За диплома и дупе дават, а после…Голата истина: Акъл не ща, голямо бюро ми дай!

Може би над 80 на сто от абитуриентите ни сами осъзнават, че влизането във ВУЗ е задължително условие за просперитет след търкането на коравия школски чин. Със сигурност обаче всеки един от тях е разбрал, че това не е недостатъчно „за големите кинти, меките кресла и сърцеспиращите бедра на личната асистентка". Но все пак-поне първа крачка. Да, ама дори и тя не е никак лека. В чужбина ни гледат със захлас само като разберат, че имаме средно образование, камо ли „онуй, от Свободния", което не че особено помага, защото в следващия миг парцалът за чистене отново е подаден…

Вероятно имаме най-много висшисти на глава от населението. Е, и? На научилите определено им се губят определени умения от колегите им, успели в крехка студентска възраст да разберат, че тялото и парите могат да осигурят всеки китап, да отворят всеки офис. Дипломата е просто поредната спирка по пътя на съвременните „знания за личен просперитет". Който го няма в главата, го има в торбата или между краката. Уви, това е истината. Като тази, на момичето отраснало в малкия родопски град, завършило образованието си на „туба бензин от къщи", преглътнало доста неща заради „личното израстване" и в крайна сметка развило „талантите" си далеч зад граница. 

„Със секс всичко се постига. Върху подходящия чаршаф, на подходящия собственик, няма недостижими цели. Който е пропуснал първото отдаване за диплома, после може да се черви, че му била фалшива. От друга страна пък, пропуск за началническо място не е направен. Като бягане с препятствия, само дето първите две си ги взел с един скок, инерцията те повлича и се строполяваш върху останалите. Това е друга тема. Висш пилотаж над шефски обелиск, а след него релакс на задни части в удобно кресло зад голямо бюро… „Болката малка, срамът е голям"-дрън, дрън. Доволно количество водка, задушевен разговор с елементи на опипване, книжка, протокол, добра оценка и минаваш напред. Ако нещо във флуидите не е наред, да знаете-от водката е. Сменете марката или увеличете количеството. Всичко се прави за каузата „Учи мама, за да не работиш после". Едно време е било така-завършваш висше-държавата ти намира тихо, уютно и спретнато местенце на някое бюро и си киснеш там за сносна заплатка. Доволен и щастлив. Искаш ли просперитет, няма начин-ще трябва да връзваш нечии обувки… заднешком обаче. Хиляди такива случаи, но потулени в носталгията на миналото. Сега не е по-различно. Катериш кариерната стълбица с краката напред (може и без гащи, да не губиш време). Реализация на мечтите по време на Прехода. Що ли се сетих за модните агенции? Като питаш някоя от контингента какво е учила и вади от ръкава дипломи от А до Я, обезценявайки още повече знанието. То всъщност, не струва нищо. Китапът е важен, а с необходимата школовка от креватната академия е в кърпа вързан.

 Важното е да си легнеш с правилния човек.

Преди доста години телевизионни камери бяха изловили в столичен ресторант тогавашен вътрешен министър. Отрупана маса, голяма компания, хахо-хихи, сръбска музика, известна манекенка вдясно от него. А министърът казва на репортерите: „К`во ме безпокоите, не виждате ли, че  в момента съм с Жени?!". После стават бизнесдами и погребват миналото. Абе, бамбашка е да си с министър.

Така, че това вече е съвсем нормално. Едни го правят за облагата, други-щото им е кеф, а трети-да не останат по-назад от предните. Винаги го е имало и ще продължава да съществува. Сега и времената предразполагат. Кризата удари по рушветите, та на тяхно място дойде „натюрлих"-ът. Някои преподаватели сами си го намекват, студенти пък сами предлагат. Стокови отношения от борса „Содом и Гомор". Чух, че някъде пъхали директно презерватив в студентската книжка, а в комплект с прилепнала блузка, липса на сутиен и други видео ефекти, думите стават излишни, прашасалият материал от учебници и лекции губи всякакъв смисъл. Нагон бе, само елементарна манивела му трябва, че да заръмжи двигателят в похот.

Който го няма в главата, го има между краката.

И достигаме отново до извода-не е нужно много знания за диплома, както и диплома за просперитет. Цялата тази философия в кариерното израстване може да се нарече „Тайнството на съвкуплението". Моралисти и идеалисти могат да се хванат за главите, но капиталистическият ефект му отрежда място направо в предговора на всеки икономически учебник.

Покана за весело събиране, парти в покрайнините на града, малко алкохол, секс за десерт-една вечер. Получаване на отлична оценка и вземане на диплома-за цял живот. Това бе схемата на едно подобно соаре с предисловие в поканата-„на чаша вино да обсъдим конспекта и между другото… тревожните въпроси, които предизвиква обтегнатото положение в Близкия изток". С други думи интелектуални разговори на високо ниво, академичен стил при паднали „визи" в отношенията студенти-преподавател. Как да откажеш? Отиваш със „светилото" на университета в някоя затънтена вила из Родопите. Приятно, предразполагащо. Ресурс от алкохол да впиянчи половината град. Доста хора, музика, никакви официалности. Малко като във фолклорното предаване „От дума на дума".

Та от дума на дума и от тема на тема, встрани от останалите, „светилото" прокара топла длан по едното бедро. Гледа с унес и дълбоко разбиране, кима с глава и продължава да изследва сантиметър по сантиметър крака ми. Постепенно насоката на разговора преминава към предстоящия изпит при него, небивалите възможности, които носи отличната оценка, за миг се отклонява върху прекрасните ми очи и визия, постоява за известно време на зодиакалните съзвездия и благоприятното им разположение за моето бъдеще, завършвайки с демонстрация на императорска власт… Това последното се материализира с пошляпване по задника, след като ставам да си налея питие. По университетски галантен и по студентски пиян, професорът направо си пита „Сделка или не?!".

След около двадесет минути вече сме в една от стаите и изпитът започва. Мъка по целия „въпросник", а стенещата кулминация сякаш гали съзнанието с ехо в аула „Дай си книжката".

Пито, платено, консумирано и заверено.

Теглиш чертата на следващия ден и продължаваш по стълбицата на успеха.

Няма срам, има амбиции. Що народ се е изредил по вили, вилички, апартаменти, диванчета в кабинети и т.н. по същите подбуди. Един преподавател казваше: „Животът и истината за него не се учат само в университета". Съвременни мъдрости с прозаичното-целта оправдава средствата. Някои се блъскат цял живот, други успяват по-лесно. Блъскащите се обаче в един момент могат да застанат на пиедестал, от който задоволявайки потребностите си да тласнат ония вторите напред. Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък.

Фройд е прав-сексът е в основата на всичко. Както и светът на капитала също-ако нямаш пари и много ум, използвай тялото си."

Жельо МИХОВ