За герба на Момчилград и визуализацията на местните забележителности

Пламен ЦВЕТКОВ

През ноември миналата година изтече информация, че община Момчилград обявява конкурс за герб на родопския град. Ето какво пише на сайта на общината "...Той (гербът бел. а.) трябва да представи в синтезиран вид значими забележителности в района с авторска идея за визуализация на града и общината...". Това изискване към бъдещия символ на Момчилград автоматично намалява шансовете му той да бъде истински герб, съобразен с правилата на науката хералдика. От цитираното изречение по-горе става очевидно, че причината за липсата на гербове сред българската местна символика са самите общински администрации, които още с обявяването на конкурса „осакатяват" проектите, като с условията си насочват авторите да създават емблеми, а не гербове. Така възможността някой да предложи хералдичен проект и той да бъде одобрен намалява значително. Тогава резонно идва въпросът защо общинарите от една страна искат герб, а от друга – с изискванията, които поставят, го отхвърлят? Разбира се отговорът за това „противоречие" си има едно единствено обяснение – за средния българин, а и общинар, „герб" е всичко, което е поместено на щит.
Разглеждайки 8 от проектите, публикувани пак на сайта на общината, само един от тях подсказва опит за херадлическо осмисляне. Същите проекти са публикувани и в интернет изданието на вестник „24 Х 7 Родопи", където във форума на медията читатели са коментирали някои от тях. Разбира се това са коментари на неспециалисти, но определено са показател за това как жителите на общината си представят своя бъдещ символ. Абстрахирайки се от мненията, които са встрани от темата, има и няколко обезпокоителни коментара. От тях става ясно например, че има хора, които биха харесали „гербът" на общината да прилича на колбасарска емблема, но само фактът, че има вече такава, би ги отказало. Друг често използван елемент в проектите е тютюнът, който е отхвърлен не защото в местната хералдика се избягват онези символи, които определят поминък, а защото бил демоде. В два от публикуваните проекта има изобразени сърна и елен. Те също не се нравят на някои местни, тъй като заради тях „едни зеленчуци не могли да си засеят" и никой нямал „файда". Като цяло мненията са разнопосочни и противоречиви. Липсва и следа от опит поне елементите в посочените проектоемблеми да се осмислят символно. На един читател планината му приличала на Пирин... (странно защо е стигнал то този извод, след като в емблемата са изобразени долепени 2 триъгълника), според друг – елените яли зеленчука.
Подобни коментари вероятно биха били направени и от общинарите и комисията, които със сигурност и хал хабер си нямат от хералдика щом са допуснали проекти на подобни емблеми в конкурса си за герб. Ако общинарите в Момчилград наистина искат общината им да се сдобие с герб, който да замести сегашната емблема, датираща още от времето на социализма, то нека почерпят опит от съседния Крумовград. Там беше приет най-хералдичният герб в България. Крумовградският подход към конструиране на местния символ е класически за градската хералдика, а именно чрез създаването на „говорещ" герб. При него отпада необходимостта за визуализация на „местните забележителности", които както стана ясно по-горе са пречка при създаването на един местен символ, който да отговаря на изискванията и правилата на хералдиката. Такъв подход би бил удачен и за съседния Момчилград, тъй както старото, така и новото име на града са подхранени от различни легенди. Или ако все пак и това не проработи, то нека не се подхожда буквално към визуализация на местните забележителности, а те да се осмислят символно. Само така община Момчилград може да се похвали с истински герб, вместо за такъв да бъде одобрен поредния етикет на селскостопанска продукция.

Bgherald.blogspot.com