Отрови, лъжи, пак отрови, пак лъжи…

 Той плаща най-много данъци. Той е един от най-богатите хора в страната. Той сътвори от един мегазавод на Балканите-цъкащата екобомба край столицата. Той проговаря, само когато някой му пречи… Той е „черният император" на българската металургия-Валентин Захариев. Човекът, който смята „кортизон"-а за пенкилер на Вселената. Човекът, който превърна банкоматите в единствен виновник за греховете на подопечните му чиновници. „Недостатъчна наличност" е последната проповед на „стената на плача" за собствените му работници-превърнали се в просяци, а него-в милионер. „Out of service" пък е единственото извинение на банкоматите за неговото безхаберие.
Когато трима министри поискаха модерен завод от него, той отговори: „Вадя 350 души на улицата". Въздухът на Кърджали става все по-мръсен, условията в ОЦК-все по-жалки, Той-все по-богат. Няма институция, която би му повлияла, освен „осиротелите" вече слова на един социален министър, който изчервен заяви преди време: „Няма да извивате ръцете на цялата държава!". Пореден глас в пустиня, в пустинната буря от мръсен въздух на все по-пустинния град.
Нека силата бъде с работниците и с останалите жители на Кърджали. Защото държавата отдавна не е с тях.

 

От работниците

 

Бележка: Написаното е по желание на работниците. Позволили сме си малко по-силни изрази, за да покажем това, което се четеше в очите им.