290 лева ли струва животът в България?!

„Чудя се господата от Министерството и всички депутати дали са се качвали на линейка поне веднъж в живота, знаят ли какво е спешно повикване, имат ли представа какво представлява нашата работа? Биха ли обяснили не за София, а за един филиал някъде в България, как едно дете тежко пострадало при катастрофа, човек паднал от покрив, инсулт, инфаркт и т.н къде да се закара? Болницата, която се намира в града е затворена заради малоумните изисквания, направления, пътеки и други глупости, объркана система и грешна практика. Другата болница, която е на 30 км не може да приеме детето, и тя е на път да се закрие, значи то трябва да се закара до най-близката областна болница която е на 80-90 км.". С тези редове се обърна с писмо до редакцията на „24х7 Родопи" Захарин Владимиров. Мъжът е шофьор на линейка, а заплатата му е 290 лева, посочва самият той. Г-н Владимиров се обърна с молба за подкрепа от наша страна. Да се даде гласност на проблемите, които има в сектора на неотложната помощ, иска той.

 „Системата е такава, че родителите гледат как се говори по телефони какво е състоянието и къде биха приели пострадалото дете, вместо по най-бързия начин да се тръгне и пациента да се закара където трябва! Екипът е само от шофьор и медицинско лице. Знаете ли какво напрежение е за тези хора?! Шофьорът ако удари в някоя ЯМА по пътищата и спука гума, докато я смени са необходими 15-20 мин. А ако детето през това време умре?

Съдът няма да осъди държавата, че не е асфалтирала пътищата в България

и не е очертана осова линия в мъглите, няма да глоби или осъди някой индивид, който на второкласен път кара срещу мен на дълги светлини или се е лепнал зад мен и кара със 120-140 км/ч в населено място, за да видя, че колата му е много бърза. Не му пука, че има сигнали и вместо да намали, спре и угаси фаровете като остане на габарит или аварийни, за да не ми пречи да виждам пътя, вместо това... ще осъдят шофьора на линейката защото не е внимавал", пише в писмото си Захарин Владимиров.

„Вие, господа, депутати и министри, знаете ли какво е да те гледат родителите, да плачат да пищят да си скубят косите и да те молят с думите:"Хора, спасете ми детето?". Знаете ли какво е да гледаш разглобени хора, разбити глави и кръв, знаете ли как се слагат ръкавици и се изражда бебе в линейка, родилката няма нито една консултация, а ние сме двама-фелдшер и аз-един обикновен шофьор. Едва ли знаете! Знаете ли как се сваля пациент с инфаркт, инсулт от 6-7 етаж по стълби без асансьор, знаете ли как се носи пациент, който е 100-120 килограма с носилката в някое село по 30-40 метра в калта, снега, леда, дъжда – а ние мокри до кости и въпреки всичко сме на работа и продължаваме да влизаме в цигански колиби, където са най-големите вируси, мръсотия и да търпим да ни псуват да ни бият и да чупят  линейките.

Продължаваме да треперим при тръгване на адрес и да не знаем като пристигнем какво ни чака...

В цял свят това е най-ангажираната спешна служба и държавите дават много пари за нея. А тук линейките по филиалите дори нямат навигация, нямат оригинални сини лампи, а някакви фалшиви, които постоянно се чупят. И докато не осъзнаете, че не са по-важни разните десетки полицейски служби с големите заплати или съдебна система с многото привилегии, които виждаме как работят или това как да дадете поредните милиони за НСО и смяна на депутатските „БМВ"-та и „Мерцедес"-и, милионите лева отпускани за интеграция на ромите и т.н., а за спешна помощ няма пари за заплати и за здравеопазване-хората ще продължават да се разкарват по болници и ей така ще умират по пътищата и в линейките! Спешната помощ трябва да е на държавна издръжка и трябва да има един от най големите бюджети, без да бъде прикрепяна към болници или други структури, само служителите в спешна помощ знаят най-добре как и какво трябва, за да работи спешната помощ добре-вие трябва просто да го направите и да оставите тези хора да си вършат спокойно геройската професия!

Искам дебело да подчертая, че един шофьор в длъжностната му характеристика има един куп задължения-цели 2 страници! Защо в момента

аз съм шофьор, обаче съм и санитар, МОЛ и нося отговорност зад волана за доктора, за пациента,

за цялата линейка и апаратурата в нея, аз съм и счетоводител защото се пишат, смятат километри, часове, горива, отчети, актове за наличност, помагам на доктора на адрес, защото сме само двамата, помагам при израждане, травми, инфаркти, инсулти, пияни, дрогирани, аз нося чантата, аз подготвям игли, абокати, спринцовки, катетри и винаги с каквото мога помагам на доктора при всичко-а се водя само шофьор на линейка? Чудя се колко още нападки ще има срещу нас, колко още хора трябва да загинат заради липса на екипи, какво трябва още да направим, за да ни чуят там горе-може би да спрем работа както предлагат някои колеги-единственият начин да получим това което заслужаваме?

Накрая искам да цитирам бащата на медицината Хипократ, който е казал следното: „Животът е кратък, пътят към изкуството дълъг, добрият случай е мимолетен, опитът недостатъчен, а решението-трудно. Затова не трябва само лекарят да е готов да направи всичко, което зависи от него, но и болният, и обществото, и външните обстоятелства трябва да сторят нужното той да си свърши работата.!".

Така завършва писмото си Захарин Владимиров-шофьорът на линейка, който получава 290 лева заплата.