„Болниците са на „нула", нека всички да дарим кръв!". Този апел прозвуча преди две седмици и причини „сериозен" отзвук сред… различните държавни администрации. Всичко де-що е годно за процедурата под строй бе пратено към кръвните центрове. Въпреки недотам добре плануваната масовка, слава Богу, позакърпихме уж положението по болниците. А беше време когато само партията да спусне по вертикала позивната и потоци комсомолска кръв шурваше в банките. Пак под строй, ама по-така. Тези години вече са минало.
Причината за обявената кампания преди броени дни бе във връзка с появилия се недостиг на кръв и кръвни продукти от групи А и 0 в лечебни заведения в страната. Липсата бе обяснена с провежданото лечение на пациенти с тежки хематологични заболявания, както и извършването на големи хирургични интервенции в редица здравни заведения. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов беше един от първите отзовали се на призива на здравното министерство и дари кръв. След него същото стори и икономическият министър Делян Добрев… И така уж до най-нисшия ранг чиновник на държавна служба.
100 литра на ден спасяват София
100 литра кръв на ден са необходими само за столичните болници, обяви неотдавна директорът на Националния център по трансфузионна хематология доц.Андрей Андреев. Според него ако 250 души дарят кръв за ден, София ще има запаси за около седмица. „За първи път се обръщаме към обществото с такъв призив, но вече съм сигурен, че хората не са безразлични", допълни доц.Андреев, след като в първия ден на кампанията кръв дариха над 200 желаещи. Тук малко сметките не излизат, но докторите най-добре знаят. Той препоръча на близките на пациентите да преустановят порочната практика на даване пари на кибиците из дворовете на центрове, които предлагат да дарят кръв вместо тях. Другото, което Андреев припомни е че няма законов текст, който да регламентира задължителното даряване на кръв от роднини преди предстояща операция, но призова гражданите да го правят доброволно, за да не се стига до недостиг или до критични ситуации...
„Ако не получите нищо…
„Ако поради някакви причини не получите нищо след даряване на кръв, незабавно отидете до най-близкия магазин и си купете шоколад, изпийте едно кафе и като цяло пийте много течности през деня". Това е записано в едно „упътване" в нета, относно процеса по кръводаряване. Рядко обаче може да се случи подобен „постен" сценарий. Обикновено има поне едно шоколадче или... около 300 кинта суха пара. За толкова пазарят кръвта си мургавите сънародници. Разбира се цената варира спрямо отчаянието и закъсалият вид на нуждаещите се. В момента обаче таванът на услугата бил от 200 лева. Вероятно причината за промоцията е в дъмпинга, получен от обявената кампания.
Заради вафли и шоколад, десата гладен стоят!
„Да мине кампанията и пак ще дойде нужда до нас. Роднини имаме, на Пловдив. Брат`чеда ходи чат-пат да продава кръв. Е, то не е често, не може изведнъж много накуп да извадиш. Трябва да остане, друг бизнес също има, сили трябват, кръв трябва. Сега няма нужда. Ходели хора, давали. Вземат, вика роднините, вафли, шоколад, за тях сега пари няма, защото кръв има. Ще мине обаче времето и пак ще продава. Сега-диета за десата, после пак-месо на масата, ракия за душата. Това е. И аз съм `одил до Пловдив. Давал съм там кръв, пък се прибирам после. Така, 150-200 лева, пътните 20 и нещо. Има къде да спа, има отгоре пара. Трябва тама малко психото да има. Да усещаш. Нали, така малко. Колко е закъсал човекът, колко му трябва помощта ти. Пазарлък също трябва да се прави. Понякога хората много имат нужда, ама като нямат пари? И брат`чеда сваля цената. Ще опрат до нас пак, скоро".
Така разказва ухилен нашенец от Махалата. Комичната притча за добрия самарянин на капитализма. Всичко се прави за пари, за „десата", за душата.
За други надеждата струва 42 лева. Това е фиксираната от 2007-а година цена за 450 милилитра кръв. Те се дават на т. нар. платени кръводарители, които се отзовават в случай на спешна нужда. В списъка на Кръвопреливния център в Пловдив фигурират към 100 души, сочи проверка на местна медия. Те могат да бъдат потърсени по всяко време. Не се плаща кръвта, а че са се притекли на помощ. Всеки кръводарител се изследва задължително за СПИН, хепатит В и С, сифилис, кръвна група. Но в кръвта има паразити, вируси, бактерии, а важното е да не се навреди на донора и на реципиента. Пловдивският център обслужва Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали.
Това е мрачната действителност за пациентите и роднините им в България. Тук донори на кръв почти липсват, болниците нямат пари, а нелегалната търговия с циганска кръв процъфтява. Тя се наказва със солени глоби, но доказването на подобно деяние граничи с невъзможното. Необходима е жалба от страна на платеца. Последният пък вижда в пазарлъка последната надежда за спасение на близък. Кръгът се затваря и накрая печелят всички.
Дарявам кръв за културните особености на заклани с брадви
„Безплатно е, но само ако трябва да дадеш. Ако трябва да получиш-не си ли платиш си мъртвец. Изводът е: хем няма пари, хем най-вероятно дарената безвъзмездно кръв ще послужи за нашенци, изразявали културните си особености с брадви, ножове и счупени бутилки помежду си. А когато аз, да речем, опра до нужда от кръв, трябва да платя на подобни за тяхната, която сигурно е с достатъчен градус, а прави и „синджир". Няма нужда от нашата благотворителност. Крайно време е социалното министерство да спре да храни вечно безработни граждани, а да се направят програми за подобни. Като например-платени, но от държавата, кръводарители. Поне да си заслужат социалките…", коментира мъж в двора на кърджалийската болница.
„Аз като дам кръв, ми трябват 2 дни да се възстановя напълно. Работя за 20 лева на ден. За това време губя 40 лв, защото съм в задължителна почивка. А с тези пари мога да купя нещо на детето ми. Е, какъв ми е стимулът да дарявам кръв? Има и друго. Нацията се топи, а нуждите от кръв нарастват. Какво става? Да не сме в далаверата с износа?", заявява друг родопчанин, дошъл на свиждане на роднина в здравното заведение.
За човешкото отчаяние винаги се намира пазар. Разликите между мургавия продавач на кръв и „дарителите"-нихилисти се превръщат в невидима линия между живота и смъртта, както и погребаната човечност и вяра на съвремието ни. Затрупана под отломките на здравната реформа и цялостната концепция за държавност в България. Рушенето на хуманността е като ронеща се мазилка в отчайващо стар коридор в болница пред закриване.
Жельо МИХОВ
%20-%20Copy.jpg)
супер е
ОтговорИзтриване