучия гъ…". То и да му светне, хайванът как ще разбере на момента? Антидепресионна простащина му викам аз на това, ама помага. И докато се чудих моя дали го е огрял, чак ме запари изотзад. В такъв момент решението за бягство зад граница се види най-здравословно и финансово обезпечително. Ама и там е една хава! Дипломи и други хартиени носители на гордото минало губят всякакъв смисъл. Тогава разбираш как се чувства някой наш индобългарин, нареден на опашка пред местния клон на Работна сила. Като заговорихме, те също предоставят билет за извън пределите на Отечеството, сякаш убедени, че тук нещата не вървят. Убедени са и в друго-нашенецът е генетично обвързан със земята. Затова и обявите най-често са свързани със селскостопанските възможности на кандидатите. Сега на мода е ягодоберачеството. Човек ще рече, че останалият свят бори кризата с ягоди и шампанско, щом такова потребление на плодовете?! Да, ама и претенции големи от чорбаджиите. Търсели само жени, ама с мъжка воля и превес на тестостерона в хормоните. Нуждите на плантацията били-работнички с малък бюст, едрогърдестите не се класирали. Каква ирония-на оня в бижутерията пък точно такива му трябват!

Изводът е, че налапването на банана е придружено с всякакви маймунджулъци в почти всички точки на познатия ни интелигентен свят. Тия с малките гърди ще натрупат пари на ягодите, а изкусителките зад щанда ще блеснат като звезди в нечии мераци, ама пак за 300-350 кинта. Като ще е гарга, зад граница да е!".

Жельо МИХОВ 

 

 

Хляб върху Бюрото

 

Смолян

 

От ръчник до счетоводител

 

Начален учител с висше образование, заплата 225 лв.

Отчетник в счетоводство, средно образование, заплата 270 лв.

Монтажник-средно или основно образование, заплата 460 лв.

Окачествител, средно образование-300 лв.

Работник на ръка, средно или основано образование-270 лв.

Гладач, средно или основно образование-350 лв.

Шивачки, основно образование-350 лв.

Накатвач, основно образование-350 лв.

Счетоводител, висше образование-530 лв.

„Бюро по труда"-Смолян набира жени, на възраст между 20 и 40 години, за бране на ягоди в Испания.

 

 

Кърджали

 

От метач до лекар

 

Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап Висше-бакалавър Български език и английски език

Техник, Висше-бакалавър-Комуникационна техника и технологии

Агроном Висше-бакалавър-Растениевъдство

Лекар Висше-магистър

Машинист, пътно-строителни машини Основно-1 СПК

Шофьор, лек автомобил до 9 места Основно-без степен

Шивач, мъжко/дамско облекло-Основно-без степен

Машинен оператор, шиене на текстилни изделия-Основно-без степен

Машинен оператор, монтажен конвейер-Основно-без степен

Бродировач-Основно-без степен

Тракторист-Основно-без степен

Монтажник, дограма-Основно-без степен

Стъклар-Средно-без степен

Метач-Без образование-без степен