Металболизмът на Захариев

Или цялата неромантична приказка за похода на Валентин Захариев от "Дару метал" до днес

 

 "Той е много добър търговец.". "Не го подценявайте." "Отлично е изучил математиката, търговията и финансите." Така започват разказите си за Валентин Захариев всички, които някога са имали взаимоотношения с него. По-нататък обаче повечето хора предпочитат да замълчат или думите им да не бъдат цитирани. Защото историята на начинанията му, меко казано, не е романтична. От преди покупката на "Кремиковци" през 1999 г. до ден днешен тя е осеяна със скандали, стачки, загуби, съдебни спорове и фалити. В момента Захариев отново е сред лицата, които ежедневно виждаме във всички медии по същия повод. На ръба на оцеляването са неговите предприятия ОЦК -Кърджали, и ГОРУБСО - Мадан. Историята е позната. Миньорите чакат заплати от месеци, фирмите са на загуба и не работят, държавата няма какво да направи, а Захариев ту обещава да реши всички проблеми, ту е готов да си тръгне. Сред обвиненията към него все повече се откроява това, че бизнесменът източва заводите, в които влезе. Повдигнаха го официално синдикатите. А ден преди да стане министър на икономиката, Делян Добрев намекна за същото. Позитивните сценарии за излизане от драмата със стотиците гладни миньори са малко. Но за очакванията към бъдещето често говори миналото. А то показва съвсем ясно едно: Захариев не е палавник на дребно. Заводите, в които влиза, в повечето случаи са големи, с много работници и важни за цели райони. Наивно е да се смята, че сделките за такива компании се движат от проста математика и минават без санкцията на управляващите. Още по-наивно е да се повярва, че делата на бизнесмена в който и да било период от "кариерата" му не са били обект на наблюдение пак от най-високо ниво. Без много близки връзки на високо ниво в няколко правителства поред схемите му трудно могат да се случат в този си вид.

Първите милиони

В началото на 90-те години на миналия век Валентин Захариев започва бизнеса си като един от многото търговци на скрап. Тогава той е съдружник с бившия банкер Атанас Тилев в "Дару метал" - фирма за покупка и продажба на черни и цветни метали. Чрез нея е подадена и първата оферта в Агенцията за приватизация (АП) за покупка на "Кремиковци". След спорове между Тилев и Захариев за контрола върху фирмата (в които на страната на ексбанкера се включва и бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов - тогава управляващ на виенското "Дару финанс") оферта за комбината подава "Дару металс", в която Захариев участва вече без Тилев. Разприте между двамата постепенно утихват, но съмненията кой всъщност е подал оферта за "Кремиковци" и кой се възползва от нея така и не се изясняват.
През 1999 г. "Дару металс" печели преговорите с АП за 71% от столичния металургичен гигант. Тогава правителството на Иван Костов и оглавяваното от Захари Желязков приватизационно ведомство предпочитат предложението на Захариев пред това на турската "Ердемир". Офертата на "Дару металс" предвижда цена един долар и обещание, че в "Кремиковци" ще бъдат инвестирани 300 млн. долара до 2005 г., а дълговете на комбината от над 400 млн. лв. ще бъдат изплатени. Именно тези ангажименти накланят везните в полза на българския бизнесмен. Междувременно държавата плаща малко над 180 млн. лв. дългове на "Кремиковци" към НЕК и "Булгаргаз". По-малко от година след като поема комбината обаче, Захариев заявява, че е разкрил по-големи задължения на "Кремиковци" и иска разсрочване на обещаните плащания и инвестиции. Пет години по-късно Агенцията за следприватизационен контрол установява, че голяма част от въпросните вложения не са направени, а като такива се отчитат разходите за "поддръжка на мощностите в експлоатационна годност". С изплащането на задълженията ситуацията е смесена - част от заемите към банки са погасени, но пък неплатените сметки към държавните енергийни монополи са се увеличили. През лятото на 2005 г. обаче Захариев продава "Кремиковци" на притежаваната от индийския милиардер Прамод Митал "Глобал стийл". За да избегне нарушаване на приватизационния договор, той трансферира акциите не на комбината, а на фирмата си, чрез която ги притежава: "Финметалс" (бившата "Дару металс"). Тогава "Финметалс" (по думите на самия Захариев) има нетни задължения от 250 млн. евро. "Кремиковци" пък отчита ежегодни загуби. Цената, платена от Митал, е чисто 135 млн. долара. Така от обикновен търговец на скрап Захариев за пет години се превръща в сериозен играч. По собствените му думи той е бил добър стопанин на "Кремиковци". "Откакто е приватизиран комбинатът, в него са вложени 488 млн. лв.", твърди Захариев през 2005 г. Това впрочем е версията му и днес. Недоказани ще останат подозренията, че първа доменна пещ, в която той твърди, че е налял милиони, на практика е била реконструирана преди идването му. Същото важи и за линията за непрекъсната разливка на стомана, пусната от Захариев, за която също бивши служители и директори говорят, че е била почти готова преди приватизацията.
Факт е обаче,  че "Кремиковци" след стопанисването на бизнесмена се оказва една поорязана структура. А самият той - с доста по-голямо състояние от официално обявените 135 млн. долара от индийците.

Термити в метала

Още през 2007 г. "Кремиковци", притежавано вече от Митал, подава до главния прокурор Борис Велчев сигнал, в който ясно е описана схемата на работа на Захариев там. Според документа между 2001 и 2004 г. "Кремиковци" чрез дъщерното си "Кремиковци трейд" "е извършвало активни търговски и финансови операции с офшорните "Скад ко" - Кипър, и "Булстийл" - Великобритания. "С дължимите суми от "Скад ко" и "Булстийл" за доставена от "Кремиковци" и "Кремиковци трейд" стокова продукция горепосочените дружества са извършвали плащания по нареждане на "Кремиковци" на трети лица от името и за сметка на дружеството ни", пише в сигнала от тогавашния изпълнителен директор на комбината Вилас Джамнис. В резултат на въпросните транзакции към края на 2004 г. (малко преди индийците да купят столичния гигант) той се оказва с вземане от двете офшорки в размер на близо 101 млн. евро. Когато "Кремиковци" прави опит да си потърси парите, куриерът връща писмата до офшорките "поради неоткриване на фирмата на посочения адрес". Хората на Митал в "Кремиковци" пращат запитване и до Захариев. Отговор обаче няма.
Схемата е проста, разказват източници, работили в комбината по онова време. Повечето суровини и материали, необходими на "Кремиковци", минават през двете офшорни фирми. Пак през тях минават и продажбите на готова продукция. Така самият комбинат не разполага с парите си - те се движат от офшорките. Кой стои зад двете фирми? Според документите, внесени в прокуратурата от индийците, в банкови книжа, издавани от UBS - Швейцария, като представител на "Скад ко" в България е посочена Таня Цекова. А адресът за кореспонденция с нея е абсолютно идентичен с този на "Кремиковци трейд" (нищо чудно, като се има предвид, че тя е търговски директор на"Финметалс"). Между 2003 и 2005 г. на същия софийски адрес на бул. "Цар Борис III" е бил регистриран и създаденият от Валентин Захариев "Интертръст холдинг БГ". "В някои от сключените търговски договори между "Кремиковци" като продавач и "Скад ко" и "Булстийл" като купувачи е полаган един и същ подпис, ангажиращ и двете страни купувачи", пише Джамнис до прокуратурата.

И до днес обаче 100-те млн. евро не са намерени

По твърдения на КТ "Подкрепа" същата матрица Захариев прилага за всеки завод, който придобие. Моделът е всички покупки и продажби на производственото дружество да минават през странични фирми (отново на Захариев) и те да извършват всички плащания от негово име. Само че самото предприятие така и не получава парите си. "Той стои, докато може да източва. След това напуска", казва председателят на федерация "Металургия" в "Подкрепа" Людмил Павлов.

Приключенията в чужбина

Повикан от следствието заради мистерията с липсващите 100 млн. евро, Захариев обяснява, че те идват от "курсови разлики". Бизнесменът обаче излиза от сделката на живота си и с други придобивки. Малко преди да стане собственост на Прамод Митал, комбинатът купува две предприятия - Lemind в Сърбия и NewKo Llamkos Steel в Косово. Тъй като по думите на Захариев индийците не проявяват интерес към заводите в чужбина, той решава да поеме собствеността върху тях, а в замяна да прехвърли на "Глобал стийл" фабриката си за безшевни тръби "Интер Пайп". Според приватизационните договори с местните власти обаче акциите на Lemind и NewKo Llamkos не могат да бъдат продавани две години. Затова Захариев и Митал подписват предварителен договор за покупко-продажба на фирмите. Управлението на задграничните дружества се поверява на Захариев предварително, но той не връща жеста на Митал да го пусне във фабриката си за тръби. Впоследствие бизнесменът залага активите на "Интер Пайп" пред Първа инвестиционна банка (ПИБ), а индийците никога не получават завода. Косовската инвестиция на "Кремиковци" пък бързо губи стойност. След като комбинатът не изпълнява задължението си да инвестира в NewKo Llamkos 15 млн. евро, тамошната Агенция за приватизация през 2007 г. си национализира предприятието.
Малко по-различен е сценарият в Сърбия. Там по времето, когато собственик се води "Кремиковци", но управител е "Интертръст", холдингът прехвърля 70% от капитала на Lemind в своя полза. И до днес заводът е собственост на българския бизнесмен. "Това е едно от най-добрите предприятия, една от най-сполучливите приватизации в региона", казва Захариев. Според публикации в сръбската преса обаче 150-те работници там периодично стачкуват за забавени заплати, а предприятието всяка година отчита загуба. Последната стачка в Лесковац, приключила в началото на март, е продължила според местните медии 52 дни. Захариев обяснява проблемите с бизнес средата там - корупция, "повече, отколкото в България", и остаряло трудово законодателство. "В Сърбия винаги се случват такива неща, затова US Steel си тръгнаха", смята той.
Извън сръбските сделки с индийски привкус и източник "Кремиковци" другите инвестиции на Захариев в Сърбия също са интересни. През януари 2010 г. сръбската агенция за приватизация развали сделките си за продажба на три взаимосвързани фирми на "Интертръст холдинг". Държавата си прибра машиностроителната "Моделара" и леярните "Ливмин" и "Обойени метали" заради неспазване на ангажиментите от страна на купувача. И там българският бизнесмен твърди, че е направил сериозни инвестиции. Властите обаче са на друго мнение.
Македонската "Интерагро" (за търговия с плодове и зеленчуци) също приключва бързо жизнения си път. "Продадохме я през ликвидация", казва самият Захариев.

Кой е следващият

Днес Захариев е известен най-вече с предприятията си ГОРУБСО - Мадан, и ОЦК - Кърджали, които купи с парите от продажбата на "Кремиковци". Негова е и фабриката "Интер пайп". Последната по думите на Захариев, макар и да не произвежда тръби, работи и в нея ще се инсталира линия за студено валцуване. Според отлично осведомени източници на "Капитал" обаче заложените при Първа инвестиционна банка активи на фабриката в момента се режат на скрап под контрола на банката и се изнасят от работната площадка. Отделно "Кремиковци автотранспорт" води дело за несъстоятелност на "Интер пайп" заради задължение от малко над 115 хил. лв. И според заключенията на вещото лице по делото дружеството на Захариев отчита загуби, а текущите му активи са недостатъчни да покрият краткосрочните му задължения. С две думи - положението във фабриката изобщо не е добро.
Същото важи за ОЦК и ГОРУБСО. И двете не работят, на загуба са, а работниците стачкуват за неизплатени заплати. Държавата пък, притисната от социалното недоволство, се опитва да посредничи в намирането на нов инвеститор. Ако се съди по досегашната история на Захариев обаче, за инвеститора там предстоят интересни времена. Що се отнася до самия предприемач, в идващите години ще се разбере дали излиза от сегашното си начинание с печалба или загуба. "Все още съм само на 63 години. Имам време да върша още много неща", казва той.

„Капитал"

 

 

Голямото браво

След като продаде "Кремиковци" на Прамод Митал и декларира впечатляващите 30 млн. лв. данък, Валентин Захариев беше обявен за данъкоплатец №1 за 2005 г. Малко след бляскавата церемония по награждаването обаче бизнесменът поиска внасянето на налога да бъде разсрочено. А после обяви, че данъчен служител му е поискал 1.5 млн. лв. подкуп, за да задвижи процедурата за отсрочката. В резултат тогавашният директор на НАП Мария Мургина лично се извини за "некоректното отношение". Малко по-късно Захариев все пак получи отсрочка за задължението си към бюджета, като позволението беше дадено лично от финансовия министър по това време Пламен Орешарски.

 

 

Хотелското наследство на "Кремиковци"

Някъде из носталгичните си спомени за бурното развитие на металургичния бранш в дълбокия соц много от бившите работници на "Кремиковци" пазят дългите летни дни, в които абсолютно безплатно са строили почивни станции с надеждата да прекарват отпуските си там. Такива станции "Кремиковци" има например в Китен и на Витоша. Да, безплатните строители наистина дълги години ги ползват. В момента обаче и двете се държат от семейството на Валентин Захариев - всяка по различен начин. Като собственик на 71% от "Кремиковци", малко преди да сключи сделката си с Прамод Митал, през декември 2004 г. Валентин Захариев подписва договор за продажба на базата на Витоша с "Аква тур 21" - дългогодишен арендатор там. Цената е 850 хил. лв. Впоследствие туристическата фирма се оказва собственост на съпругата на бизнесмена Катя и двамата им синове Кирил и Петър. Такова е положението и днес, а хотел "Кремиковци" се рекламира като "уютен и удобен, с отлично разположение".
 По-различна е ситуацията в по-големия обект в Китен. Станцията на металурзите там е на възможно най-доброто място в селището, на метри от северния плаж "Атлиман". Тя има два 14-етажни хотела, бунгала, спортна площадка, ресторант и 26 декара земя. За нея Захариев, пак малко преди идването на Митал в "Кремиковци", подписва предварителен договор за продажба пак с "Аква тур 21" за 2.2 млн. лв. До окончателен договор не се стига, но пък е сключен такъв за наем за 20 години напред. Така и в момента базата на морето се ползва от фирмата на Захариеви, а синдикът на "Кремиковци" води дела за прекратяване на договор, според който, вместо да плаща наеми, "Аква тур 21" се задължава да прави инвестиции в обекта.