Изследването: 62 на сто от българите са съгласни да имат за комшии турци

Китайците вече са редом до ромите като най-недолюбван етнос от българите. Това показва изследване на "Отворено общество" за предразсъдъците към етнически и расови малцинства у нас, проведено през май 2012 г. Макар да са изключително малко на брой у нас (едва 749 според националното преброяване от февруари т.г.), китайците са сред най-нежеланите за съседи и съграждани.
За българите почти няма разлика дали в тяхното населено място живеят роми или китайци. 59.5% са съгласни представители на азиатския народ да живеят в техния град или село, 59% дават същия отговор за ромите. Разликата става малко по-голяма, когато стане дума за квартала - половината от българите (50.3%) нямат нищо против да го делят с китайци, 47.6% са склонни да съседстват с роми.
Когато става въпрос за брак, прословутата толерантност на българите изтънява. 17.9% отговарят с "да" на въпроса дали те биха сключили брак с ром или биха ли се съгласили децата им да се обвържат с такъв човек. 19.9% са готови да приемат в семейството си китаец. Минимална е разликата със следващия по предпочитание етнос - за араби биха се омъжили (или дали съгласие за децата си) 20.3%. С турци са склонни да се бракосъчетаят 29.4%.
Нагласите на българите към ромската етническа група са най-устойчиви през годините. В положителна посока се развиват възприятията ни за турците, като промяната е особено видима през последната година, отбелязват изследователите.
Турците са като цяло и най-добре приетият етнос - 62% от българите са съгласни да са съседи с тях, а за близо 69% няма никакъв проблем да живеят в един и същ град или село. Като цяло изследователите отбелязват, че стереотипите ни към турците са се смекчили през последните 4 г. "Традиционно водещият стереотип за турците като "религиозни фанатици" значително е загубил своята сила, а негативните стереотипи "отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са заменени от положителните "трудолюбиви" и "добри търговци", обяснява Алексей Пампоров от "Отворено общество" пред "Дойче веле".
Очаквано младите от 18 до 30 г., участвали в извадката, са най-толерантни по отношение на брака с чужденец. Около 40% от тях са съгласни да създадат семейство с етнически турчин, около 25% биха приели ром, а около 26% - китаец. "В по-високите възрастови групи респондентите са далеч по-нетолерантни, като нивото на приемане на някой "различен" в семейството там е доста по-ниско", отбелязват от "Отворено общество". Българите с по-ниско образование са по-склонни да се обвържат с ром или турчин.
Представителите на турската общност пък се оказват най-затворени за приемането на "различни" в семейството си - едва 14% биха се сродили с китаец, за разлика от тях ромите са доста по-толерантни - 42% от тях биха приели китаец в семейството си.

СТЕРЕОТИПИ

В представите на българите турците са "трудолюбиви", евреите са все така "богати", а албанците са "отмъстителни" и "зли". Това са част от стереотипите ни за другите според изследването на "Отворено общество" за социалните дистанции в България през 2008-2012 г. Оказва се обаче, че стереотипите се менят и ромите не са най-стигматизираната малцинствена група у нас. "През последните четири години българите недолюбват най-вече имигрантите от Африка, както и мюсюлманските имигрантски общности - арабите, албанците, кюрдите. Това са "виртуалните малцинства" в България. Те са най-непознати, затова са и най-недолюбвани", коментира Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия пред "Дойче веле".
От друга страна, безрезервно приемаме гражданите на ЕС и руснаците. Логично симпатизираме и на православните славянски групи. Затова и македонците, сърбите, украинците, бесарабските българи са приемани като брачни партньори и колеги. Когато обаче стане дума за началници или да им бъде дадено българско гражданство, предразсъдъците на българите се отключват и одобрението спада. Българите мохамедани, турците, арменците, евреите и румънците не са добре приемани като брачни партньори, но пък са харесвани като колеги и съседи. Отношението ни към японците е идентично.
Към арменците българите също променят нагласите си. В началото на прехода са били смятани за "възприемчиви", "културни", "дейни" и "кротки". Днес вече те са "хитри" и "скъперници", но и "дружелюбни" и "весели". За евреите продължава устойчивата нагласа, че са "богати" и "скъперници".
За сънародниците си българинът мисли, че са "умни", "трудолюбиви", "добродушни" и "гостоприемни" хора. Неизменно обаче в тази характеристика влиза и "завистливи", което не се променя с годините.
Сега