Родопчанката Светлана в Атина: С моя съпруг постигнахме целите си с емигрирането!

Светлана е динамичен млад човек. Макар в България да е получила добри шансове за изява, Светлана е искала да потърси различното, да учи и да се развива в Англия, но плановете се променят драматично на летището в Лондон и без да очаква един ден се озовава в Атина. В търсене на по-добър живот вече 17г. е емигрант в Гърция…

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Светлана Янакиева на 38 години съм и съм родена в град Кърджали. Омъжена и имам дъщеря на 8 години. В Гърция съм от 1996г.

Какъв беше животът ви в България?

Животът ми България... След като завърших ТИ "А. Константинов" в гр. Кърджали като всеки млад човек, изпълнен с амбиции следващата стъпка-университет, но се оказа, че родителите ми нямат тази възможност поне не за това, което аз исках. Предложиха ми да завърша учителския университет в Кърджали. Отказах, не това исках.  През 1993г. бе доста трудно и майка ми и баща ми се оказаха без работа. Започнах работа с майка ми в една частна фирма, лепейки етикети на смени, дневни и нощни. Много бързо след като обсъждането на някои горещи въпроса свързани с производството, ми предложиха да стана помощник счетоводител. След това се занимавах с износа на продуктите и т.н Накратко имах много бърза професионална реализация изключително добро заплащане, но всичко това на мен не ми беше достатъчно. Исках да уча, да не дълбая на едно място и така 1995г. пожелах да уча в Оксфорд. Виза, документи, че са ме приели и аз летя. На летището пълен ужас, не ме пускат била съм икономически емигрант. Искаха ми 10 000 лири на книжка. Никой не ми беше казал за такова нещо иначе щяха да ми осигурят от фирмата и да им ги върна. Дойдоха от посолството говориха им, но не и не. Резултатът черен печат и обратно в България. Буквално се сринах не исках да се връщам на работа ,нямах желание за нищо. През 1996г. дойдох в Гърция.

Били сте приети да учите в Оксфордския университет? Каква специалност? Нямаше ли възможност от там да ви съдействат, че наистина сте студентка?

Ами да то не беше сложно да те приемат, а да стигнеш до там. Първоначално искаха от 6 до 12 месеца английски, а след това маркетинг маркетингови проучвания и т.н. След като стана панаира на летището те потвърдиха, че съществувам в списъците им, но как ще е издържам си е мой проблем. Ако в документите някъде имаше информация, че на летището ще ми поискат тази книжка или ваучер за 10 000 лири сигурно нямаше да има проблем. За 1995г. имахме сериозен проблем, приемаха ни като по-ниско качество хора.
Този проблем в Англия го е имал и друг мои познат, който е грък. По същия начин и на него са му поискали парична гаранция, за негов късмет тогавашната му приятелка и сегашна съпруга, тегли с баща си от банката пари и ги носят на летището.

Как се насочихте към Гърция? Имаше ли кой да ви посрещне тук и да ви подаде ръка?

Септември '95-та се запознах с Тома. Майка му беше в Гърция от '93 и така пролетта на '96-та пристигнахме в два часа през нощта на Омония, която беше в ремонт. Реших, че е станало грешка не може това да е Гърция, в моите представи тя беше бяла и лазурно синя, слънчева и нямаше нищо общо наркомани, бездомни. На следващата сутрин имахме среща в едно бюро за работа и на обяд пътувахме за Порто Хели. Не знаех нито дума на гръцки. Тома много малко, беше идвал няколко пъти и ми казваше да науча поне някои думи, които да ми помогнат в случай на нужда. Мислех си, че е невероятно трудно да произнеса която и да е дума правилно.

 За каква работа ви наеха в Порто Хели...

Наеха ни за една Вила, която я даваха под наем за уикенди почивки и т.н. Тома за градината, басейна, беседки, барбекюта и по тежката работа, уж. Като пристигнахме се оказа, че всичко свързано с вилата ще го върша аз, а Тома отиде да носи гранитни камъни. (Тогава Миноас Кириаку си строеше закритото стрелбище). Аз работех за 110 000 драхми, а Тома за 150 000 без почивка. Всички почиващи ми оставяха бакшиш и резултатът в края на месеца много добър. Като цяло - работа много.

Колко време се задържахте на тази работа?

Докато свърши сезона. След това се върнахме в България, омъжих се за Тома и отново в Гърция, но вече говорейки гръцки.

Лесно ли научихте гръцки език? Ходихте ли на курсове?

Много лесно, на втората седмица започнах да разбирам почти всичко и да отговарям на въпроси естествено с много грешки, но ме разбираха. На курсове не съм ходила, но аз не мога, без да чета нещо и започнах с клюкарските списания и те ми помогнаха много както и старите гръцки филми. Освен това говоря английски, френски и руски, а всеки един, който говори и някой друг език лесно се справя.

Как се справяте с живота в Гърция?

Сега е по трудно с по малко възможности и по-ниско заплащане. Винаги има решения, стига да си оптимистично настроен. Без да гледаме през розови очила. Налага се да оставя една много добра работа, за която през 2008г. при шестмесечно интензивно обучение бях готова за основаване на клон на Focus Bari в България. Сега трябва да помислим за нещо друго, което освен да ни осигурява храна за стомаха да удовлетворява и мозъка.

Разкажете ни за Focus Bari-какво е това шестмесечно обучение?

Focus Bari e фирма за маркетингови проучвания. Обучението се състоеше от уроците по маркетинг, които г-жа Ксения Куртоглу преподава в „Пандео панепестимио". Същевременно работиш и във фирмата минавайки през всички нива. Научаваш се на работа с Acses, Word, Pawer point, Exel, обучаване на анализатори, които да правят анкетите по определен начин, създаване на анкетите и обработка на получените данни. Клон в България няма да има поради липса на финанси.

С какво се занимавате сега? Дъщеря ви е тук с вас?

За сега почивка от септември на работа, която ще видим каква, но по всяка вероятност 'мерокамо' както повечето от нас. Дъщеря ми е родена тук, тук е ходила на ясла, детска градина училище. Сега е за трети клас.

И в неделя е на неделно училище?

Да ходи в неделно училище 'П.Хилендарски'', както и на английски в понеделник и сряда.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Гърците са научени да се борят за правата си и да ги отстояват и ако могат ще ти помогнат. Българинът е завистлив и гледа зло да ти направи и да стои от страни да те гледа как се мъчиш. Не са малко и българите, на които са им взели работата, без да имат нужда от нея.

Накратко гърците правят това, което е добро за тях и го отстояват. Българина чака някой да му направи или държавата му е виновна, без да съзнава, че държавата е той самият и ако не промени начина си на мислене още дълго ще чака да се промени към по-добро.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Да имала съм и всекидневно срещам прояви на расизъм, но най-лошо беше, когато дъщеря ми започна първи клас. Наложи се намесата на директора на училището. Необходимо ми беше време търпение и за социализирането на Виктория и да разберат, че българите не живеят в пещери.

Трудно я приеха децата, учителите или родителите?

Родителите не искаха чужденци, защото сваля нивото на класа. Учителката и е много добра и за да избегне подобни недоразумения ги раздели на групи, които в зависимост от знанията на децата и техните постижения получаваха точки и в края на всеки месец имахме родителски срещи и ни съобщаваше резултатите. Виктория взе първо място по гръцка граматика и тогава я гледаха все едно е дошла от Марс.

Сигурно много се гордеете с нея. Тя в кой клас е сега и как се справя с гръцкия?

Истината е, че в началото отказваше да ходи на училище, но постепенно свикна и всеки ден я питах как е минала и дори и да имаше проблеми се стараех да й обясня, че и да има грешки няма проблем и че е много важно да слуша в час, когато обяснява учителката и ако не е разбрала нещо да попита пак. Гръцки е езикът, на който проговори, а български отказваше да говори до шест години, но след един месец при баба и дядо в България проговори и български. Сега е за трети клас.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това? 

През '98-ма започнах работа в едно имение в квартал „Филотей" като управител. Задълженията ми бяха да организирам работата в имението от почистването на апартаментите, градинари, басейни, асансьорни техници, химическо чистене, готвене, гладене, приеми, пазаруване и т.н. При назначаването ми казаха, че мога да сменя персонала, ако не съумея да се сработя с тях или не се получава нужния резултат. Една от трите жени, които чистеха си замина за Украйна (роди и се внуче). Реших да предложа работата на една българка. Условията за работа наистина бяха много добри. След една седмица ме извиква 'Кирийката" и ми казва да внимавам с тази жена, защото й говорила какво ли не. Оплаквала се от какво ли не, до такава степен се оплела в лъжите си и веднага разбрали колко е подла. След това попитах българката, защо го е направила ми отговори: "Аз ще те изгоня от тук". Бях изумена от наглостта й. Отговорих й до десет минути да си е събрала багажа и да си тръгва и че госпожата ми е казала да реша дали да остане, или да си тръгне.

И тя си тръгна? Защо според вас се получава така, да имаме доверие на чужденците, а от своите да се пазим?

След като разбра, че съм говорила с работодателя и съм наясно с всички глупости, които е наговорила, естествено, че ще си тръгне. Тогава нямаше и документи. Просто се е надявала да вземе мястото ми, тъй като съм по-малка от нея. Тогава бях на 24г., а тя на 50г. опитен български чиновник, мислейки си, че организационната работа в едно такова имение е смешна работа, а за отговорността да не го говорим. Поддържащият персонал на имението е от 30 души и ако нещо не е наред, за всичко съм виновна аз или този, който е на моето място. Всичко трябва да работи като по часовник.

Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?

Избрах живота на емигранта, за да избегна икономическата криза през 96г. Целите, които си бяхме поставили, сме ги постигнали (аз и моя съпруг).

Какви бяха целите ви и към какво се стремите сега?

Обикновени битови проблеми, сега заедно с дъщеря ни, работа върху самите нас, специализиране в дадена насока, учене и т.н. за по-добро бъдеще.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

Не тая нищо в себе си. Аз съм много прям човек (право Куме в очите). Живота на всеки емигрант е труден. Необходими са около пет години, за да научиш езика. Не само да знаеш какво означава дадена дума или израз, а да разбереш гръцката нация, начина им на мислене, да си създадеш контакти и т.н. Случаите са много наистина от изпращане на несъществуваща работа до разправии с обществени служители, които просто ей така отказват да те обслужат, различни коментари със силно изявен расизъм.

Бъдещето ви е тук или в България?

За съжаление нямам представа, но бих искала да е в България.

Вашето послание към многобройните ни читатели...

Оптимизъм. Всеки проблем си има своето решение. Животът е твърде кратък, за да губим време в хленчене и вайкане.

Фото. 1. Светлана Янакиева в Посолството ни в Атина, на среща с президента на Република България при посещението му в Гърция през юли 2012г.

Фото.2. Светлана Янакиева е на 38 години от град Кърджали и вече 17г. живее и работи в Гърция.