Родопските гурбетчии тръгнаха от Холандия за Германия

И емигрантските заплати паднаха

 

 Всеки осми от трудоспособното население в Родопите работи в Западна Европа, а преводите му крепят икономиката в планината. Всеки осми от тези 8 вече търси препитание в държава, различна от тази, в която е бил досега.

„Местим се от Холандия в Германия. Причината – разликата в надниците", разказва Мартин Мартинов, който от 12 години е навън и работел като арматурист в Хага. Дошъл си за новогодишните празници. Когато материалът беше даден за печат, Мартин вече се намираше в немско градче до границата с Холандия.

„Преди две години получавах  90 евро на ден, а сега паднах на 50-60. В Германия обаче намерихме обект, който ни гарантира в следващите 3 месеца по 100 евро на ден. Всички сега искат да работят в Германия", казва нашенецът. Жена му и двете деца живеят в Кърджали. Тя е безработна.

 

Семейството на Мартин  живее малко по-добре от учителско семейство с две деца.

 

„Имаше месеци, в които пращах и по 2 000 евро спестени. Сега е по-трудно, но пак ние – гурбетчиите, спасяваме региона. Четох някъде, че през миналата година в България са влезли 760 милиона евро. И това е само официалната информация. Знаете ли колко пари се вкарват с микробусите от Холандия и Белгия. Понятие си нямате. Цели региони се издържат с нашите пари", твърди Мартин.

Според Евростат,  около 9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България се формира от парични преводи на емигранти към техните семейства в родината. Неофициално се твърди, че тези проценти са между 25 и 30.

 „Има IT-специалисти, които получават страшно много пари. Направо главата ми се завърта. Трябва да се учат компютрите и езиците. А после да се бяга от България. Преди две години мислехме да се съберем със семейството си в Холандия, но заради кризата отложихме местенето. Много гурбетчии прибраха семействата си. Децата им вече владеят езици.

 

Нас обратно ни тегли носталгията, но децата бързо привикват. Никога няма да се върнат",

 

допълва Мартин.

 Неотдавна Европейската комисия разпространи доклад, според който има намаляване на гурбетчийството. Рецесията в ЕС е стопила българската трудова миграция с 18 на сто. От Националния статистически институт добавят, че за една година в България са се върнали 23 811 души.

В същия доклад е посочено, че 70% от младите хора у нас продължават да гледат на Холандия, Белгия и Германия като единствения начин за оцеляване.

 „Чувам, че имало завърнали се за постоянно. Лично аз не познавам такива. На Запад винаги има вратичка. Трябва много да си я закъсал, за да предпочетеш чакането в България пред чакането в Холандия. Съотношението да си намериш работят в България и работа в Холандия е 1:5. Освен това, там ако си работил 1 ден, надницата ще ти стигне за 3 дни, а тук е пълна скръб, защото може и да не получиш парите. Лошото е, ако си във фирмата, която е закъсала с плащанията. И за съжаление, това също вече се наблюдава в Холандия", разсъждава Мартин.

В Кърджалийско и Смолянско има завърнали се от Западна Европа предимно съкратени от работа в земеделските райони. Това са гурбетчии от Гърция и Испания.

 

Гюнай работи в Англия, кара такси

 

Той е от категорията на спестяващите за имот в родния край. По празниците е оглеждал апартаменти. „Проблемът е, че ние мислим вече като европейци, а тези, които продават са си останали с „дървените" глави. Продават бетон все едно, че са единствени. Пълно е с празни апартаменти. Не си купих, защото през април ще дойда пак и ще купя същото жилище, което набелязах с 20 евро по-малко на квадрат. Ще ги потърся пак. Няма кой да купува вече. Малко са тези, които има свободни пари като мен", твърди Гюнай Салим.

 

 

БАН: Обяснимо е, британците и германците са по-стабилни в кризата

 

„Емиграцията от България ще нараства. Има такава тенденция под натиска на съкращения, ниски доходи - посланието на хората за емиграция остава високо. Последното изследване в страната, правено миналата година, показва, че на преден план излизат не южноевропейските дестинации както беше досега, а по-скоро страни като Германия и Великобритания", твърди доц. Веселин Минчев, заместник-директор на Института за икономически изследвания на БАН.
Наличието на повече наши сънародници в страни като Испания и Италия, която наскоро отвори пазара си за българи, се обяснява с това, че средиземноморският регион е много близък по манталитет до нас.
„Техният пазар на труда е по-гъвкав. Макар и стриктно регулиран, не е толкова регулиран както в Северна Европа и това предполагам, позволява наличието на повече наши съграждани в тези страни. Интересът към Германия и Великобритания вероятно се дължи на схващането, че в кризата те са по-стабилни, по-леко преодоляват проблемите", заяви по радио „Фокус" Минчев.
Основно млади хора изявяват желание да емигрират.
Това е по-решителната, по-предприемчивата част от българите. Това е онази част от младите и от нашето население, която е по-авантюристично настроена и е в състояние сама да се оправя при по-тежки условия и е много жалко, че губим това население. „Губим и част от ромското население. Колеги, които работят с роми и ромска емиграция, казват, че някои от ромските общности, които се прехранват със занаяти, традиционно вече са извън България. За така наречените рудари например се говори, че те са в Испания и Италия и че много добре се адаптират, даже, че те емигрират първи от България и българите ги следват. Това е парадокс, който хора от Етнографския институт на БАН наблюдават при тяхната работа", каза доц. Минчев.

 

Търсят строители за Израел, заплатата – 1 500 долара

 

Агенцията по заетостта набира 3500 професионални строителни работници за временна работа в Израел, съгласно спогодба между България и Израел за осигуряване на временна заетост.

Израел предлага работа за кофражисти, специалисти по керамични облицовки и мазилки, съобщават от агенцията. Максималният срок за работа на наетите е три години и половина, считано от датата на първото им влизане в Израел. Работа ще могат да започнат не по-късно от 1 април т.г.
Избраните български работници ще подпишат едногодишен трудов договор с възможност да бъде продължен.
Кандидатите трябва да са български граждани на възраст между 25 и 40 години, да не са работили в Израел и да не са осъждани.
Минималната месечна заплата на строителните работници в Израел е приблизително 1500 USD (1 щатски долар = 3.8 шекела) за 211 работни часа месечно. За всеки час извънреден труд се заплаща допълнително по завишена тарифа.
Като допълнение към тази заплата работодателят ще прави месечен депозит в размер на 180 USD (700 NIS -1 щатски долар = 3.8 шекела) по сметка на работника, която се държи от ПИБА (израелската служба по заетостта). Набраната сума, намалена с банковата такса и данъка, ще се изплаща/превежда на работника при напускането на Израел след приключване на трудовия договор. Веднъж годишно на работниците ще се изплаща и премия.
Крайният срок за подаване на документите е 20 февруари.
Повече информация относно условията за живот и работа в Израел може да бъдат намерени на http://www.az.government.bg/internal.asp?CatID=21&WA=News/ViewNews.asp&ID=1361.