Полет над изкукуригало общество

 Полицаи спипали роми да разфасоват два ламаринени гаража в Кърджали. Посред бял ден. Докато ги закопчавали, мургавите разправяли, че ги били купили за 5 лева... Луда работа. „Ама и какво друго е обществото ни, ако не една лудница?", както пише в „Полета" на Кен Киси „над кукувиче гнездо". Гладът води и до безразсъдство. Гладът е лош съветник и так дале…В този ред на мисли, ако парите за металурзи и миньори не дойдат днес, като нищо ще посегнат да опоскат каквото е останало в и без това опосканите дружества на Захариев. Ама, той, последният да не е будала. Пиесата „1 долар за Кремиковци" вече сме я чели. Разправят, че поради въжделението „бягство на Запад", в Калифорния се събрали най-големите откачалки. Та и Захариев май натам драпа, ама не защото не му е наред нещо, а именно защото си е съвсем редовен. Апропо, и по Родопите същата притча носи дивиденти. Сиреч, малко ум да имаш, не би се заседял много из тъдява. Както разправят умилително по-старите мислители отпреди двадесетина години, „като тръгнеш от автогарата на Кърджали, че стигнеш до пазара-все хора любезни, с газета под мишница, аха и интелигентни дори...". Сега като минеш на тегел и... едни с чанти от акции в маркета „Негодно за Европа", други с празни блуждаещи погледи, трети откровено луди. Тези последните скоро ще станат като емблема. Един с висше офицерско звание, друг гордо крачи с ПВЦ бира в ръка и кълне на майчин език де що види. Взе да ни липсва Зоро (лека му пръст!). Поне придаваше стил на армията „сачми" по тротоарите, а и такива любовни истории редеше, мале! През уикендите става още по-зле. Градът осиротява, че нивите не чакат, а по улиците-па`иии се!  Срещу стек цигари и няколко банкноти, изгоря преди време и началникът на специализираното заведение. Ама не е луд тоя дето взема, поне така казваха. Рушвет и след рушвета-„червеи" на съмнението колко освидетелствани има от любов към „спорта".

Кражби посред бял ден, чат-пат някой нарязан с резачка след запой, луди по тротоарите (някои се учат и да шофират-лелеее!), безумни надежди за заплати, още по-безразсъдни, вярващи в утопията на политическите доктрини. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето общество?! Кой се спасил овреме, спасил…

От редакцията