Наим Сюлейманоглу: Ако трябва да избирам, пак ще избягам от България

Беше ужасно, смениха имената на 2 милиона души, не съжалявам, че избрах да постъпя така, допълва легендарният щангист

Легендарният щангист Наим Сюлейманоглу даде интервю, в което говори за сегашното положение на вдигането на тежести в България. Връща се и назад във времето със спомени за бягството си в Турция. Ето какво каза Сюлейманоглу пред "Тема спорт"

-Г-н Сюлейманоглу, как се чувствате?
-Благодаря, добре съм. Малко е студено в момента и има много сняг, но иначе съм добре.
-Питам ви, тъй като преди две години имахте сериозни здравословни проблеми.
-Да, така беше, но сега вече съм по-добре. Възстанових се и нямам оплаквания. Преминах тази криза и сега съм здрав.
-Знам, че сте в политиката. С какво друго обаче се занимава един трикратен олимпийски шампион?
-Помагам на щангите. В политиката съм, но отделям внимание и на спорта. Имам бизнес в Истанбул, но не стая далеч от щангите, следя какво се случва.
-Запознат ли сте с това, което се случва в българските щанги?
-Запознат съм дотолкова, колкото чета пресата и си говоря с приятели, които ми споделят. Често си идвам в България, така че имам представа от ситуацията. Знам, че не участвахте на последното световно първенство, тъй като не са били уредени документите за допинг към УАДА. Те се правят януари, но явно някой не си е свършил работата. Нямате и квота за Олимпиадата в Лондон, която наближава. Това знам.
-Знаете ли, че в момента президент на федерацията е Неделчо Колев? Той ви беше треньор навремето. Мислите ли, че ще се справи?
-Неделчо го познавам много добре от времето, когато ми беше треньор в националния отбор. Сега е на друг пост и трудно мога да говоря, тъй като не съм запознат какви щангисти има в момента. Със сигурност обаче се нуждае от време. Много години българските щанги не участваха никъде, нямаше ги изобщо. Трудно ще бъде и трябва много работа. Като начало ще е добре България да вземе квота за европейското първенство, което ще се проведе в Анталия след 2 месеца.
-От години не сте давал интервю в българската преса. Случиха се много неща. Как ще коментирате най-големия гаф, когато националният отбор на България беше заловен с допинг преди Олимпиадата в Пекин?
-Наистина това беше голям гаф. Един такъв допинг скандал дава много лош отзвук в целия свят. Да заловят цял отбор е ужасяващо. Няма как такова нещо да помогне на спорта, на държавата. Това е петно, което трудно се измива. Но нека не се връщаме назад. Минаха 4 години оттогава и хората, които се занимават с вдигането на тежести, трябва да гледат напред и да работят за връщането на спорта към добрите му години. Ще трябва обаче време, това не става толкова бързо.
-Казвате, че е необходимо време. Ясно е, че в Лондон няма как да се надяваме на нещо сериозно. Може ли да таим надежди за Олимпиадата в Рио?
-Да, след 4 години може да се очакват някакви хубави резултати. Сега няма как да стане. Тази Олимпиада е прекалено близо, а след толкова дълго отсъствие не виждам как ще се получи нещо в Лондон. Истината е, че трябва да се мисли в дългосрочен план.
-Споменахте, че често се връщате в България. Прибирате ли се в родното ви място Птичар? Как ви посрещат хората там?
-Да, най-малко по един път в годината се прибирам. Посрещат ме с отворени обятия. Много добре се отнасят, все пак там имам много приятели. Живял съм 19 години в България и имам много хубави години у дома.
-Вие избягахте по време на възродителния процес през 1986 година. Имало ли е момент, когато ви е налягала носталгията и да сте съжалявал за нещо?
-Не, никога! Няма как да съжалявам, че съм избягал, след като се отнасяха с нас по този начин. Насилствено смениха имената на 2 милиона души. Беше наистина тежък период. Хората, които са свидетели на това, което ставаше по онова време, най-добре знаят. Не бих променил нищо от това, което направих. Дори и да се върна назад във времето, пак бих избягал от България. Това беше репресивно отношение спрямо турския народ, който живееше в България.

Визитка:
Роден на 23 януари 1967 година в Птичар (Момчилград)
Ръст: 147 см, тегло: 60 кг
УСПЕХИ
3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996)
7 пъти световен шампион – (1985, 1986, 1989, 1991, 1993, 1994, 1995)
7 пъти европейски шампион (1984, 1985, 1986, 1988, 1994, 1995)
46 подобрени световни рекорда