Ало, Брюксел, а разделените семейства в Родопите?

 Някой беше написал, че там, където нощите са дълги се раждат хора, които нямат страх от смъртта. Вероятно става дума за нейде из Скандинавието. По статистика обаче тези страни водят по брой на самоубийствата. Явно природната даденост „много мрак, малко светлина" се отразява и на психиката. При нас подобни страхове отдавна са сдали първенството на икономическите болежки.
Около 30 на сто от младежите в Родопите не могат да си намерят работа. Една голяма част от тях са осъзнали, че ако разчитат на помощ от държавата, ще си останат вечно чакащи и ги чака едно дълго пиянство в планината. Алтернативата-тръгване на гурбет и …каквото сабя покаже. Издържат семействата си, така че икономиката на много планински общини се крепи на техните парични преводи. Болката на оправящите се сами са хилядите километри, които ги разделят със съпруга и деца. Никой не иска да забележи явлението „Разделени семейства" в иначе социалния Европейски съюз…
Европейската комисия обяви, че ще подпомогне осемте държави-членки на ЕС, които са с най-високо ниво на безработица сред младежите. Това са Испания, Гърция, където без работа са 47.2% от младите хора, Словакия (35.6%), Латвия (35.6%), Литва (31%), Италия (31%), Португалия (30.8%) и Ирландия (29%), показват данните на Евростат. Над 300 000 млади безработни испанци са напуснали родината си от 2008 г. насам заради липсата на възможности да се реализират професионално, тюхкат се на Запад от нас.
Безработицата сред младите хора в България била само 26.8%, според данните на Евростат. Ако към статистиката се вкарат всички онези, които не вярват на държавата и се оправят сами до такава степен, че държавата разчита на тях (б. р.–преводите за семействата им), положението у нас със сигурност ще се окаже по-тревожно от това в Испания.
Изобщо, как така все се получава, че все болният носи здравия? Стандартите на гореизброените мрънкалници са несъпоставими на родна почва, а паричните потоци отново се пренасочват другаде. Явно прекалено дълго и силно стискаме зъби, че чак пломбите ни изпопадаха. Дори и така да е, пак ни вопъл, ни стон. Говорим си за вечния български преход, а изглежда се превърнахме в единствените чисти капиталисти. „Взорът от нийде надежда не види..." и оцеляването се е превърнало в национална доктрина. Колкото и да сме черногледи, недоволни, обезверени, все ще се справим. По-добре и от гърци, испанци, ирландци и други тем подобни. Не, не говорим за държавата като цяло, нито за политиците-те живеят в паралелна реалност, в която притчи от сорта на „Царят е гол" не съществуват. Иде реч за стотиците хиляди, които не висят по кръчмите в безутешно хленчене, а творят съдбата си със собствените ръце. Сървайвър с маркса ЕС започна, да му мислят тези, които чакат подаяния. Нашенци не са от тях. Каноните на джунглата им е настолна книга, дето се вика...

От редакцията