Отвратителни и невинни

Последните хора, които изпитват вина
Всъщност човечеството мечтае за Апокалипсис. Гъделичка се с него. Реално хората тайно се надяват на Апокалипсис, защото са сигурни, че са от онези, които ще се спасят. Всеки се има за добър човек. И всеки знае, че другите са лошите. Апокалипсисът е мечта лошите да изчезнат.
А всъщност добър е този, който мисли къде е бил лош, къде е сгрешил.
Последния човек, когото срещнах и вярваше, че е лош, е един дядо от Родопите. Качих го на стоп на един кръстопът в областта Никъде и видях, че е потиснат. Потиснат е градска дума, дядото беше помак и беше сгърчен от мъка. Питам го къде отива, а той казва - отивам да търся ковчег. Е как така ковчег, го питах повече с очи, отколкото с думи, а той просто каза, че бабичката му умряла вчера и иска да слезе до града да намери евтин и здрав ковчег. В мъката си дядото започна да описва какъв ковчег очаква да намери и се тюхкаше дали ще намери точно здрав и евтин, от чам, а не от талашит.
Прекрасен дядо. Живеел с бабата си в затънтено село, но и в затънтена махал, нямало много хора покрай тяхната къща. Предния ден с бабата събирали круши от градината, подреждали за ошав да сушат плодове - като в приказка. Поне така изглеждат нещата на градския човек - баба и дядо сушат плодове за ошав. Самодостатъчни, щастливи, близки до Господ и добри. Денят преди да почине, бабата била весела, жизнерадостна, но и особена. Дядото каза, че следобеда му поискала сладолед. Каква глезотия, на село - сладолед. Дядото сгълчал бабата, къде ще ти търся сега сладолед, ама-ха, каква си такава, сега пък и сладолед. След час бабата починала на прага на къщата, носела нещо, изпуснала го, ахнала и умряла.
Дядото плачеше в колата, а аз вече не бързах по моите суетни задачи. Старите хора плачат с очи, но понякога лицата им издават увереност, решителност, не отчаяние. На 90 години се предполага, че си приел бабата ти да умре, макар че дядото беше и малко ядосан - той искал той да умре пръв. Ама тя го преварила. И най-страшното - дядото не плачеше за бабата. Той се чувстваше ужасно, ужасно виновен, че не й е намерил сладолед. Още по-неприятно - сгълчал я да не се развява много и да не се глези. А сега в колата ми дядото изпитваше цялата земна вина заради едно ескимо.
Дядото се имаше
за лош човек
Той вярваше, че е направил нещо лошо, смяташе се за виновен пред Бога и хората. Не плачеше толкова за смъртта, тя беше приемлива, плачеше, че не е угодил на жена си, сякаш се извиняваше че не я е обичал цял живот. Опитах се да му кажа нещо глупаво, успокоително - кой да е знаел, че така ще се случи. Но той си остана непреклонен във вината. Трябваше, повтаряше той, трябваше да отида до селото да й търся сладолед. Трябваше.
Има такава релация: виновен - покаян - реабилитиран - божествен. Реално Дяволът е измислил нещо гениално - той, Дяволът, напоследък успява да ни накара да се отървем от вината още в момента на зараждането на чувството. Вината е в другите. Адът, това са другите. Никой не чувства вина. Майките за децата си не чувстват вина. Списанието, медията - всичко те кара да се спасиш от вина. Идеята беше да си спасиш душата, но днес повечето хора просто не мислят за това, спасяват се от вината, вдигат горд флаг на който пише - не съм виновен за нищо. Камо ли за сладолед.
Липсата на вина е кошмарът на моя народ в епохата, в която ми се падна да живея. Нямаше виновни за преди, няма виновни за сега. Няма виновни в съда, няма виновни в църквата. Всички се понасяме такива отвратителни и невинни. Отвратителни и невинни.
Гледах как обвиненият за убийството при дискотека "Соло" говори с журналистите.  Беше отвратителен и невинен. Говоря с по 300 човека на ден. Отвратителни и невинни. Аз също. Не това, което ме подозират жълтите вестници. Много по-лошо е.
Една известна актриса, в момента води реалити, беше казала някъде, че отказва да кърми. Написала си даже статус във Фейсбук - "не мога да повярвам, че гърдите ми могат да служат за нещо друго освен за секс". Ужасен съм. Тази жена, кърмена от жена, вече няма гърди за следващите. Технология на отказа от същността. Без вина.
В друго реалити някаква бухнала жена с малък мозък каза, че никога не е правила подарък за десет лева. Че това са малко пари - и да ти направят подарък, и да направиш подарък. Беше изненадана, че трябва с ТОЛКОВА МАЛКО ПАРИ да купи нещо за някого. Апокалипсис за тебе, курво. Онзи ден срещнах човек, който не живее ден за ден. Каза, че живее "минута за минута".
Всеки Апокалипсис е описван като война, от която ще оцелеят само праведните. Но кои са праведните - тези, които са усетили вина, покаяли са се и после са седнали отдясно на Господа.
Има ли толкова място
за всички отдясно
на Господа?
Няма. Значи трябва да се направи почистване на човечеството. Почистване чрез война. Земетресение, чума, каквато и да е чума, някак всичко да свърши. Апокалипсис за другите. Краят на света не е за всички.
Ако 2012 беше последната година за човечеството и ние знаехме това, ние трябваше с вас да го пазим в тайна. Най-голямата тайна на света. Защото Апокалипсисът може да изкара от хората най-лошото. Ако наистина знаехте, че 2012-а е последната година във вашия живот, дали щяхте да отидете на работа сутринта на 3 януари?
Това е най-пазената тайна във Вселената. Всъщност краят на света е 2012-а, петък, 21 декември. Но ако искате да запазите една тайна, пуснете я като слух в жълтите вестници. След кратко обсъждане тя се превръща в гротеска, в глупост, в която вече и вързалите се не вярват. После пускате още малко некадърни астролози мошеници, които говорят глупости от сорта, че това не е краят, това е само едно духовно начало - и ето ви - успокоихме човечеството. Вече никой не вярва, че краят на света е на 21-ви, петък, декември. Точно това беше целта.
Ако сте умен човек, на 3 януари не отивайте на работа. Имате два варианта - единият да почнете да пиете до петък, 21 декември. Каквото сте пропуснали от живота, вземете го, откраднете го, ползвайте дните си като ненаситни. Вторият вариант е да вярвате, че сте праведен. И че трябва да се подготвите. Купете си консерви, пушка, патрони, запасете се вода за три месеца поне, намерете пещера или откраднете вертолет. Погрижете се за близките си, екипирайте една малка землянка като убежище. Пушката, патроните са приоритет. При всеки край на света, истински или не, хората са се държали крайно лошо. Хората стават зловещи сомнамбули в момента, в който разберат, че няма утре. Стават именно отвратителни и невинни. Именно - като животни.
Честита новата, 2012-а! Последната. Ако изпитвате поне малко вина, имате шанс да бъдете спасени. Вина. Малко вина - колкото поне едно ескимо.
  Мартин Карбовски, блог