Контра: Ще се противопоставям, защото не искам моите деца и внуци да потискат в себе си мисълта си и да чувстват страх да се изразяват!

Позиция по "Позицията..." с автор Страхил АЛЕКСИЕВ

 

 Прав сте уважаеми господине! Прав сте, но само донякъде!

Ще Ви разкажа случка от детството си (някъде към 1972-73г.), когато бях ученик в седми клас. По онова време, доколкото си спомням, големецът на града ни по партийна линия беше Георги Петров, а жена му (това вече много добре го помня) беше директорка на у-ще "Митко Палаузов", където учех, и се казваше Златка Петрова. Тогава още не беше забранено ученето и говоренето на турски език и ние, турчетата си учехме езика в училище.

Един ден, може би към края на учебната година, директорката на училището ни събра нас, всички турчета в една класна стая и започна да ни разяснява, колко важно е за нас да знаем български език. Рекох си, че е много добре, и че е много правилно. След това тя продължи и започна да ни обяснява, колко е неправилно и погрешно, и колко е натоварващо за нас да си изучаваме майчиния език, при положение, че видите ли, „ вие у дома си го приказвате езика и го знаете, което е достатъчно за вас, и не е необходимо да го изучавате в училище". След тези нейни думи, изведнъж у мен се породи мисълта: „ами в такъв случай би следвало да не изучаваме и български език, понеже навсякъде извън дома си приказваме на български и нямаме необходимост да се натоварваме излишно с изучаването му". Рекох си да изразя тази си мисъл тогава, но нещо вътре в мен ме стопира и ме спря. Може би от страх, а може би от предпазливост, не знам точно защо, но не можах да изразя мисълта си. Впоследствие, години след тази случка, разбрах, че тогава нещата не са били толкова простички, колкото се е опитвала да ни убеждава „Другарката Златка Петрова". Та, нека да се върнем към онзи момент. Накрая на мероприятието, директорката ни все пак „ни даде" възможност сами „да решим" дали искаме, или не искаме да изучаваме езика, и че ако желаем, трябва да подадем молба. След като се прибрах у дома, споделих това с баща си, на което той ми отговори, че би било много по-добре за мен да си изучавам езика, което не е само изучаване на лексика, но е изучаване и на  граматика, литература, както и на бит и култура. След като с баща си се разбрахме по въпроса, аз подадох молба в училището, че и в осми клас желая да изучавам турски език. След като преминах в осми клас, мина седмица, минаха две, а по въпроса за ученето на турски език, никой нищо не ти казва. Тогава по своя инициатива, отидох при преподавателя Аптишев и го запитах защо не си изучаваме езика? На което той отговори, че само аз и едно момиче сме били подали молби, та според училищното ръководство не си струвало преподаването му!? А между другото, същият този Аптишев, след началото на „демократичните промени", в учителския институт продължи да ми преподава езика, но този път, така да се каже „на по-високо академично ниво", за което, а и за по-предишната му дейност, му целувам ръка!

Та сега нека да си дойдем в настоящето и да видим, що за „полемика" се вихри около нас. Вие, уважаеми господине, сте адвокат, но твърде некоректно започвате да изразявате позицията си по въпроса, като започвате с: "Мисля, че искането на лидерите на ДПС за предизборна агитация на турски език е некоректно и неразумно...". Ще кажете „нима не е вярно?". Няма да отрека, но съм длъжен да отбележа, че Вие или от незнание, или умишлено пропускате и не желаете това да се знае, че искането е породено от препоръка на Европейския Съюз към България!? В качеството Ви на адвокат, аз не мисля, че това не Ви е неизвестно! По-нататък продължавате: "...Не бива да си затваряме очите за хубавите и полезни неща, които са се случвали..." Да, много правилно, но не бива да забравяме и за онзи скрит асимилационен процес, който е бил държавна политика, и чрез който навремето се е подготвяла почвата за прилагането на така наречения „възродителен процес"! Казвате: "...Говоря за времето след 1968 год., откогато съм свидетел на случващото се тук...". Да, аз също говоря за това време до 1989 г. и искам да Ви запитам –„Помните ли, че в далечната 1968 г. имаше книги, вестници и списания на турски език и кому пречеха те! Разбира се, никак не пречеха, дори напротив, те приобщаваха Турското население към общността „Български народ" и ни правеха част от него, с което се и гордеехме! Какво лошо имаше в това, питам пак!? Продължавам по-нататък където казвате: "...На учениците по селата им се преподава на турски...". И това не е вярно уважаеми господине, а е изречено тенденциозно. Бил съм преподавател в Черноочене преди време и на нищо подобно не съм ставал свидетел. Ако имаше нещо подобно, такава дандания щеше да се вдигне, че и глухия щеше да чуе, а пушилката чак до небесата щеше да достигне. А относно езика на днешната младеж ще кажа, че в днешно време те са под такова медийно, а чрез интернет и под такова интерактивно влияние, че е абсолютна безсмислица да твърдите, че не владеят добре български език. В позицията Ви относно темата, а и не само във Вашата, но това се забелязва и в други мнения, се получава нещо като аберацията в оптиката, т.е. разместване и изместване на фокусите на отделните дължини на пречупените светлинни вълни. По този начин всеки си акцентира в удобния за него фокус, без да се съобразява с основното по темата. В този смисъл бих Ви казал, а и не само на Вас, че са Ви напразни тревогите! Ще попитам още: Да сте чули някой да призовава да не се изучава български език? Аз не съм чул! Да сте чули някой да призовава някоя общност в България да се затвори и да се капсулира в себе си? Аз не съм чул! Няма и да чуете, защото това не е целта. Целта, уважаеми господине, е да има повече и невъзвратима демократична промяна, която да не позволява абсолютно никакъв геноцид подобен на така наречения „възродителен процес". Абсолютно трябва да бъде изключена каквато и да е възможност за негативно въздействие, над която и да е етническа общност в България, било тя турска, арменска, еврейска или ромска! А тази промяна, преди всичко трябва да се осъществи в начина на мислене на отделния индивид, и еднакво да се прилага на практика в интерес на цялото общество. А как ще стане това ли? Разбира се, не чрез отблъскване и налагане на безсмислени забрани, а чрез спечелването на доверието на субекта и неговата общност. Предоставянето на възможност за  изразяването на мнение, независимо на какъв език, би била добра стъпка в това направление. И тук му е мястото да акцентираме по същество. По принцип, когато стане въпрос за езици, всички сме съгласни с мисълта, че езикът е богатство. За да каже един човек, че знае даден език, то необходимото условие за това е, той да умее да мисли на съответния език и точно да изразява мисълта си. В различните езици, в зависимост от граматическите правила, структура на изречението и т.н. и т.н., към едно и също действие се подхожда по съвсем различен начин, и това по своему оказва влияние, относно начина на мислене на съответния език. В това се крие и богатството на изказа на езика. Така че, ако един оратор има възможност да се изразява свободно и да акцентира на мисълта, ще е полезно за всички. В противен случай се получава изразяване на нещо неопределено с неразбираеми за аудиторията слова, след което последната започва да си шушука и да се пита – „какво искаше да каже тоя сега"? Я ми преведете Вие, уважаеми господине, израза „да, ама не!" на език, който много добре знаете, и съпоставете значението на превода с оригинала, и да видим дали той сто на сто ще се покрие с него. Сигурен съм, че това няма да стане! А Вие как мислите? Вие сте адвокат по професия, уважаеми господине, а аз съм адвокат по принуда, породена от житейски преживявания. Не напразно разказах онази случка от детството си, което е само една прашинка от преживяното. Ако казвам че съм адвокат, то разбира се е в преносния смисъл на думата, но трябва да знаете, а и не само Вие, че винаги ще се противопоставям на каквито и да са опити за потъпкването на нечии човешки права. Ще се противопоставям, защото не искам моите деца и внуци да потискат в себе си мисълта си и да чувстват страх да се изразяват. Ще се противопоставям, защото това ще е не само в моя полза, или в полза на моята общност, но ще е и за Ваше добро. Разбира се, излишно е да убеждавам точно Вас в това. На вас много добре Ви е познато онова чувство на пренебрежение и безсилие, когато Ви се отнеме думата в съда!? Така, че моите уважения уважаеми господине, и както казвате: "...Нека бъдем по-мъдри и отговорни"

 

Джафер Нуредин Мехмед

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите