Другата позиция: Историята е за часовете по история, от нея не трябва да се прави политика! Байрамънъз кутлу олсун, приятели!

Преди много години, като ученици в началното училище, в учебниците по история пишеше, че по време на „турското робство" /тогава така се наричаше/, поробителите на България  са колели, бесели и безчинствали над нас, „гяурите". Ние, българчетата, бяхме във война със съвестта си. Юмер, Хасан и Ахмед, нашите съученици, бяха наследници на поробителите… Те бяха наши врагове… Ама по време на Байрама, мекиците, които носеха, бяха най-вкусното нещо на света. На 3 март, се правихме на хайдути, тормозехме турчетата от класа, че са ни били поробители, а на другия ден , вместо по трудово обучение, влизахме в часа по турски език, за да бъдем заедно, приятелите.

В днешно време, приятелите турци  са в ДПС,  а ние в други партии, пак сме си приятели, пием си ракията заедно, но като дойдат избори, все едно, че идва 3 март. Разликата е само, че Юмер, Хасан и Ахмед са си от ДПС, а Милко е в БСП, Илийката   в Герб,  Киро ту е в СДС, ту в Атака, а Марин стана независим. И като ученик ни предаваше на класната като направим някоя беля.

Преди няколко дни БСП и ГЕРБ внесоха предложение в Общинския съвет за удостояването на генерал Делов за почетен гражданин на Кърджали. Кметът каза:" 21 октомври ще стои редом с 3 март". Приятелите ни от ДПС гласуваха „въздържал се". Дали не си спомнят за онзи далечен 3 март!? Или онзи „Възродителен процес"… Сигурно се сърдят за нещо. Или ги е страх от нещо.

На предните избори видна столична журналистка от вестник „Сега" ми беше на гости. Черпих я с къпана баница и домашно кисело мляко. Пита ме дали има проблеми с турците. Абе, питам се, ние защо ги наричаме турци, защо им даваме тази индулгенция? Ама и на циганите викаме цигани, на арменците- арменци. Ама пък под сурдинка наричаме помаците- помаци. На тях не им даваме индулгенция. Но това е друга супа. Та пита тя откъде вземам киселото мляко. Водя я при моя приятел Акъ, а при него дядо Неджми току що се върнал от Турция. Разправя и той, че 14 години  не се е връщал в родината си. Изгледал деца и внуци, но му е мъчно за внуците. Не познават Родината. Ще стегне родната къща. Нова дограма ще сложи, климатик, та да идват тук и да им е хубаво. Ами ти дядо, пита тя, журналистката, как те посрещнаха в България? „Олум, аз за тая държава кръв съм проливал на фронта. Като се прибрах на село, влязох в гората и ядох първо от шумата, тогава отключих къщата"...

Та мисля си, че без такива, като дядо Неджми  генерал Делов нямаше да освободи Кърджали, защото нашите съветници забравиха за кърджалийския герой Юмер Лютфи, който умря за тази държава при Драва.

На БСП им беше ясно, че ще има „въздържали" се, Юмер и Милко си бяха приятели. Ама Илийката що им се върза, като малък все го хапеха вързаните кучета, като им даваше хляб.

Като малки, на 3 март се правихме на хайдути и тормозехме турчетата, а ни бяха приятели. По-късно ги тормозеше Партията, Армията, Милицията и кой ли още не, гледахме на тях, като потомци на нашите поробители и без да искаме Ги възпитахме, не като български граждани, а като граждани на България с двойно гражданство. Милко и Илийката се сърдят. Ами, сърдете се на себе си. Защо ли? Няма да Ви кажа сега.

Крайно време е да пораснете и да поумнеете. Историята е за часовете по История. От нея не трябва да се прави политика. Че, ген. Делов ни е освободил от Турската държава,   в съзнанието на приятелите ми от детинство, Ахмед и Юмер,  означава, че ни е освободил от турците, от тези, с които си пия ракията, което е абсурдно. А пък Юмер Лютфи проля кръвта си при Драва за всички, българи, турци, цигани и арменци, на които им е отредено да живеят заедно в тази държава…

Байрамънъз кутлу олсун, приятели!

 

Бележка на редакцията: Авторът на горните редове е местен политик, пожелал да остане анонимен. Ние ще уважим неговото желание. На читателите пожелаваме приятно четене.