Бягство към Испания и сълзи над Босфора

  Праймтаймът на родните телевизии се превърна в клопка за „отчаяните" домакини. „Робинята Изаура" не е вече зад печката и не държи ножа за салатата в стил „Шогун", а рони „Сълзи над Босфора" и мечтае за „Перла" в сивото ежедневие.
Между 8 и 10 часа вечерта, ефирките се надпреварват в касовите турски продукции, а огнеборци после гасят забравени тави из фурните (случай в Кърджалийско само отпреди дни). В борбата за рейтинга се включиха ножове, римски легиони и легенди от Иберия, но взорът на Запад явно е само с цел материално добруване. Така де, още стоят обявите из Бюрата по труда в Родопите за ягодоберачки. В битката за вниманието на домакините, една от телевизиите улови от Босфора голямата риба в съвременна трактовка на Граф Монте Кристо и източния типаж на Едмон Дантес. Това пък хвърли в смут конкуренцията и... легендите за Испания ще се разказват през уикенда, заместени отново от турски сериал. Види се, потомците на Ромул и Рем няма да сколасат срещу мургавите испанци, пък дори и отгледалата ги вълчица, да им дойде на помощ. Нашенци предпочитат да зяпат други вълци от долините на Мала Азия, ако разбира се, успеят да държат очите си отворени до полунощ, че и по-късно. По ги радват историите за Балканската мафия, отколкото загарящите тенджери и цъкането с език на женорята „Гледай, мръсница, и тука такива ги има. Даже една от фирмата е такава, тцъ-тцъ".
Всъщност, така е. Друго си е капиталистическа картинка, но с балканска притча. В Испания- бачкането, по родните места-мафия и сълзи. `Айде, че започва следващ епизод. Нищо, че го преразказа комшията (барабар с хлипането) защото вече го е гледал по турската...

 

От редакцията