За джибрЕто, простите металурзи, Ъ-кащите в политиката и…буквите!

В далечната 1976 г. сп. "Тайм" публикува "Систематичен генератор на високопарни фрази". Нещо като наръчник по "нищоказване", облечено в сложни фрази. Това е схема от 30 "купешки" думи, които се подреждат в три колонки от по 10. В първата например са думи като: паралелен, функционален, тотален, систематизиран. Във втората - наблюдаван, реципрочен, управленски. А в последната фигурират: опции, гъвкавост, фаза, мобилност. Всяко произволно съчетание на по една дума от всяка колона произвежда "авторитетна фраза". Която звучи мъдро, но не казва нищо. Например: "Тотална управленска мобилност". Каквото и да значи това.
Повечето политически речи у нас, а и по света звучат досущ като продукт на генератора на "Тайм". Понякога фразите не са високопарни, но пак са неразбираеми. Навързването на думи в странна за слушателя последователност е "патент" на вицепремиера Цветан Цветанов. Макар и при него несъвършеният словоред и познания по синтаксис да минават за напредък, защото замениха познатите от началото на кариерата му лозунги и клишета...


Входирам...
Зачитам...
Разписвам...
Тези три глагола звучат всеки ден от устата на парламентаристите. Но не в смисъла, който познават обикновените българи. Те знаят, че зачитат чуждото мнение, волята на родителите си. Но в никакъв случай текст. А и не би им хрумнало да използват думата "вход" като глагол, защото обикновено влизат във входа, а не "входират". Но който слуша парламентарния канал, знае, че законопроектите най-често се "входират", не се "внасят". А текстовете им се "разписват". В речника обаче пише, че се разписваш под документ. Думата има и преносен смисъл - отбиваш номера, че си посетил нещо, разписвайки се. В краен случай можеш да разпишеш плица.


Преводачите в паника
Нищо чудно, че преводачите се оплакват, че често се виждат в чудо, превеждайки изказвания на премиера, министрите и депутатите. За използването на споменатите три глагола по нетипичен начин голям принос има шефката на парламента Цецка Цачева. Може би е заимствала това от правната лексика. И сигурно е така, защото законопроектите започнаха да се "входират" благодарение на преподавателя по право и бивш вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски" Пламен Панайотов.
"Не може, който мирише на джибри, да му мирише на предсрочни избори", каза неотдавна премиерът Бойко Борисов по адрес на Ахмед Доган. Ако трябва да сме точни, той изрече "джибре", може би защото така произнасят думата в Банкя. Пак негов е патентът "лист", вместо "листове" хартия.
Много политици казват "общинити", вместо "общините", "инергия", вместо "енергия", "становищи", вместо "становище". И затова спецове по български език се заричат по примера на техни колеги от миналия век да направят езикова карта на българския парламент. Често "е"-то звучи като "и" в речта на проф. Любен Корнезов от БСП, който иначе е вносител на един от законопроектите за българския език. Покрай дебатите се наложи Лютви Местан от ДПС да размаха мотивите на проекта, в които беше открил близо 30 правописни, пунктуационни и стилистични грешки. Местан е блестящ оратор, който винаги говори със завършени изречения, в които подлогът, сказуемото и останалите части на речта са на местата си. Затова пък много негови колеги в парламента признасят "ъ" вместо "а". Така прави Мая Манолова (БСП), казвайки "мъкър че", вместо "макар че". Запазена марка на шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) е думата "тримесЕчие" вместо "тримЕсечие". Лидерът на БСП Сергей Станишев обича да казва "голями", а не "големи".


Айде стига, бе!
Това обаче, което прави настоящия парламент различен от предишните, е мощното нахлуване на уличната реч. Обръщения от трибуната, обикновено към опонента, от рода на "Айде, бе", "Айде стига, бе", вече са всекидневие. А до неотдавна никой политик не би си позволил да "бе"-ка на публично място.
Използването на народния език е едно от най-силните оръжия на премиера Борисов. Признават го и опонентите му. Речта на Генерала може и да затруднява преводачите, но пък е абсолютно понятна на електората. При него сработва правилото, че не е важно какво се казва, а как. Натуралното простодушие в речта на Борисов, което очевидно хваща дикиш, се опитват да копират в ГЕРБ.
"Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", каза на металурзите в Кърджали премиерът. И те прекратиха протеста си. Кой друг политик би дръзнал да говори така?!


Визията на ясните знаци
Умението на Борисов да говори на народа и като народа го отличава рязко от мнозинството "стари" политици. Словата на "ветераните" често изобилстват от "визии", "конкретика", "ясни знаци". Зад тях опитното ухо може да долови намесата на пиари, но обикновеният слушател, или избирател, нищо не разбира. Всеки ден се чува изречението - "има политическа воля" за това и онова. Обикновено за построяване на нещо голямо, например мост над Дунав. Ако някой събере всички изказвания само на премиерите, президентите и министрите, съдържащи този израз, ще има да се чуди защо въпросните обекти още са виртуални при тази бликаща "политическа воля". Друга хитрост за пред електората е да се говори в притчи. Похват, модерен най-вече в БСП. Навремето Сергей Станишев оглави партията с тибетската молитва на уста: "Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; дай ми решителност да променя това, което мога да понеса; дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога." На последния конгрес пък Георги Първанов се отказа от лидерската битка, разказвайки притча за Соломон.


Мачът е свирен!
Политиците направо обожават спортния език. Обикновено в разговорите помежду си. Но се случва той да прозвучи и от трибуната. Президентът Росен Плевнелиев повтаряше по време на кампанията си, че иска "президентството да е център-нападател". Любими в политиката са и военните метафори. Валят "стратегии", "офанзиви", отварят се "фронтове".
За 22 години средностатистическият българин се понаучи да разпознава клопките, които му залагат политиците с непреводимите си слова. И щом чуе например "оптимизация на разходите", знае, че не го чака нищо добро. Защото идват съкращения, орязани заплати, пенсии и щатове...
„Труд", заглавието е на 24rodopi