ОЦК умира, 550 души остават на улицата

Кой излъга Бойко Борисов за светлото бъдеще на комбината на Валентин Захариев!? Или премиерът крие нещо в ръкава си!?

 

  Късно вечерта на 23 март 2012 година беше разписана смъртната присъда на Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали. В нормална държава, с нормално функциониращи икономически субекти, е немислимо държавата да се намеси толкова силово в отношенията на частниците, но нямаше друго решение. Явлението „Валентин Захариев" подкопа устоите на националната сигурност. И лицето Валентин Захариев си изпроси… мрачната новина, меко казано.

 Докато миньорските семейства в Мадан се радваха, че вече имат нов стопанин, а заплатите им ще бъдат по сметките им в събота до 13.00 часа, 550 кърджалийски семейства си казаха „Това е края на ОЦК!". Това го заявяват и онези, които най-добре знаят какво се случва в момента. Защото съветниците на премиера Бойко Борисов може и да не знаят, че комбинатът на Валентин Захариев е с много стара технология и огромни дългове, но 550-те семейства отчитат, че в късна доба в петък

 

държавата взе „златната кокошка" от ръцете на собственика на ОЦК.

 

Без богатите на руда мини в района на Мадан, без свежи средства и с борчове в размер на 600 милиона лева, бизнесът на Захариев е като болен от рак, който изживява последните си дни.

 Банки, държава, доставчици, металурзи, руснаци, чеченци и други знайни и незнайни кредитори висят на шията на Захариев и неговия „Интертръст холдинг". Концентратът от Мадан вече ще пътува за Пловдив. Захариев трябва да намери нови заемодатели, за да може корабите да обиколят половината земно кълбо, за да доставят така ценната суровина в Кърджали. Отделно, Европейската комисия заплаши България с мегасанкция, ако ОЦК работи със старата технология, която обгазява Кърджали и региона.

Къде тогава е „светлото бъдеще"? Ако изреченото от премиера е само гол израз, то той трябва да се отърве от съветника, който му е подшушнал това. Защото без допълнени пояснения, „светлото бъдеще в Кърджали" звучи като това да каже на началника си „Г-н Борисов, да се качваме на хеликоптера за Мадан още днес, защото там ще си помислят, че

 

Ахмед Доган е пратил приятеля си Николай Вълканов да вземе „Горубсо"

 

и да стори хаир на родопчаните!". Неоспорими са близките контакти на милионера с лидера на ДПС. Факт е, че прословутият хонорар на Доган от милион и нещо лева за Цанков камък е разписан именно от новия стопанин на „Горубсо-Мадан". Естествено, от това не следва, че миньорите трябва да се кланят на Доган, но знае ли се как тълкуват ходовете съветници, мислещи в стил „популизъм му е майката"…

 Реално, Бойко Борисов излезе големият победител в Мадан. Поне, ако съдим по медиите и по настроението на площада в миньорското градче в събота. Премиерът има шанса да излезе победител в емблематичния за българската политика Кърджали, ако в ръкава си крие втората част от изречението „ОЦК-Кърджали има изключително светло бъдеще, защото и системите, и технологията, и новите машини, които са в момента залог на банката, са най-добрите като технология".

А пари има ли!?

 

Само нов собственик на ОЦК може да спре пътя на 550 души към бюрото по труда,

 

вариантът „Захариев и утре" е компрометиран. Коя банка ще му даде пари?!

Ако „Химимпорт" беше стъпил в Мадан, вероятно Захариев щеше да вижда светлина в тунела. И не защото компанията е давала 10 милиона повече за „Горубсо-Мадан" от Вълканов (б. р. – 30 милиона лева ще плати новият собственик на концесията), а защото щеше да продава концентрат на ОЦК. Сега ценната суровина ще пътува за КЦМ-Пловдив, който е партньор на Вълканов в обединението „Върба-Батанци". КЦМ има средства за внос на чужбина, но си подсигурява български концентрат с доста високо качество. Докато конкурентът ОЦК загуби рудниците си, няма и свежи пари. Захариев остана само с едни оферти от Азия, но те не му донесоха никакви финансови средства.

 Да се надяваме Бойко Борисов да има продължение на израза „светло бъдеще" и той да е:

 

Обозрим наследник на Валентин Захариев

 

Т. е. лица или група, които имат много пари; разбират от това с което са се захванали; имат доверието на PARIBA и другите банки, които са кредитирали бъдещата модернизация на ОЦК; знаят как трябва да се отнасят с работниците си и т. н.

Няма ли нов собственик на ОЦК, няма да има и ОЦК!

А това вече е проблем, който попада в категорията „Заплаха за националната сигурност", защото безработицата в Кърджали преди 3 години беше 8 процента, днес е 15 на сто. За скритата- да не говорим. И  да благодарим на хилядите гурбетчии в Западна Европа, чиито преводи крепят икономиката в Източните Родопи.

 

От редакцията