Службите свършиха своето, а… Урните скриха мълчаливите болки

Пътят се вие като змия покрай родопските баири. Колата се тътри едва едва. Спираме за отдих в малко село. Бързо намираме местната кръчма. Влизаме, а вътре разговорите секват при вида на непознати физиономии. След секунди ни посрещат с широки усмивки. Сядаме и поръчваме по бира. Изборите са минали отдавна, но прави впечатление, че на спирката срещу хоремага още гледат изпокъсани плакати с ухилени физиономии на кандидат-управленци.

„Тук не глобяват ли заради несвалените постери", опитваме разговор, все едно в града е по-различно.

„Ъх, на кой ли му прави впечатление? Върху тях ще налепят следващия път", отговаря собственикът. „Тук не сме много по политиката. Все е едно и също. Менят се само плакатите и шаренията.

Повечето са само стари хора, младите са или по градовете, или зад граница. Който имал късмет да се оправи в България, някоя връзчица да намери, така, между партиите, може и големец да стане", отвори се на приказка чичото зад бара. Другите го гледаха с недоумение. Двама започнаха да цъкат и се задълбочиха още повече в заровете и таблата. Види се, не им бе приятно да се разкриват на всеослушание настроенията им. За сметка на това кръчмарят пропъди нахалните мухи по плота и продължи. „Какво са толкова?! Избори! Едните идват, после заминават, идат други, ние пак превиваме гръб по нивите. По-богати не сме станали, а заделеното настрана е от гурбети-къщите, колите, всичко. Уж не зависим от никого, ама едно нещо да ти потрябва от чиновник и търсим помощ от трети. Защото да не те бавят, да минеш бързо, проблем да не направят. Пак се бута нещо. Без отплата не вървиш. Инак си блъскаш главата, трошиш нерви, висиш на опашки. Затова бягат младите. Други пък се натискат за службица-казах ви. Някои много си повярваха заради това. Променят се. Не са вече селяни като нас. Ей го, Хайрито. Стана милиционерче, това де-полицайче, в големия град и… край. Като сложи униформата и ще кажеш-крила му пораснаха или министър стана. Не помни как изгаряше на потник като дете лятото. Идваше да ми помага за някой лев на тютюна, ама… наду се. Оня ден отивам да зареждам с „Лада"-та в града. Паркирам, върша си работата. Връщам се, той стои изпънат и пише. Ко шариш по тия листове, бе? Аз съм, не позна ли колата? Той отвръща: „Паркирал си бараката неправилно, ще те глобявам". Трошка, така ли? Забрави като ми се молеше преди години да му дам ключовете, че да ходи до една мома в съседното село, келеш.

Няма хък-мък, писа ми глоба. На т`ва една бира няма да му дам като влезе в кръчмата другия път! Неблагодарник, на мен ще пише! Стана по-праведен от мюфтиите, тц-тц.", ядосваше се собственикът, че не е успял да се възползва от „лични познанства".

„Забравени сме тука, а и нашите се големеят. Оправия няма. Как да ти пука за плакати? Глобяват само такива като нас, и то кой-Хайрито, фуражкаджийчето. Ма и той сигурно превива гръб да цунка някой началник отзаде, а после си го вади на съселяните, нали-по-нисшестоящи.

Значи, идват избори. Ей, така сме. Отиваме до тайната стаичка и всеки пуска мълчаливата си болка. Надежда няма, само болка е. Сега ако минеш по улицата и питаш кой срещнеш, никой няма да ти каже за кой е гласувал. К`во кът не си от тука. Никой! Всеки отива и хвърля болката си там-в урната. Не я споделя с никого. Тя си остава в цифрите и данните, тъпа болка, нечута. Числата стигат някой да стане началник и да се обгради с послушковци. Те пък угаждат на другите техни си нагаждачи и така. До следващата пусната болка в урната.

На Севдалин му иззеха ракията и глоба му хакнаха за без бандерол. Кой го знаеше, че вари? Комшията му, пък той братовчед на полицайчето. Кой му спря колата да му я провери? Айдеее, отиде. Продавал! Той да не е винпром. Колко ше метне-2 туби… Мъка! Бетер едно време. Тогава мръсното можеше да струва лагер, сега-глоби и трупане на точки пред началниците, ама пак заради по-доброто. На ходжата да отидеш да се оплачеш… и той излезе някой агентин. Службите продължават да си работят тука или добре са си свършили работата навремето", почервеняваше от дума на дума все повече кръчмарят, а табладжиите сякаш се свиваха от неудобство на масата.

Допихме и тръгнахме.

Който царува в самия себе си, той е повече от цар. Каквото и да значи, както и да го разбират по тези места.

Жельо МИХОВ

Как се топят приятели

„Книга за Хитлер" измества наркотиците

Извадка от доноси

„От мой приятел, който е студент във втори курс разбрах, че на едно събиране у свой приятел В. споделил пред свои колежки, че негов приятел употребява наркотици. Няколко пъти В. му е поставял инжекции и е пробвал сам. В. има нестабилни позиции по някои въпроси. На същото събиране споменал, че 50-то постановление на Министерски съвет е в резултат на някаква инфлация. Споменал, че Солженицин му е любим писател.

В. споделил, че написал някакво стихотворение-подражание на текста от песента „Младостта си отива…". В това стихотворение се казва, между другото, че „младежта се пропива, тъй като няма никаква перспектива". В. споменал също пред моя приятел, че в пияно състояние е изложил пред познати становището си по полския въпрос, но тъй като говорил на полски го разбрали само един-двама.

В. , според моя приятел е подтисната, комплексирана личност, в резултат на негови лични проблеми и несполуки.

Доста често В. си служи с анекдоти, чието съдържание в по-лека или по-груба форма е политическо и насочено към уронване престижа на СССР и персонално на Леонид Брежнев.

А. изразил мнение, че при нас за социализъм не можело и дума да става-това било проста форма на държавен капитализъм, при който съществувало същото разпределение на блага, както и на Запад, само при нас нямало юридически частна собственост, а „управляваща вихрушка", която разпределяла благата в свой интерес.

Справка: В. се води на сигнал за идеологическа диверсия

Задачи: Следене на поведението и литературните му наклонности. Да се провери дали пише книга за Хитлер

 

Съвременни досиета

ДС е манталитет…, Д`еб. и Службогонци!

Ако нямаш вуйчо владика, не ставаш поп. А ако той не е слухтял зад олтара през годините…

11 от 15 митрополити били сътрудници на Държавна сигурност. О, Боже! Твоето си е Твое, ама наместниците Ти не отдавали само на кесаря. Молитви в храма, песнопения после при оперативния работник. „Религиите са опиат за народите, нека поне да дозираме употребата", навярно са си мислили в задимените кабинети на ченгеджийските отделения на вездесъщата ДС. Побутвали са пишещите машини и нечии треперещи ръце са очуквали поредната съдба с „отмиващи вината" доказателства от сорта „От мой приятел научих, че…". Други пък навярно са се забавлявали с „Ей, сега ми падна в ръчичките, боклукът Т." Времената се менят и истината лъсва. „Бяха тежки години, мракобесни, откажеш ли сътрудничество ставаше страшно", пробваха да се извиняват за делата си някои от хората със забавните псевдоними. За доносниците всяко време е тежко, а ситуациите безизходни. Нито един обаче не се осмели да говори за облагите от предателството. За постовете, стълбицата към успеха, за продаденото спокойствие, за похарчените тридесет сребърника…

275 от кандидатите за кметове на последните местни избори са били „очи и уши" на ДС. Тренирани в подписване под собствените слова, родени за управници, чува им се думата все пак. Депутати, дипломати, президент, шефове на институции, ходжи, попове, интелигенция… Цяла една армия, бранеща в миналото сигурността на тоталитарния строй. Безброй пионки в най-дългата шахматна игра на съвременната ни история. Поредната порция осветлени досиета иде отново, за да напомпи мускулите на Държавна сигурност, да покаже силата й, да каже ясно:

„Мразите ни, но сме навсякъде,

още можем да разтърсим обществото!". Това е страшното. Истината не бе поднесена наведнъж. Порционирането й има своята цел. По-силно чувство от любовта към Родината е само омразата към нея. Тя от своя страна замъглява съзнанието и води до грешки. В нашия случай само до една. Постоянно повтаряща се. Който още не е загрял, ще се светне на следващите или по-следващите избори. А може просто да удължи агонията на тягосната партия шах.

През 2005 г. един току-що поел поста силов министър, направи несполучлив опит, чрез нов закон за МВР, да легитимира скандална структура, състояща се от бивши кадрови офицери и служители на комунистическата Държавна сигурност под благовиден предлог-ползване експертна професионална помощ в областта на националната сигурност и обществения ред. Номер едно в списъка му бе генерал Любен Гоцев… Идеята за Обществен съвет към Министерството на вътрешните работи обаче не мина.

Въпрос на време е друг да пробва ход с офицер в партията…

Невъзможно е да се изкорени проституцията и престъпността. Всяко инакомислие граничи с утопия. Това изрече адвокат на братя Галеви и бивш вътрешен министър по повод създаването на спецсъда.

Утопия също така е и изкореняването на жаждата за власт у всеки вкусил поне веднъж плодовете й. Какво остава за бохемите, наслаждавали се години на трапезата? Същото важи и за най-малката подизпълнителна единица в огромното досие „ДС". Агенти, доносници, явочници, сътрудници, огромната армия на Държавните Службогонци. Дипломи и умения не чинят пукната пара без купеното с тридесет сребърника спокойствие и гарантиран възход по житейската стълбица. Не е чудно защо мото на плебеите стана махленското предание „Без връзки нищо не се постига". Болките в кръста не са проблем. „Нека говорят зад гърба ми, аз съм пред тях, а те виждат гъза ми…", гласи друга мъдрост. При догонването други устни ще се долепят страстно към седалищните части. Това са неписаните, но отворени съвременни досиета на просперитета.