76-годишната Еленка Николаева: Отвратих се от внуците си, как децата ми създадоха такива чудовища!

Пребиха ме за 30 лева, срам ме е да се покажа пред хората, плаче отчаяната баба. Внуците, на възраст от 6 до 12 години, отмъкват пенсията й, за да си купят алкохол

 

 Телефонът на репортера на „Над 55" в Кърджали звъни напористо – отсреща е баба Еленка Николаева, която държи на екстремна среща с нашия човек в парк „Горубсо". Край „Розариума" със символичния паметник на целувката, дело на художника Емил Пенчев. Верни на принципите си, загърбваме всички останали задачи и отиваме на явката. Разпознаването е лесно.

76-годишната женица е с тъмни очила, нещо необичайно за хора на подобна възраст. Отначало си мислим за някаква „късна" екстравагантност, но нещата се оказват къде-къде по-сложни.

 

Николаева сваля стъклата, а зад тях виждаме тъмносини хематоми

 

Събеседничката ни инстинктивно хваща с двете си ръце ръката на репортера, гушка се като малко дете в раменете му и подхваща невероятната си изповед.

„Онзи ден, на 8 юни, получих пенсията си. Не е кой знае колко голяма – 260,37 лв. Живея в гарсониерка в квартал „Възрожденци", в първите блокове, дето гледат към „Кьош дере", по пътя за Ардино. Моите малки „вампири" – внуците ми Краси, Радко и Яница, първият е на 12 години, а последният на 6, знаят точната дата, когато ще „забогатея". Така е отдавна. Нормално е, баба съм, давала съм им досега по 2-3 лева. Толкова мога. Но последния път издебнали пощальона, видели го как влиза и излиза от кооперацията и нахлуват в панелката ми с гръм и трясък. Знам, че Краси отдавна се дрогира с някакви хапчета, че ги купувал по левче едното, че Радко започвал деня си с биричка, а сетне минавал на нещо по-твърдичко, че „полуразвалили" и невръстната си сестричка. А бе, ужасии, какво да ти разправям. Споделям със сина Иван и снахата Мария какви ги върши „светата троица". Те само ми викат: Дърто, съвсем си изкуфяла! Не виждаш ли, че вече склерозата съвсем те е подгонила и няма да те изпусне до гроб!

Донякъде са прави – имам наборки, че и по-млади от мен, дето са станали стопроцентови кукувици – пикаят пред блока, а забравят да си вдигнат гащите, да ме извиниш. Но това е друга тема.

Та внуците ми, Бог да ги пази въпреки всичките им грехове, нахлуват в гарсониерката ми с крясъци: „Бабе, по двайсе кинта на парче! Иначе ша ти е.ем мамата!". Останах шашардисана, чедо! Откъде толкоз злоба, откъде толкоз агресия, не знам. Обясних им, че имам да плащам „баяти" сметки към ЕVN, към енергото, де, към Виваком и към още кого ли не. Че и на бакалийката Петра съм задлъжняла с 60 лв. вересии. Но като ме емнаха и трите идиотчета – прости ми за израза, бой, та бой. Виждаш какъв е резултатът – насиниха ми физиономията. И мъжът ми Андрей беше пияница, културтрегер го водеха, не се куртулисваше нито от добро, нито от зло. По нашия край ги наричаме „дирно колело", сиреч нито се води, нито се кара, дето има една приказка. Бъхтал ме е като за световно първенство, но все пак е бил умен чиляк – посягал ми е там, дето да не се види от никого. А тия невръстни пезевенки, сърце не ми дава да ги напсувам, въпреки че го умея по-добре от тях, посегнаха право на физиономията ми. „Разкрасиха" ме за чудо и за приказ. Както ме виждаш сегинка и както ти се явявам сама, доброволно и без "призовка", опитва се да внесе нотка на хумор изстрадалата белокоса жена.

А в същото време душата й плаче, та се раздира. На хиляди посоки.

 

Тримата „непрокопсаници" отмъкват стотачка от пенсията на бабичката

 

Това едно на ръка. Смилат я от бой, щото им се е опънала. В яда си изкъртват шперплатовата й мижава врата, а по стълбите до първия етаж нареждат като лумпени: „Ша ти го начукаме, дърто, така, както не можеш да си представиш, ако следващия път ни правиш такива въртели. Майка ти да е...м…"

Баба Еленка е в несвяст. Едвам намира сили да позвъни на телефон 112. Екип на Спешна помощ й бие една инжекция за свестяване, като я съветва да звънне и на полицията. Жената обаче, живяла цял живот в патриархалност, мир и хармония с всички останали покрай себе си, не може да „предаде" най-близките си. Въпрос на принципи. Обажда се на сина си и му разказва за случката. Оня троснато й реди в слушалката: „Мамо, какво толкоз е станало?! Абе, ти нормална ли си, що ме занимаваш с глупости!". И я отрязва за няколко дни.

„Не знам, сине, грешно ли живях, грешни помисли ли съм имала. Все се смятах за праведна. Бог да отреди! Бях в църковния хор към една от местните църкви. И там мерзост, мръсотия... Стигнах до извода, че религията отдалечава хората, а вярата ги обединява. Най-накрая се обърнах към себе си, но нали трябва да помагаш на син, на дъщеря… Всичко дадох от себе си, разбираш ли, а какво получих в замяна?!", редят се сълзите на старицата като от „Водопада" на рекичката край Кърджали и едва ли ще пресъхнат скоро.

Георги АНДОНОВ,

Вестник „Над 55"