Проф. д-р Иван Илчев: Историята не бива да се използва като сопа в политическите спорове

В Кърджали през 1911 година около 90 на сто от населението е било неграмотно,  20 години след това картината е съвсем различна, твърди ректорът на Софийския университет

 

 

Проф. д-р Иван Илчев е български историк и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски" от 2007 г. Син е на акад. Илчо Димитров, бивш министър на образованието, науката и технологиите в 82-то правителство на България.

През 1995 г. става професор по Нова и най-нова история на балканските народи.

Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън", Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).

Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на Научния съвет на факултета. 

 

Интервю на Рафет АЛИ

 

- Професор Илчев, през октомври Кърджали ще отбележи „ 100 години свободен град". Мероприятията още не са започнали, а първия скандал е факт. Художниците се принудиха да свалят от логото израза „османско владичество" след „дебат" с общински съветник. От какво и от кого се е освободил Кърджали, г-н професоре?

- Трябва да се научим да се отнасяме спокойно към историята и да я не използваме като сопа в политически аргументи ...в политически спорове. Нека да оставим историческите спорове за терминологията на ...професионалните историци. Когато има едно такова събитие като Балканската война, което засяга на практика целия регион, съвсем естествено е да има различни точки на зрение в зависимост от това, кой на коя страна се е сражавал през тези години, но сто години е достатъчно време да се погледне спокойно на събитията.

В Библията има един израз "Обичай врага си!", хората трудно могат да обичат врага си, разбира се, но колко време трябва, за да се забрави враждата, да се погледне по друг начин на  някога  съществувалата вражда. Така, че 100 години е достатъчен от гледна точка на период от време. Аз лично, до момента съм канен на 4 конференции от турски историци, които правят конференции за Балканската война. Тоест, на тях въобще не им пречи факта, че български историк ще говори пред турски историци. Канени сме на конференции в Гърция, в Сърбия, в Македония...така, че трябва да се изслушаме един друг, а това, че какво ще е друго владичество, ако я няма Турската империя...ами тя е била територия на Турската империя...разбира се, че ще е турска властта. Тъй бяха Ирландия, част от Британската империя и никой не може да казва, че там е било нещо друго...има британска власт. Така, че дайте да оставим тези спорове, тези спорове, които в момента някои днес ги водят, за да печелят политически привърженици, в крайна сметка, това са хора, които си играят с гиндокса за пълен материал.

- За 100-годишнината се предлагат всякакви инициативи, но всичко се свежда до така нар. „казионни събития" – изложби, събрания, издаване на брошури и т. н . Подскажете някой идея – хем да е празнична, хем в България и по света да чуят за нас.

- Вижте сега, една война в никакъв случай не е празнично събитие. След сто години може да Ви изглежда така, накривили юначно фуражки, вървят напред...напети български или турски или сръбски войници, но за тях това съвсем не е било така. Те са страдали от студ, от глад, от болести, от холера, от тиф, от дифтерит...За съжаление, историците са грешни, историците, като правило, се съсредоточават само върху някои страни от войните. Много, много неща от историята на Балканските войни въобще не сме ги засегнали, тепърва започваме да се занимаваме. Например, какво правят жените по време на Балканската война? Мъжете са на фронта, жените какво правят?

По време на войните се променя ролята на жената. Не сме се занимавали примерно, с военните съдилища. Колко души са съдени за военно дезертьорство? Колко души са осъдени за извършване на престъпление срещу врага? Имам в предвид българи срещу турци, турци срещу българи, българи срещу сърби, сърби срещу българи...значи това са въпроси, които въобще не сме ги още понечили да ги разчопваме. Така, че това, предполагам, че ще го правят историците след нас. Би могло, разбира се, аз в никакъв случай не мога да претендирам да имам по-голяма фантазия от жителите на Кърджали, те самите трябва да кажат как могат да направят "неказионно" в крайна сметка. Веднага мога да дам един прост пример за "неказионно". В Кърджали през 1911 година, предполагам, по мои сметки, около 90 на сто от населението да е било неграмотно. 20 години след това картината е съвсем различна, ето една причина-разликата...

- Позволете и питане за предстоящите кандидат-студентски изпити.  Кои са били по-подготвени – някогашните кандидат-студенти, които влизаха от Кърджалийско по различни постановления, сиреч, малко на зор, или сегашните, които държат да я имат дипломата и са готови да се охарчат за нея?

- Аз не бих казал, че тогава е било много лесно на хората от Кърджали да влизат, но аз искам да ви кажа, че само в моя курс имаше трима души от Ивайловград, който все пак не е от най-големите градове в България. Значи, трима души в един курс и мога да Ви кажа, че и тримата се реализираха в живота много добре. Така, че за какво говорим, да не ги делим хората на хора от Кърджали, хора от София, хора от Благоевград. Това са си български ученици. Зависи, изключително много от преподавателите, ако те имат добри преподаватели, знаещи...,аз сега бях в Езиковата гимназия тук и видях страшно много млади, будни деца, водени от очевидно, влюбена в своята работа преподавателка по история. Така, че надявам се, от тези деца немалко да влязат и в най-престижните висши български училища.

- Можете ли да ни убедите, че един възпитаник на СУ е по-кадърен от някой пришълец от така нар. „Лондонско сити" и прочие кръгове, които парадират, че са възпитаници на по-умните, на по-богатите, на по-демократичните?

- Изключително много зависи от качеството на самия човек. Образователното качество на образователната институция е, разбира се, изключително, има много високо значение, но нека да дам пример със себе си. Аз съм преподавал не само в Софийския университет, преподавал съм  три години в различни Американски университети, една година в Японски университет и искам да ви кажа, че нивото на студентите там не се различаваше от нивото на студентите, на които преподавам в Софийския университет. Така че, всеки, който полага усилия и работи над себе си има възможност да направи добра кариера. Сега, току що в Софийския университет излезе една голяма книга с интервюта на випуск` 1981 година, това беше един от първите ми випуски, на които водих упражнения като асистент. Като погледнеш тези шейсет и няколко души виждаш, че петдесет и няколко от тях са направили една много добра кариера, едно много добро професионално и социално развитие в България, изключително добро! От този випуск  са и президента Първанов, и жена му. /Смее се/