Питайте децата за герои! Не роднини за „баба ми да стане почетен гражданин“

„Ние сме ти изключително благодарни, че спаси децата на Кърджали. Отсега нататък ти си колкото гражданин на Ловеч, толкова и на нашия град". Тези думи изрече кметът Хасан Азис преди година. Произнесе ги към Христо Кънчев (на снимката: Христо в Езиковата гимназия в Кърджали), връчвайки му „Златен герб" на общината. 21-годишният мъж спаси от удавяне две ученички от Езиковата гимназия, които бяха на почивка в Созопол. При нелепия инцидент загина 15-годишната Едит.

Мина повече от година след трагедията, Кърджали се готви за 100-годишнината от Балканската война и освобождението си от..., хм, абе от войната. Откри се новият парк, който бе предвиден за 99-годишнината, но нейсе.

В скучната програма за юбилея са предвидени разни дейности, които могат да събудят духа единствено на някой пряк свидетел на събитията, а най-запомнящото се май ще се окаже зарята. Не че е голямо събитие, но щом се лишихме от нея за Деня на Ботев, то поне за 21 октомври с „натрупване" може да наистина да видим нещо по-мащабно. Както и да е. За 2-ри юни пак се отчетохме с гърмежи само, че на фойерверки от няколко ентусиасти в парка. Такива, подобни, още преди година предложиха ловчанлията за почетен гражданин на Кърджали. Не че е голяма далавера-дава се грамота, полага се на книга и безплатен пешкир за градската баня. Такава обаче в Кърджали няма, тъй че само ферманът е от значение. Не е много, но е всичко. И това всичко е от сърце. Особено за 100-годишнината. Щото да не стане да наградим някой роднина на роднините или пък за зор заман-културтрегер, който му се свиди да рече от що се е освободил града. Аман от подобни съвременни герои, които са пробутвани на общинарите от роднини, приятели...

Кърджали си има един, и то истински. Или ако не града, то децата, които още помнят трагедията край морето.

 

 От редакцията