Музеят на Ада тепе ще се захранва със слънчева енергия, златарите ще бъдат с дрехи от бронзовата епоха

Най-ранният златодобивен рудник в Европа се намира у нас. Мината на „Ада тепе" край Крумовград датира от второто хилядолетие преди новата ера, времето на Троя и Микена, съобщава „Дарик".

Концесионерът на рудника е канадската компания "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна фирма на канадската "Дънди Прешъс Майнинг", и е получила концесия за 30 години. Инвеститорът има намерение да вложи 120 млн. щатски долара в проекта.

Както вече 24rodopi писа, един от плановете на компанията е да построи музей на открито и да превърне мината в туристическа атракция.

Плановете на инвеститора предвиждат рудникът да бъде превърнат в атрактивен образователен детски център.

„Ще създадем нещо устойчиво - ще направим възстановка на това, което е било. Имам предвид музей, който ще работи с най-високи технологии. Ще се захранва със слънчева енергия, ще преработва отпадните си води. Хората, които ще работят там, ще са облечени с дрехи от периода. Те ще показват на посетителите как се прави хляб, как се изработват различни оръдия на труда, как се правят съдове. В бронзовата ера са се използвали много примитивни средства за намиране на злато и ние ще дадем възможност на децата сами да търсят злато с подобни средства. А накрая ще могат да разпуснат на едно игрище или да изхарчат някой лев в магазина за сувенири", обяснява пред радио „Дарик" и консултантът по археология и културно наследство в "Дънди" Андрю Джоузев.

Според Христо Попов от Националния археологически музей, проектът създава предпоставка за развитието на ново направление с името "минна археология". "Два са обектите към днешна дата, които промениха много неща в световната археология. Единият обект е на територията на днешна Южна Грузия, другият е „Ада тепе" в България от второто хилядолетие пр. Хр. Това са актуалните обекти в минната археология през последните пет-шест години", допълва Христо Попов.

По думите му в този проект българските археолози имат сътрудничество със свои колеги от Германия, Шотландия, Белгия и Швейцария, заради което постигнатите резултати са повече от добри. "За първи път се проучва целенасочено стар рудник в България. За първи път бихме искали да направим подобен музей на открито. От гледна точка на научни изследвания за първи път се прави такъв археометеорологичен експеримент", обяснява Попов.