Образователни неволи и в най-скандалния завод на България: В ОЦК за чистач вече искат средно специално

За чистенето на тоалетните и алеите в Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) ръководството въведе нов критерий – работникът да има средно специално образование, след което уволни дългогодишния санитарен труженик.

С. М. К. твърди, че уволнението му, извършено със Заповед N 241/31.10.2011г. на ОЦК, е незаконно поради нарушаване на чл.333 от КТ, а също и поради това, че не му била връчена нова длъжностна характеристика, съгласно която за заеманата от него длъжност се изисква по-висок образователен ценз. Той потърсил правата си в съда. Настоява да се отмени атакуваната заповед, съда да признае уволнението за незаконно, да го възстанови на предишната му работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца.
На първа инстанция С. М. К. губи делото, но не губи кураж и обжалва пред Окръжния съд.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните по делото е бил налице трудов договор, по силата на който ищецът е

работел в ОЦК като „обслужващ работник в АКБО".

Основната функция на длъжността му се заключава в „обслужване, хигиенизиране и поддръжка на чистотата на санитарни помещения, паркове, градини и улици в предприятието". В представената с исковата молба длъжностна характеристика за тази длъжност е посочено, че за заемането й се изисква основно или средно образование.
Установява се също, че на 27.10.2011г. на ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика, като наименованието на длъжността е променено в „обслужващ работник/битов корпус"; основната функция на длъжността се посочва като „почистване и поддържане хигиената в банята и пространството пред и в административната сграда", а за заемане на длъжността се изисква средно общо и средно специално образование.
От ищеца е било поискано да представи в отдел „Управление на персонала" копие от документ за завършено образование", като от приложените по личното му трудово досие 2бр. писма в този смисъл, не се установява дали същите са му били надлежно връчени. Приложена в трудовото му досие е и празна бланка на декларация за притежаван документ за завършено образование, в която единственото вписване е за дата – 01.11.2011г., и „отказал да попълни декларацията", с посочени две имена на свидетели и подписите им.

На 01.11.2011г. при условията на отказ на ищеца е била връчена атакуваната заповед №241/31.10.2011г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, като посоченото в нея правно основание е чл.328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ – работникът или служителят

не притежава необходимото образование.
Прието по делото е ЕР № 1333 от 090 /07.06.2011г. на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" , Г., от което се установява, че ищецът С. М. К. е с 56% намалена работоспособност и заболяването му попада в Наредба №5/20.02.1987г. на МЗ и чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
От правна страна въззивният съд намира следното:
Въззивната инстанция не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за това, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
На първо място, доколкото трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ, то с оглед нормата на чл.333, ал.1 от КТ процесното прекратяване на правоотношението не попада в хипотезата, при която работодателят може да уволни работника само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.
На следващо място, работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението обаче във всички случаи, и в частност по чл.328, т.6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. Поради това, съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, т.6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право - чл.8, ал. 1 КТ. Страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и

забраната за злоупотреба с право, или пряка и непряка дискриминация.

Ето защо, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност по чл.328, т.6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Макар неадекватно, нововъведеното изискване за ценз за длъжността, заемана от ищеца - обслужващ работник в АКБО, който следва да се занимава с почистване и поддържане хигиената в банята и пространството пред и в административната сграда, не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност., Следва да се направи извод обаче, че по този начин и в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, работодателят използва субективното право да определя какви са изискванията за извършване на определена работа, но в противоречие с неговото социално предназначение.
В настоящия казус правната възможност по чл.328, т.6 КТ, която осигурява на работодателя да прекрати трудово правоотношение едностранно, само поради промяна на изискванията за образование или квалификация /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, в случая е използвана целенасочено за уволнение на конкретен служител – въззивника С. М. К..
Или, налице е случай на злоупотреба с право, което правният ред не допуска

Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права,

както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
В случая, след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл.328, т.6 КТ, заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконна.

Следва поради изложеното атакуваното решение да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат като основателни и доказани. Водим от изложеното, Окръжният съд отменя решението на Районният съд, като признава уволнението  за незаконно. Отменена е заповедта на ръководството на ОЦК, с която С. М. К. се уволнява.Той се възстановява на предишната длъжност - „обслужващ работник/битов корпус". Ръководството на ОЦК е осъдено да плати сумата в размер на 1 974 лева, представляваща обезщетение за времето, през което С. М. К. е останал без работа поради уволнението - 01.11.2011г. - 30.04.2012г., както и деловодни разноски в размер на 300 лева.