Тютюн на изкуствено дишане

 Не виждам защо да се отказваме от тютюна, твърди производител №1 родопчанинът Асен Кючюков


Да плащаш за нещо, което не се случва. В света на бизнеса това е непонятно. Когато говорим за държавни средства пък, се превръща в недопустимо.
И въпреки липсата на икономическа логика точно това е реалността в сектора на тютюнопроизводството - за пореден път земеделското министерство ще поиска нотификация от Брюксел за субсидия от националния бюджет, която да изплати през изборната 2013 г. Засега размерът й не е точно определен, но очакванията по думите на производителите са за около 70 млн. лв. - колкото приблизително бяха помощите и през последните две години. Така идната година ще е шестата поред след присъединяването на България към ЕС, в която държавата подкрепя извънредно производителите на тютюн с пари от националния бюджет. И ако доскоро извинението за допълнителните плащания беше нуждата от подкрепа за преориентиране на сектора към алтернативно производство, както и компенсиране на ниските изкупни цени на продукцията, то днес тези аргументи вече не важат. Защото прословутото преструктуриране просто не се случва, а пазарът е вече либерализиран и цените се повишават.
Оказва се, че парите, с които бюджетът дотира производителите, служат основно на търговците, които могат да предложат по-ниски изкупни цени, знаейки, че държавата ще добави разликата. И, разбира се - на самите политици, които да запазят у производителите илюзията за значимостта им. В изборна година това не е изненадващо. Но колкото и да е банално, така данъкоплатецът пак ще купува влияние за управляващите. Интригата в случая е защо правителството на ГЕРБ го прави. Дали иска да спечели гласовете на тютюнопроизводителите, или прави услуга на ДПС, чийто традиционен електорат са те.


Отглеждането на тютюн...
От 2007 г. парите, които бюджетът отпуска за тютюнопроизводителите, би трябвало да се използват за преориентирането им към други култури - отглеждането на тютюн отдавна изобщо не е част от агрополитиката на евросъюза. В България обаче просто не е така.
"Не ми е известно нито един от малките производители в Родопите да се е преориентирал. Нито има към какво, нито някой от тях знае как. По-едрите собственици опитват да разнообразяват производството, но не е толкова просто. А и не виждам защо да се отказваме от тютюна", казва зам.-председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Асен Кючуков.
Данните на агроминистерството също показват, че площите с тютюн не само не намаляват, а дори растат, като през 2010 са достигнали рекордни обеми. Същото важи и за количествата произвеждан тютюн. И макар че и двете бележат спад през 2011 г., прогнозите на браншовата асоциация са за над 30% ръст на продукцията тази година.
Наскоро земеделският министър Мирослав Найденов също призна, че субсидиите от последните години не се използват с тази цел. Но въпреки това той мисли за изплащането им и догодина. "Тези хора просто имат нужда от парите", каза той.

...и на електорат
Не че много други производители нямат нужда от пари. Точно тези от традиционно бедния и съответно лесен за влияние родопски регион (където основно се отглежда тютюнът) са твърде желани гласоподаватели, чиито симпатии не са за пренебрегване, смятат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които от години призовават властта да сложи край на порочния кръг на субсидирането.
Дефицитите на тази практика обаче реално не са неосъзнати от управляващите. Защото в опита си да се харесат на определен електорат, те отглеждат проблем за бъдещето: субсидиите само изкривяват реалния пазар и цени, което винаги е опасно. "Докато не спрат плащанията, тези хора никога няма да намерят стимул да се преориентират", твърдеше финансовият министър Симеон Дянков през 2010 г. Въпреки това под натиска на протестите субсидия от 116 млн. лв. имаше и през същата година, както и през следващите две - съответно 70 и 73 млн лв. За да мотивира плащанията, агроминистерството изработи и стратегия за преструктуриране на отрасъла. Тя обаче не предлага нито конкретни мерки как да се случи то, нито срокове за изпълнението им. "Истината е, че макар и да опитват, експертите в земеделското министерство знаят, че родопският регион е изключително труден и промяна там е почти невъзможна", твърди Асен Кючуков.


Изкуствено пушене
На друго мнение обаче са икономистите. Николай Вълканов от ИПИ припомня, че още от 2003 г. в България действа Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите. По нея се предоставят инвестиционни кредити са закупуване на посадъчен материал за различни култури, животни и дълготрайни материални активи, а Държавен фонд "Земеделие" субсидира 20% от стойността им. "Ако съществуваше действителна политика и воля за подпомагане на алтернативния поминък на населението там, би могло да се предполага, че постепенното намаляване и отпадане на субсидиите за тютюн е обвързано с нарастване кредитирането по програма "Родопи", като по този начин се осигури плавен преход", смята Вълканов. Както показват данните обаче, това просто не е така (виж графиката).


Проблем на здрава глава
Очевидно аргументът "пари срещу промени" е изпразнен от съдържание. Другият мотив за субсидирането - ниската доходност в сектора, също вече няма тежест. С промените в закона за тютюна от 2011 г. свободният пазар в отрасъла вече е факт - бе премахнат не само квотният принцип за производството, но и лицензионният режим за фирмите, които изкупуват суров тютюн. Така ограниченията пред конкуренцията отпаднаха и резултатите са налице. "И сега тютюнът се изкупува предимно от компаниите, които го правеха преди години, но вече продаваме и на фирми от чужбина. Преди те имаха интерес, но не купуваха, защото сделката трябваше да мине през местна лицензирана фирма, което я оскъпяваше", разказва Асен Кючуков.
Средните изкупни цени за четирите отглеждани в България сорта през 2011 г. са се повишили (вижте таблиците). Прогнозата на Кючуков е през настоящата година да се вдигнат още, а тази на редкия ориенталски сорт "Басми" дори да достигне рекордните 8-10 лв. за кг. "Пазар има. Ние сме една от малкото страни, които отглеждат ориенталските сортове, а търсенето за тях е голямо. Изнасяме за Гърция, Италия, Полша. Имаме запитвания дори от Китай. Деветдесет процента от широколистните сортове като "Вирджиния" също отиват за износ - основно към Европа, където има недостиг на тютюн и се внася дори от страни извън съюза. Защо тогава да преструктурираме и да унищожаваме производството", пита Кючуков.
Това обаче поражда и контравъпроса защо, след като пазарът се развива добре, трябва да се изплащат помощи. Либерализирането бе безспорно правилна стъпка на управляващите. Политиката на подпомагане в сектора обаче влиза в противоречие с нея, защото другата причина за по-ниската изкупна цена е именно субсидията. Компаниите, изкупуващи тютюн, предлагат по-ниски цени с идеята, че производителите ще бъдат компенсирани от държавата. Пазарната логика предполага, че без субсидия ще има още по-високи цени. В изборна година обаче явно нито държавата ще посмее да каже стоп, нито производителите ще пропуснат да се възползват от един сигурен доход.
Важен въпрос е и кой печели от този ход на ГЕРБ. В продължение на две правителства - осем години, ДПС гарантираше на тютюнопроизводителите и търговците, че всички ние ще плащаме за изкуственото оцеляване на сектора. След смяната на властта очакванията наистина бяха, че субсидиите ще бъдат спрени. Фактът, че държавата продължава тази практика и при това управление, има две възможни обяснения. Първото е, че ГЕРБ се опитва да спечели на своя страна хората, които до момента изглеждат закрепостени към ДПС. За да се случи това обаче, не е достатъчно само да гарантираш субсидиите. Нужна е и много работа по места - структури, хора, организация... Подобна активност на ГЕРБ в родопските райони засега не се забелязва.
Второто възможно обяснение е ГЕРБ да прави услуга на ДПС. Между двете партии очевидно има диалог, защото поведението на Ахмед Доган е далече от опозиционно. Представителите на ДПС в надзорния съвет на Агенцията по приватизация например подкрепиха преди време продажбата на "Булгартабак" - действие, немислимо при предишни правителства. Което и от двете обяснения да е вярно обаче, сигурно е, че от субсидиите губят всички останали. Загубите за данъкоплатците ще са точно 70 млн. лева. Тютюнопроизводителите също са в неприятна ситуация. Те са зависими от милостта на ДПС и живеят в постоянна агония - ясно е, че нямат бъдеще, но командното дишане на субсидиите им позволява да оцеляват от година на година.
Ани Коджаиванова, Капитал


За последно или не?
Субсидията, планирана за изплащане през 2013 г., ако бъде одобрена от Брюксел, вероятно ще е последната възможна. Комисията проявява благосклонност, тъй като става дума не за европейски, а за национални средства, споделят източници на "Капитал", които се занимават с еврофондовете. Целта на държавата сега е да убеди Брюксел в програмите на новата обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014 - 2020 г. да бъдат разписани и специални мерки за тютюнопроизводителите в България, твърдят те. Ако това се случи, явно въпросът ще е дали парите ще отидат за реално преориентиране на земеделците от проблемните региони, или просто ще послужат като финансов лост на държавата да купува влияние.
Другият проблем е, че за да могат да кандидатстват за дотации по схемата за единица обработваема площ, производителите на тютюн ще трябва да се окрупнят или сдружат помежду си. Което по думите на самите производители ще е предизвикателство за тях.