От глад овцете завиха като вълци: 1. Прати колега за дюнер, 2. Прати една майна на закона...

Американската мечта може и да я има, но не е много сигурно. У нас обаче със сигурност съществува. Някои политици са живо доказателство. Излишно е да ги изброяваме. Ферманът на просперитета и блажният имидж би се оказал прекалено дълъг. Ако и към него притурим „обръчите" доволен слугинаж,  ще стане „ябаааа", както викат в Хасковско. За какво са мечтите освен, за да се сбъдват. Поне за определени хора.
Един пич от Пловдив отказа окончателно да бъде повече беден. Ей, тъй! Прати колегата си за дюнер, законите на майната им, а себе си изстреля незнайно къде с ръчен багаж от милион и половина лева. Новият " герой", изплувал от блатото на плебейското отчаяние. Всекидневно информационни сайтове публикуват по някое „разкритие" относно мъжа, свил инкасото на няколко банки. Всяко поредно обаче е придружено с нова снимка на въпросния Георги Енев, докопана от профила му в социалната мрежа. Най-издирваният в момента мъж позира по плажове, ресторанти, вдига наздравици, „бродира" из чиниите с вилица… Ходил по мисии като военен, служил на сбърканата държавна политика, подчинил половината си живот във философията на трижподстригваната за година овца, ама… не. Енев е на път да се превърне в олицетворение на огромния среден пръст, показан на системата, за който мерак има у всеки от „неговото стадо". Наскоро група родопски селяни се кълняха, че видели новия милионер с раница по баирите-правил се на турист, че и на билкар… Дни по-късно други, заразени от златната треска нашенци, прехвърлиха част от стотиците хиляди левове на пловдивския десперадо в намерена чанта с мангизи в горите край Чепеларе. Оказа се портмоне със стотина кинта, открито от дечурлига в центъра на родопското градче, върнато в полицията. Ама, мания! Подсъзнателната треска на бедняка, тръпката за лесните пари и решението с тях на злободневните задачи с няколко неизвестни.
Още малко да погладуват овцете, да погледат омазнените муцуни на разбойническо-чобанския конгломерат, пък може и да им поникнат освен мераци и вълчи зъби. Досега все още преживят с тарикатско високомерие на гладната душица. Радват се като подрастващ дявол на дребния мизерлък, с който „го набиват" на установения ред. Има, види се, наченки и на (не)здрав разум.

 

От редакцията

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите